Новини

Дебат “Как да върнем децата в училище” се проведе на 16 април в Център за култура и дебат “Червената къща” – София. В него участваха Мукаддес Налбант (Зам.-министър на образованието и науката), Кристина Попйорданова (УНИЦЕФ), Мария Донкова (Фондация “Пайдея”) и Деян Колев (Център “Амалипе”). Участниците дискутираха проблема за отпадането на ученици от училище: по какъв начин е най-коректно да се отчита броя на отпадналите, кои са причините за преждевременно напускане на училище, има ли този проблем специфични етно-културни особености при ромската общност, какво е необходимо да се предприеме за да се върнат децата в училище.

Деян Колев изрази виждането, че три различни групи деца отпадат от училище, като причините за отпадането при тези групи са различни и са необходими специфични мерки за да се преодолее отпадането от училище при различните групи. Като първа група той посочи отпадащите в основното образование. Почти 99,7 % от децата на България постъпват в 1-ви клас, но едва 84 % са те в прогимназиален етап, според данни от Националния статистически институт. Всяка Голяма част от отпадналите без да завършат дори основно образование деца са роми, като причините за отпадането не бива да се свеждат само до социални проблеми или невладеене на български език: отпадат деца от групи, които нямат сериозни социални проблеми (като калдарашите), както и ромски деца, чиито майчин език е български. Затова проблемът с отпадането в основните училища няма да бъде разрешен чрез предоставяне на “кифла и чаша топло мляко”, посочи Колев. Необходими са дълбоки промени в учебното съдържание, насочени към включване на интеркултурно образование, умения за живот и интерактивни методи на преподаване, необходима е системна работа с ромските родители с цел тяхното ангажиране с образованието на децата, необходимо е навлизане на роми в училищните настоятелства, както и назначаване на повече роми-учители.

Като втора голяма група отпадащи ученици Д. Колев посочи завършващите основно образование, които не продължават в средни училища. Тази група е не толкова етнически, колкото топографски определена – децата от селските райони по-често отпадат след 8 клас. Този проблем най-вероятно ще се задълбочи сериозно ако 8 клас премине в средното образование, както предвижда проекто-закона за училищното образование, посочи Колев. Това ще доведе до закриване на стотици нови училища в селата, което ще увеличи броя на отпадналите. Необходимо е държавата да създаде механизми за облекчаване на достъпа на децата от селските райони до образование и за превръщане на средищните училища в училища, предоставящи образование и в първи гимназиален етап (според новата структура, предлагана от проекто-закона за училищното образование).

Третата група отпадащи са напускащите гимназиите преди да навършат 16 г. Там причините за отпадането са преди всичко свързани със скучното учебно съдържание и начин на преподаване, посочи Д. Колев. За да се спре този процес е необходима модернизация на училищното образование по посока на неговата по-широка обвързаност с изискванията на пазара на труда.