Новини

23.07.2018Благоевград и Габрово – двете лица на десегрегацията или може ли Сизиф да превърне камъка от тежест в сила

„Не записваме деца от ромския етнос”! Това култово изречение от фейсбук-страницата на Девето основно училище „Пейо Яворов“ – Благоевград не е погрешно написано, нито е случайно хрумване на директора В. Величкова. То е диагноза за един от най-тежките проблеми пред българското училище и пред обществото ни като цяло – (образователната) сегрегация! Също така е диагноза за липсата на подходящи решения или по-скоро – на кураж за справянето с този проблем в цялата система. Само в Благоевград ли съществува т. нар. „вторична сегрегация”? Ясно ли е какъв е мащабът на проблема? Има ли решения и какви са те?

 

Изречението „Не записваме деца от ромския етнос” в никакъв случай не е случайно хрумване. Последвалите обяснения на училищния директор В. Величкова ясно показват, че става дума за целенасочена училищна политика. За да спре отписването на български деца (т.е. деца на етнически българи) от училището и постепенното му превръщане във „вторично-сегрегирано” „ромско” училище, директорът решава да не записва ромски ученици, нарушавайки член 12 от Закона за предучилищното и училищното образование, гарантиращ правото на всеки родител (вкл. на ромските родители) да избере училището на своето дете. Г-жа Величкова опитва да обоснове това с политиката на МОН за десегрегация и дори с друг член на ЗПУО (чл. 99, ал. 4), забраняващ формирането на паралелки с ученици от един етнос в етнически смесените училища. Разбира се, тази обосновка е съшита с много тънки конци: забранявайки записването на ромски деца, директорът създава  предпоставки за формирането именно на паралелка с ученици от един етнос. По-важното е, че замисълът зад написаното е дълбоко погрешен: имаме проблем с българските родители, поради което спираме ромските деца. Логиката изисква в този случай да се работи с българските родители, за да не записват децата си в други училища. Това е значително  по-трудно, но е правилното решние, отколкото да се ограничи правото на ромските родители да запишат децата си в училище извън ромската махала.  

Впрочем, какъвто и да е контекстът, това изречение е категорично неприемливо и дискриминационно. Директорът следва да понесе своята отговорност, въпреки че зад нея ще застанат много родители от кв. „Ален мак”.

В същото време, отговорността за цялостната ситуация с концентрацията на деца от „Предел махала” само в 3-4 училища няма как да е отговорност единствено на училищните директори. Овладяването на т.нар. „вторична сегрегация” може да стане преди всичко с активни действия от страна на общината.

За съжаление, паралелно със спонтанната или целенасочената десегрегация на училищата в ромските квартали, започна и процес на „вторична сегрегация”: българските родители отписват децата си от етнически смесените училища, макар последните да са ситуирани в квартали с етнически българи. Така бързо се появиха училища, които са извън ромските махали, но в тях (особено в началните класове) се обучават преди всичко ромски ученици, а живеещите до училището българчета са записани в по-отдалечени училища, в които няма / почти няма роми. Така в големите градове и дори в по-малките градчета днес има както „първично-сегрегирани” „ромски” училища, така и „вторично-сегрегирани” или сегрегиращи се училища. В същите градове ясно се очертаха и „етнически-чисти” български училища: нека ми бъде простен този ”термин”, но той отразява визията на техните директори, както и на много от родителите, записващи децата си в тях. По всякакви начини те отказват да запишат ромски деца, а „под сурдинка” това е част от стратегията им за привличане на „елитни” родители и ученици: „при нас няма цигани...”. Разбира се (и слава Богу), съществуват и етнически-смесени училища,  в които на един чин стоят ромски и български деца. Но те са „между Сцила и Харибда”, т.е. между заплахата да се превърнат във „вторично-сегрегирани” или в „етнически-чисти” български училища. Случаят с IX ОУ „Пейо Яворов“ – Благоевград илюстрира ясно предизвикателството да се запази етнически-смесеният характер на училището.

 

Какъв е размерът на бедствието?

Най-точният отговор е „стряскащо сериозен”. Днес вторично-сегрегираните училища са многократно повече, отколкото преди 15 години. Неадекватни общински решения често засилват вторичната сегрегация. Липсата на целенасочена общинска стратегия (имам в предвид не документ, а последователна политика) и действия за стопиране на вторичната сегрегация, е на практика съдействие за нейното развитие.

Случаят с Благоевград е пример в тази насока. В града не съществува първично-сегрегирано училище, тъй като  общината основателно е закрила преди години I ОУ, което е било посещавано само от ромски ученици. Но в същото време ромските деца от т. нар. „Предел махала” не са добре дошли във всички училища. Така се стига до свръх-концентрация на ромски ученици в IX ОУ и до практически не-приемането им в някои други училища. По-долу прилагам информация за образователния статус на родителите в благоевградските училища, като имената на училищата умишлено за заменени:

Повече статистика вижте в пълния текст на публикацията.

