News

Седят си едни хора във Велико Търново, ама така седем, та да не са и осем души и както си седят, решиха да посъберат децата и да ходят да сурвакат, ама не по махалите, от къща на къща, а по институциите, при големите, министри, посланици, шефове на агенции, кметове. Та тия хора и на нас се обадиха, все координатори. Седем сме, за цялата страна. Има-няма с 270 училища работим. То още 11 координатори има. Та всички се съгласихме – ей така от вчера. Какво толкоз, едно сурвакане. Ама първо питахме министри и посланици, ще може ли, така и така, да ви посурвакаме. Ама ей така, от вчера за днес. Даже не питат кои сме. „Елате- казват- чакаме ви, то сега...ама елате“. А ние готови, нали се съгласиха хората. Даже и бутилка ракия не сме изпили докато го мислехме.  Няма планиране, вие пък какво питате. От раз 27 училища, готови са, директори, учители, Регионални управления, всичко е на линия. Дойдоха чааак от...Каспичан, село Каспичан, Никола Козлево, та и от Средище, това сами проверете къде е. Дойдоха, сурвакаха...

От ранната утрин  децата приготвяха сурвачките, торбичките, гегите, изпъваха цветните костюми. Жълтите павета пожълтяха от училищни автобуси. Отвориха се портите. Отново през януари, отново за Василица, а решилите да прекрачат смело бяха отново най-малките. Пропътували стотици километри, поизмръзнали в малкото студени дни на януари, водени от своите учители, те влизаха от ведомство във ведомство и с усмивки пожелаваха здраве, успехи, късмет, берекет.

И какво от това? Е нищо, 262 деца дойдоха до София, голямата част от тях не излизат не от градовете или селата, където живеят, от махалите не излизат. Някои от учителите сигурно и Министерство на образованието не знаят къде е, камо ли министър да ги посрещне, да им стисне ръката.

Посрещнаха ни. Където почукахме се отвори, както пише в голямата книга. В парламента влязохме през парадния вход, домакин ни беше Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Вицепремиерът Томислав Дончев ни прие в Министерски съвет, отвориха в министерство на здравеопазването, на културата, на регионалното развитие, на отбраната, половин час офицери на НАТО чинно чакаха децата да ги поздравят за празника. Навън студено, трафик, пропусквателен режим, все пак преди два дни България прие Председателството на Европейския съвет. Отвсякъде коли, делегации, промъкваме се и ние, и ние председателсваме. Ще пропусна посолствата, агенциите, центровете, ще пропусна, но децата няма да пропуснат, няма да забравят и снимките, и прегръдките, и подаръците, студа, песните и пътя.

Та така. Стоят си „Амалипе“ във Велико Търново и вече девета година организират деца от цялата страна да дойдат и да напомнят за себе си. Сега както си стоят ще измислят и  фестивал „Отворено сърце“, за петнайсти път. 

Автор: Райчо Чапразов