Новини

12.06.2018Ромското събитие на Българското председателство: анализ на Деян Колев

 

Близо 100участника – представители на национални институции от България и Западните Балкани, на Европейската комисия, Агенцията на ЕС за основни човешки права, Съвета на Европа и неправителствени организации се включиха в конференцията „Ромското включване – къде сме и накъде отиваме?”. Тя се проведе на 29 май в София като част от програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС.

От самото си планиране до провеждането, събитието предизвика и ще предизвиква противоречиви оценки, всяка от които има своите основания. То се превърна в събирателен образ за липсата на подходяща административна уредба около ромската интеграция, както и за различията в т.нар. ромско движение. Имаше ли смисъл от събитието и постигна ли нещо конкретно, отвъд общото говорене?

В личен план, това бе ромското събитие, в което съм участвал с най-големи колебания и след като поставих условия – нещо, което не съм правил преди. Защо участвах и не легитимирах ли по този начин несъществуващия НССЕИВ?

С настоящия текст опитвам да дам  отговор на  тези въпроси, както и да направя няколко важни уточнения.

 

Това форум на НССЕИВ ли беше? Категорично не, макар че идеята за него преди половин година бе именно такава. Форумът бе замислен като събитие на Националния съвет за струдничество по етническите и интеграционните въпроси (вероятно малцина си спомнят, че именно това означава НССЕИВ и се надявам скоро тази институция  официално да отиде напълно в историята), с встъпителни думи на Валери Симеонов и съвсем ограничено ромско участие (в първия вариант на програмата единствените включени ромски НПО активисти бяхме Иван Иванов от ЕРИО и „моя милост”). В окончателния вариант, конференцията бе събитие на Българското председателство, без участието на В. Симеонов, с встъпитени думи от министъра на труда Бисер Петков и ромско участие във всеки панел.

 

Ромски форум без ромско участие ли беше? Също „Категорично не”. Сред говорителите бяха Баки Хюсеинов (КЗД), Йосиф Нунев (Великотърновски университет), Ганчо Илиев („Свят без граници”), Кирил Василев (Асоциация Инициативен комитет - Факултета), аз като председател на Център „Амалипе”, както и колегите Иван Иванов, Орхан Юсеин... Дистанциионно участва и заместник- председателят на Европейския парламент Ливия Ярока. В залата имаше много други колеги от ромски организации, работещи на местно, регионално и национално ниво.

С декларация и отворено писмо други организации заявиха своя бойкот на форума: позиция, която има свои аргументи и заслужава уважение. Но да се каже, че това е единствената позиция на ромските организации или на мнозинството от ромските активисти е не само неправилно и некоректно, но и граничи с откровена лъжа. Впрочем, участващите организации, бяха такива, които реално работят, а не са само регистрации. Индиректна оценка за ромското участие бе и фактът, че международните организации повишиха с едно ниво участието си във форума.

 

На високо международно ниво ли беше конференцията? Ако използвам отговорите от демоскопските проучвания: „Не мога да преценя, колебая се”. Европейската комисия участва чрез три генерални дирекции. Участваха и други международни организации и институции - Агенцията на ЕС за основни човешки права, Съвет на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, посолства. Т.е. имаше международно внимание.

В същото време, нивото на международно участие не бе впечатляващо високо.  Европейската комисия участва чрез началници на отдели, а не чрез директори или главни директори, да не говорим за комисар/и. Т.е.  нивото не бе политическо. Впрочем, преди сериозни ромски организации да заявят участието си, ЕК бе потвърдила участие единствено на експерти.

Международното участие имаше, но бе значително по-ниско от първоначалната амбиция на организаторите, както и от нивото, което се очаква за международен форум, организиран от Българското председателство на Съвета на ЕС.

На практика, международното ниво бе съизмеримо с това, което видяхме на форума „Състояние на ромската интеграция”, организиран две седмици преди това от Център „Амалипе”: макар форумът да бе национален, в него участваха и предствители на две генерални дирекции на ЕК (също на ниво „началник на отдел”), седем посланика и т.н.

 

Форумът легитимира ли НССЕИВ? Категорично не. Едно от най-повтаряните послания бе за неефективността и пълната липса на легитимност на НССЕИВ. Казаха го не само ромските НПО участници (в презентацията на  Ганчо Илиев и Алексей Пампоров това бе посочено като един от основните изводи на глава „Управление” на Гражданския доклад за изпълнението на НСИР, в моето изказване го подчертах два пъти), но и други колеги – напр. Зора Попова  от Европейския център за правата на малцинствата. Показателно бе, че никой в залата не опонира.

Разбира се, трябва да подчертая, че конференцията не бе с акцент НССЕИВ.    

 

Имаше ли резултати от конференцията? По-скоро не, особено ако говорим за конкретни резултати. С увереност може да се каже, че този форум няма да промени нищо съществено. Очаквах това по две причини. Първо, темата и дневният ред бяха пределно широки и не-центрирани. Говоренето за ромската интеграция изобщо, трудно може да избегне общите приказки от типа на „интеграцията е важна и трябва да работим за нея”. Второ, България като държава-организатор на форума и председател на Съвета на ЕС би могла да представи успешен опит и да генерира дебат по политиките за образователна интеграция и използването на европейски фондове за ромско включване, но не и за ромската интеграция като такава. При институция като не-функциониращия от години НССЕИВ и председател като В. Симеонов, интеграционният процес очаквано е в застой и е наивно да се очаква, че форум за „интеграцията като такава” може да събере заинтресованите страни на политическо ниво и да доведе до конкретни резултати.

 

Защо участвах във форума? Както посочих по-горе, първоначалната ми реакция на идеята за събитие, организирано от НССЕИВ бе негативна, поради цялостното ми отношение към Съвета и настоящия му председател. Единствено позицията на уважавани партньори в лицето на Европейската комисия и организации от Мрежата за интеграция на ромите, че „ромско” събитие по време на Българското председателство трябва да има и ромските организации трябва да участват в него ме подтикна да поставя „условия”, за да приема участие. Те се отнасяха до не-участието на председателя на НССЕИВ, адекватно включване на роми като панелисти, включване на панел за кризата в консултативния процес и превръщането на конференцията от събитие на НССЕИВ във форум на Българското председателство на Съвета на ЕС. Тези конструктивни предложения бяха приети.

Чрез участието си исках да направя две неща. Първо, да заявя пред международните партньори по време на форум от дневния ред на Българското председателство  позиция, която не е само моя: в България няма подходящ формат за координиране на интеграционните политики и за участие на гражданското общество. Това се отнася и до много други европейски държави. Второ, да поставя за  дискусия идеи относно следващия програмен  период,  особено относно Европейския социален фонд. Вече настъпва времето за приемане на новите регламенти (проекта на регламент на Европейския социален фонд + бе публикуван на 30 май).  С оглед на важността на кохезионната политика за развитието на повечето от обществените системи в България, особено за ромската интеграция, тази дискусия е особено важна сега и нямаме право да го изпуснем.

Презентацята, която представих в тази насока вижте тук  

В допълнение, чрез участието си препотвърдих позиция, която и друг път съм изразявал: имаме основания да бойкотираме НССЕИВ и неговия настоящ председател (Център Амалипе напусна тази структура още през 2013 г., а преди година събра 3200 подписа срещу назначаването на Валери Симеонов за координиращ интеграционната политика), но не е правилно да бойкотираме Българското председателство на Съвета на ЕС и включването на ромската тема в дневния му ред. По-скоро следва да критикуваме фактът, че само едно събитие бе посветено на ромите, а темата за интеграцията не бе включена по подходящ начин в основните форуми на Българското председателство. Това показва незавидното, маргинално и „сегреграно” място на ромската тема в дневния ред на обществения и политическия живот    

.

Имаше ли смисъл  от конференцията? По-скоро да. Въпреки предзададената липса на резултати, от форума имаше смисъл в три насоки. Първо, включването на „ромско” събитие в програмата на Българското председателство е положителен факт и би било добре всяко председателство на Съвета на ЕС да има в програмата си събитие, свързано с ромите. Със сигурност щеше да е много лош знак, ако България – страната с най-голям процент роми – не бе включила такова събитие. Второ, липсата на подходяща „административна инфрастуктура” на интеграционния процес в България стана очевидна на международно ниво. И до  сега говорехме за нея, включително в доклади и други публикации, като сега тази липса стана очевидна. За този „фундаментално- онтологиен” поглед към липсващото (а ла Хайдегер и Сартр)допринесоха ромските организации – присъстващите и бойкотиращите форума. Трето, събитието показа и важността на гражданските организации като незаобиколим фактор относно ромската интеграция. Разбира се – и отговорността, която те също носят.

    

КАЛЕНДАР
<< март 2024 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
     0102
03040506070809
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter