Новини

Историите са вдъхновени от участието на ученици от ОбУ “П. Р. Славейков‘‘ село Джулюница в традиционното сурвакане, организирано от ЦМЕДТ „Амалипе‘‘ в  гр. София по повод Василица - 14.01.2019 г.

ЗА ЕДИН НЕДОВЪРШЕН РАЗГОВОР С НАНСИ…

14 януари 2019 г.

гр. София, Фондация „Америка за България‘‘

Казвам се Валентин и съм на 9 години.  С моите приятели сме в София, за да сурвакаме във Фондация „Америка за България‘‘.

Пристигнахме преди малко и веднага се отправихме към тях, за да не закъснеем…

Вече сме пред къщата им. Тя е голяма, жълта и красива, но аз много се вълнувам и не мога да огледам наоколо…Влизаме вътре, за да се приготвим за програмата и да поздравим хората, които работят тук. Аз не знаех точно какво е фондация „Америка за България‘‘, но госпожата ми обясни, че в нея работят хора, които помагат на училищата да имат модерни класни стаи и кабинети за децата, както и на хора, които се нуждаят. Госпожата ми каза, че  тук работят българи и американци, а президент е  Нанси, …не разбрах как й е другото име…

Тук всички са много мили и добри с нас,  гледаха ни лъчезарно, много им хареса нашата програма, подариха ни подаръци. След това Нанси ни попита дали учим английски език и можем ли да разкажем за себе си, но….аз не можах, изведнъж се притесних и не можах да кажа нищо друго освен как се казвам. Всъщност аз обичам английския език, но още не мога да говоря много добре и няма да мога да разкажа на Нанси за мен, макар че много ми се иска…

…….

Тръгваме си.

Тъжен съм. До мен е Нели, тя е от Амалипе, и ме пита защо съм умислен. Казах й , че мисля за Нанси и за това, че не успях да й разкажа нищо.

- А ти какво би искал да й разкажеш? - попита ме тя

Замислих се….

Откъде да започна…

                …….

Аз съм Вальо и съм на 9, живея в село Джулюница и уча в ОбУ “П.Р.Славейков‘‘. Ученик съм в 3-ти иновативен клас „Приятели‘‘. Тук съм с моите съученици и приятели  - Мони, Ивана, Джени, Алекс и Михаела. Моето училище не е много модерно, но аз го обичам. Там е интересно и забавно, но имаме и задължения – аз отговарям за  Никола, помагам му с уроците, показвам му какво да прави, когато се затруднява, понякога заедно изпълняваме различни задачи. Щастлив съм, че съм му приятел и съм му полезен.

За трети път съм в София – един път с мама и тате и два пъти да сурвакам. Много ми харесва, защото посещаваме различни институции и се срещаме с други деца. Когато порасна искам  и аз да работя в такава фондация и да помагам на децата.  Ще им купя компютри, игри, книжки и играчки, за да им е интересно да ходят на училище.

Исках да поканя Нанси да дойде в Джулюница, за да види моята класна стая  и да й покажа моето училище…но забравих…

Когато се върна ще уча упорито английски език и догодина, когато дойда пак в София, може пък да срещна Нанси, за да й разкажа за моето училище и моите приятели …на английски.

                                                                                                                             ВАЛЕНТИН, 9 год.

ИСКАМ ДА СЪМ КАТО НЕЯ

Сънувах чуден сън…

Пътувам и мечтая…

Тихо е, до мен е Джени от нашия клас, пътуваме към София. Вълнувам се, защото ще посетим посолството на Великобритания…ще видя Ема Хопкинс.

Тя е много красива и добра. Усмихва ми се, подава ми ръка, казва ми „Благодаря!‘‘  Всички са усмихнати, ръкопляскат ни…Колко е хубаво!

- Какво искаш?-  попита ме феята на мечтите

- Да стана като нея!

- А знаеш ли как се става посланик?

- Все още не, но ще уча и ще успея…

Пристигнахме…

Време е да се подготвяме за програмата. Вземам сурвачката и тръгвам….сънувах ли…?

                                                                                                        МОНИКА, 9 год.

ДО СОФИЯ И ОБРАТНО

Пътепис

За първи  бях в София и много се вълнувах. Въпреки, че много сме говорили за нашата столица в училище, аз се впечатлих от сградите, парковете и паметниците,  които видях пътувайки към центъра. По пътя за фондация „Америка за България“ минахме покрай народния театър „Иван Вазов‘‘,  а на връщане посетихме и неговата къщата, която е превърната в музей.

Справихме се чудесно като истински актьори с празничната програма за Василица и получихме искрените аплодисменти  на домакините от „Америка за България“ и Британското посолство.

 Когато седнах в автобуса и затворих очи, днешният ден се завъртя като филм  пред мен…театъра, красивата къща на фондацията, интересния музей, просторния парк…

Приятните емоции ме съпътстваха дълго време…

Но колкото повече се приближавахме към Джулюница, мислите ми бяха завладени от размисли за родното място, с което  се гордея.  Природата е прекрасна, там е моето семейство, приятели, училище… В него са се родили и израснали много известни българи като Котоошу и най-вече авторът на „Сладкопойна чучулига“  -  Цони Калчев.

Щастлива съм!

Когато порасна искам да стана успешна в работата си и да даря средства, за да стане родната къща на Цони Калчев толкова красива и уредена като музея на Иван Вазов.

                                                                                                                ИВАНА, 9 год.