 

Моделът на Габрово за справяне с вторичната сегрегация

Въпреки че ромите в Габрово са малко (367 роми общо за Община Габрово при 61482 жители за общината по данни от преброяването от 2011 г.) , не са отделени в гето и живеят при относително нормални условия (част от семействата са бедни и ниско-образовани, но не са толкова маргинализирани, колкото семействата в едно голямо гето), предразсъдъците, не-толерантността и погрешни действия на някои училищни директори доведоха до превръщането на III ОУ „Цанко Дюстабанов” в „ромско” училище. То е близо до центъра на града, в български квартал, с добра материална база, но е ... вторично сегрегирано: ромските деца от целия град биват насочвани към него, а българските деца от района посещават други училища. Тази ситуация не стана „от веднъж” и за нея най-малката „заслуга” имат учителите от ОУ „Цанко Дюстабанов”. Постепенно околните училища „издърпаха” българските деца, което вървеше „ръка за ръка” с отказ от тяхна страна да записват ромски ученици (дори тези, които живеят в близост до съответното училище)и не-нанемеса на общината за спиране на тази порочна практика (която не е противозаконна, за съжаление!). Така преди 6 години в първи клас за последен път бяха записани деца на етнически българи.

В началото на учебната 2017/2018 година в училището са се обучавали 79 ученици в дневна и самостоятелна форма. Всички те учат в маломерни паралелки.

През втората половина на 2017 г. Община Габрово заедно с Център Амалипе (организацията работи в общината от години и има местна структура там) поведоха борба за тежкото решение училището да бъде закрито, а учениците му  - да бъдат интегрирани във всички други габровски училища и така да се избегне сегрегацията на друго училище. Въпреки страховете на мнозина – както в ромската общност, така и най-вече сред мнозинството и училищата, на 29 март Общинският съвет взе решение за закриване на училището и разпределяне на учениците му във всички други габровски училища. Това стана след проведено от Общината публично обсъждане, както и множество срещи с родителите и особено ромските родители, които също трябваше да да подкрепят промяната, която цели да даде на децата им по-добри шансове за реализация. Със своя заповед от 22 юни Министърът на образованието Красимир Вълчев подкрепи решението на общината и възприетия подход, като закри ОУ „Цанко Дюстабанов” и не определи приемащо училище, т.е. учениците от закритото училище не се насочват към само едно конкретно друго. Така от септември 2018 г. в Габрово няма да има „ромско” училище.

В какво се състои подходът на община Габрово, кои са основните трудности при прилагането му и може ли да бъде пренесен и в други общини?

1. Възприетият подход за преодоляване на вече утвърдената вторична сегрегация включва закриване на сегрегираното училище;

2. Възприетият подход за недопускане на вторична сегрегация е чрез интегриране на ромските ученици във всички други училища. Ключово е да не се определя приемащо училище, тъй като вероятността то също да се превърне във вторично-сегрегирано е много голяма. Също така е важно всички училища да приемат ромски ученици;

3. Нормално е да се очаква първоначална съпротива от ромските родители. В масовия случай те осъзнават ниското качество на сегрегираното образование и искат децата им да учат заедно с българчета, но се страхуват как ще бъдат приети в „българското училище”. Реалното партньорство на ромска организация, работеща в съответната общност е най-сигурният начин за убеждаване на ромските родители;

4. Съпротивата от голяма част от педагогическата общност също трябва да бъде очаквана;

5. С родителите от мнозинството трябва да се работи постоянно, за да се убедят, че записването на ромски деца няма да доведе до намаляване на качеството на образование. Освен това, записването на ромски деца във всички училища е предпоставка за намаляване на „отписването” на българчета;

6. Нужен е политически кураж и лидерство: решението да се спре вторичната сегрегация чрез записване на ромски деца във всички училища или чрез закриване на училище никога не е популярно. Нужен е кураж и силно лидерство.

В случая с Габрово процесът не би се случил без решимостта на кмета Таня Христова и без подкрепата на всички ангажирани ситуация. Подкрепата от Регионалното управление на образованието също е много важна. В този случай десегрегацията не е  еднократен акт на предложение на Кмета и съответно Решение на Общинския съвет, а процес на множество консултации, срещи, обсъждания, в които активно са ангажирани всички институции.

Повече  информация вижте в пълния текст на публикацията.

 

Отвъд Габрово

Универсални решения за преодоляване на образователната сегрегация едва ли са възможни. Обстоятелствата във всяка община са различни, поради което са индивидуални и решенията.

Габровското решение е приложимо в случаите на относително завършил и необратим процес на вторична сегрегация. Ако усилията започнат още в началото на процеса, едва ли ще е нужно да се стига до закриване на училище. Още по-успешни биха били те, ако са предприети в превенция. Общините трябва да имат това в предвид: ненамесвайки се преди или при възникването на вторичната сегрегация, впоследствие ще трябва да вземат непопулярни решения.

В същото време подходът за относително равномерно разпределение на ромските ученици във всички училища може и следва да бъде прилаган в много общини: той е една от необходимите предпоставки за недопускане на вторична сегрегация.

 

Пълният тект на статията вижте в секция "Публикации"  


Автор: Деян Колев, ЦМЕДТ Амалипе

КАЛЕНДАР
<< октомври 2018 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
 010203040506
07080910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter