News

17.09.2018Новата учебна година: какви надежди и предизвикателства предлага на училищата

Отново за учебната година

разкри училището днес врати.

Звъни звънец из цялата родина-

в села и градове, навред кънти! 


Омбудсманът Мая Манолова, посланикът на Дания Н. Пр. Сорен Якобсон, посланикът на Великобритания Н.Пр. Ема Хопкинс, дипломати от посолствата на САЩ и Норвегия (Букурещ), главният секретар на МОН г-жа Албена Михайлова, директорът на ЦОИДУЕМ г-жа Мануела Радева, заместник-министърът на труда  и социалната политика г-жа Зорница Русинова, представители на Тръста за социална алтернатива, експерти и други гости уважиха тържествата по повод началото на учебната 2018/ 19 година в училища от мрежата на Център „Амалипе” по проект  „Всеки ученик ще бъде отличник”. Всички те пожелаха една по-успешна, изпълнена с постижения, любов и разбирателство учебна година, която да ни обедини и да ни направи по-толерантни и устремени към доброто бъдеще!

Информация за събитията по места вижте тук.

 

Училищата от мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник”, както и всички други образователни институции, обучаващи деца от уязвими групи и / или ситуирани в малки населени места имат основание да посрещнат новата учебна година с надежда и в същото време – с очакване за нови предизвикателства. Надеждата идва от факта, че най-после на образованието в този тип училища и детски градини започва да се отделя внимание, като това е свързано с по-справедливо разпределение на ресурсите вътре в самата училищна мрежа, с насочването на допълнителни ресурси към важни и не-покривани до сега области, както и с отварянето на нови възможности за развитие. Това не се бе случвало от много години, особено след въвеждането на делегираните училищни бюджети преди десетилетие по начин, който фаворизираше т.нар. „елитни” училища (с голям брой ученици и намиращи се най-вече в големите градове). Започналите през последните месеци промени (в системата на делегираните бюджети, отпускането на допълнителни средства за работа с уязвими групи и др.), макар да изглеждат технократски и „скучни”, всъщност са знак за промяна – при това положителна - в отношението към училищата в селските райони и обучаващите деца и ученици от малцинствата и други групи в неравностойно положение.

Очакването за нови предизвикателства идва от друг важен факт: голяма част от започналите промени все още са недовършени и частични. Нужни са още много усилия, за да се продължи започнатото, като училищата и детските градини трябва да участват активно в процеса. Всичко това се случва на фона на негативни демографски тенденции: намаляващ брой на децата, миграция в Западна Европа, застаряване на учителите...

Кои са основните предизвикателства, които новата учебна година поставя пред образователните институции, обучаващи уязвими групи и / или ситуирани в малки населени места?

 

Продължаване на промените в системата на делегираните бюджети

От 2018 г. делегираните бюджети се определят не само от броя на учениците, но и на паралелките, както и на училищата. Т.е. МОН отпуска на общините средства не само по единния разходен стандарт за ученик, но и по нововъведения стандарт за паралелка, както и по стандарта за институция. Друга новост е определянето на стандартите и отчитането на регионалните и общинските различия. Философията зад тези промени има за цел да даде шанс за развитие и на училищата / детските градини с по-малък брой ученици (особено в селските райони), като ги „избави” от хроничното недофинансиране, с което се сблъскват през последното десетилетие. Повече за промените, вижте тук.

Въпреки започнатата промяна, в масовия случай увеличението на бюджетите на училищата не бе голямо. Много от училищата с по-малко ученици трудно успяват да подсигурят дори увеличаването на заплатите на учителите, а да не говорим за нещо повече по отношение на цялостното развитие на институцията. Необходимо е да бъдат продължени промените в системата на делегираните бюджети, напр. чрез увеличаване на тежестта на регионалния коефицент, въвеждане на стандарт или добавка за училище, което е единствено в населено място и др.

 

Повишаване на ефективността на средствата за работа с уязвими групи

През 2018 г. за първи път образователното министерство разпредели близо 25 млн. лв. между училищата и детските градини за работа с деца и ученици от уязвими групи. Бюджетната прогноза показва обещание този ангажимент да продължи  и  през следващите години.

Разпределянето на допълнителните средства за работа с деца и ученици от уязвими групи става съгласно чл. 52 а и 52б от Наредба за финансирането (публикувана в ДВ бр. 31 / 2018 г.). Тъй като това се случва за първи път, много от конкретните особености не са до край изяснени от МОН и понастоящем продължават да предизвикват множество въпроси у директорите. Със сигурност ефективността на тази целесъобразна инвестиция може да се повиши чувствително, като обхване и учениците в средна степен (вкл. обучаващите се в професионални гимназии), бъдат по-активно ангажирани работещи в общността организации и др. Повече вижте тук

 

Превенция  на училищната сегрегация

Свръх-концентрацията на ромски ученици в определени училища или паралелки е тревожна тенденция, която съществува повече от половин столетие, но през последните две десетилетия придоби застрашителни размери. Според изследване на Агенцията на ЕС за основни човешки права от 2016 г. България е страната в ЕС с най-висок процент на ромски ученици, които се обучават в изцяло ромски училища – 27 %. Други 33% от ромските деца се обучават в паралелки с преобладаващ брой ромчета.

Универсални решения за преодоляване на образователната сегрегация едва ли са възможни. Обстоятелствата във всяка община са различни, поради което са индивидуални и решенията, като водеща трябва да бъде местната власт. Не училищата, а общините имат отговорността да спрат училищната сегрегация, подпомагани от МОН. Подходът за относително равномерно разпределение на ромските ученици във всички училища може и следва да бъде прилаган в много общини: той е една от необходимите предпоставки за недопускане на вторична сегрегация. Ако усилията започнат още в началото на процеса, едва ли ще се стигне до формирането на вторично-сегрегирани ромски училища. Още по-успешни биха били те, ако са предприети в превенция. Общините трябва да имат това в предвид: ненамесвайки се преди или при възникването на вторичната сегрегация, впоследствие ще трябва да вземат непопулярни решения.  Повече вижте тук.

 

Разширяване на възможностите за безплатен транспорт за средношколците

В края на 2017 г. чрез Закона за държавния бюджет за 2018 г . бе направена промяна в чл. 283, ал. 2 от ЗПУО, като алинеята бе допълнена с второ изречение: „Средства от държавния бюджет за транспорт се предоставят и за ученици, които пътуват ежедневно до най-близкото училище в друго населено място, в което се обучават за придобиване на квалификация по професия, ако такова обучение не се провежда в населено място, в което живее ученика.“. Разпоредбите не дават възможност за избор на конкретна специалност от професия за придобиване на определена степен на професионална квалификация, а предоставят възможност за осигуряване на безплатен транспорт на учениците, в чиито населени места няма училище или се провежда само общообразователна и/или профилирана подготовка, да се обучават в най-близката институция, която провежда обучение за придобиване на квалификация по професия. Покриват се разходите до най-близката професионална гимназия или СУ с професионални паралелки, независимо че те могат да са в съвсем различна професионална област.

Факт е, че предоставената нова възможност в много случаи не се използва, а учениците, родителите и училищата не знаят за нея. Нужно е РУО и МОН да контактуват активно с училищата и с общините, за да се възползват от възможностите на чл. 283, ал. 2 от ЗПУО!

Нужно е също така МОН и Народното събрание да инициират допълнение към второто изречение на чл. 283, ал. 2 от ЗПУО, което позволява покриване на транспортните разходи и на учениците, които пътуват ежедневно до най-близкото училище в друго населено място, в което се обучават за придобиване на квалификация по професия, предпочетена от ученика и настойника. Не е целесъобразно държавният ангажимент да не отчита разнообразните интереси и способности на учениците. Повече вижте тук.

 

Безплатна детска градина за задължителната предучилищна възраст

Законът за предучилищното и училищното образование постановява, че „Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 5-годишна възраст на детето” (чл. 8, ал. 1). Въпреки предвидената задължителност, реалният обхват в предучилищно образование в национален мащаб е нисък, като през последните четири години дори отбелязва влошаване. Множество изследвания сочат, че обхватът на ромските деца в предучилищно образование е поне два пъти по-нисък от средния за страната.

Наличието на финансови бариери, напр. такси и др., могат да бъдат определени като една от основните причини за по-ниския обхват на децата от ромската общност и други уязвими групи в предучилищно образование. Общините, които са принципал на детските градини имат законовото право да събират такива такси и голямата част от тях го правят. По информация на Министерството на образованието от юли 2017 г. едва 5 % от общините, т.е. 13 общини не събират никакви такси. Дванадесет други общини събират такси за децата от 2 до 4 години, но не и за децата в задължителна предучилищна възраст на 5 и 6 години. Над 90 % от общините събират месечни такси (в размер от 5 до 35 евро) за всички деца в детските градини. Това се явява сериозна пречка пред част от по-бедните семейства. Изпълнението на изследователския проект “Готови за училище” на Фондация „Тръст за социална алтернатива“  сочи, че процентът на посещаващите детска градина ромски деца би се увеличил чувствително, така че близо половината от необхванатите ромски деца да се запишат в детска градина ако бъдат премахнати таксите. Повече вижте тук.

CALENDAR
<< December 2018 >>
Sun Mon Tue Wed Thu Fri Sat
      01
02030405060708
09101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter