Новини

"Езикът е дом на битието". Тази известна мисъл на Мартин Хайдегер би трябвало да ни направи особено чувствителни към всяка употреба на изрази и понятия, защото те винаги са в контекст и лесно могат да замърсят нашия дом...

В този смисъл, постовете на г-жа Светлана Дончева в профила и във фейсбук от 5 юни са неприемливи, недопустими и обидни, както за ромската общност, така и за много други демократично мислещи български граждани, защото попадайки в контекста на анти-ромския език на омразата, който замърсява обществото всеки ден, го затвърждават и подхранват поне по три начина:

1. Генерализират се твърдения за цяла една общност и се етнизират социални проблеми: не само неподходящата метафора за „моркова и тоягата” е отнесена към всички „цигани”, но дори когато г-жа Дончева се извинява за това, изказът остава генерализиращ. За съжаление, често без да осъзнават хората разсъждават в стереотипи, като по този начин ги затвърждават. Това е един от първите уроци, който дванадесетокласниците научават по "Свят и личност" - стереотипите се формират от обобщаване, често твърде опростено, на един или повече белези, които могат да бъдат прикачени на дадена група. Именно така звучат и думите (без значение дали е вложен такъв смисъл в тях) “Вие, ромите, сте тези, които държите да се отличавате и към вас да се отнасяме специално, внимателно и деликатно. Ако считате, че сте равни, а аз вярвам, че сте такива, защо за вас има специални програми за интеграция?”

Следва да подчертаем, че етнизирането на социални проблеми (вкл. проблеми с обществения ред) и пренасянето на негативни черти върху цялата ромска общност е „запазена марка” за крайните националисти и справедливо предизвиква възмущението на зачитащите човешките права;

2. Оставя се впечатлението, че за ромите (цялата общност, всички роми) се прилагат стимули и не се налагат наказания: това не само не е вярно, но подхранва анти-ромските стереотипи на широки групи от мнозинството, които обвързват социалната несправедливост в обществото с ромите;

3. Говори се, че само малка част от ромите са интегрирани, въпреки че „дъжавата, ЕС и много американски фондации наливат милиони долари и евро за да се интегрирате”: с невярното твърдение за малкото интегрирани роми (между двете преброявания от 2001 и 2011 г. броят на ромите-висшисти се утрои, а на среднистите – почти се удвои) и твърде преувеличеното твърдение за многото средства, използвани за интеграция (държавният бюджет никога не се е ангажирал сериозно с тази политика, а европейските средства се разходват преди всичко от институции – „конкретни бенефициенти” и ефективността им е спорна) се затвърждава стереотипът, че ромите „като такива” не могат да бъдат променени.

В допълнение, метафората за „моркова и тоягата” е зле подбрана и неподходяща, когато се отнася до хора и особено до цяла общност.

 Не е обидно, но считаме за неприемливо използването на наратива „ние (българите) и вие („циганите”)”. Усилията не само на Амалипе, но и на много други организации и личности са насочени към формиране на междуетнически диалог и толерантност, които правят този наратив излишен.