Новини

08.04.20098 април - Международен ден на ромите

Тази година решихме да отбележим 8 април по различен начин. Решихме да си говорим – за това какво е 8 април, за това кои сме ние, за това какви сме, какви са празниците ни, традициите ни… срамуваме ли се от това, и ако е така защо… Направихме го с жените от Търново. Те живеят в онова Макондо на ул. Алеко Константинов във Велико Търново, от което никой не може да избяга, където всички са различни и в същото време са толкова еднакви в нищетата си и в гордостта си. Предизвикателство беше да съберем жените именно на 8 април, защото там, както казах, всички са различни – едни са роми, други са цигани, трети са турци, ама не съвсем… Направихме срещата заедно с SOS - Детски селища. Събрахме и децата – не можем да си говорим за семейство без деца покрай нас. Жените започнаха да се подготвят седмица преди това – наприготвиха питки, баници, торти – не може почти женско събиране без да има нещо на масата. Не очаквахме такъв ентусиазъм от тях – и не беше важен поводът, важна беше възможността да се съберат, някъде извън бараките, извън стереотипа на мизерията, където да се почувстват просто жени – нормални като всички останали.

Започнахме да си говорим за това какво е 8 април. Още в началото, както и очаквахме, част от жените искрено възкликнаха – “Ама ние не сме роми! Как ще сме роми като говорим турски. Ние сме турци… турски цигани, де, абе… мюсюлмани. Те, ромите, ходят на църква… А пък ние вярваме в Аллах.” Заедно решихме, че е добре всяка група да разкаже на другите за своите си празници и обичаи, но решихме да го направим по по-особен начин – с постери и колажи. Жените взеха да се заливат от смях – смешно им беше как така ще рисуват, ще режат картинки и ще лепят – също като децата. Но след това им стана интересно. Направиха неща, които и те самите не очакваха. Групата на ромите християни нарисуваха църква и основните празници, които празнуват – Великден, Василица, Гергьовден, Богородица, Атанасовден, който се празнува особено тържествено от бургуджиите. Баба Бешка, която е и най-възрастната, разказа за онова време, когато баща й бил партизанин, а те обикаляли с катуна да продават стоката. Йовка пък разказа как празнуват мюсюлманите. Тя сама направи извода, че независимо дали хората са мюсюлмани или християни, дали наричат Бог Аллах или Исус, те вярват в него и имат общи ценности.
И докато баба Бешка с носталгия си спомняше за доброто старо време и се опитваше да нарисува каруцата върху своя постер, децата в другата стая направиха почти истински каручки … само че от картон и цветна хартия.

А накрая, така както е било и навремето, всички се събраха заедно на обща трапеза…

 

За да усетите по-добре атмосферата на нашата среща вижте и ВИДЕОМАТЕРИАЛЪТ

 

 

 

 

 

 

 

КАЛЕНДАР
<< октомври 2020 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
    010203
04050607080910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter