Новини

Активни младежи и доброволци към Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ взеха участие в тазгодишната инициатива „DIKH HE NA BISTER“, посветена на 75-годишнината от деня на най-големия геноцида над ромите по време на Втората световна война. Това стана възможно с подкрепата на Тръста за социална алтернатива, а всички участници са част от Образователната програма на Център Амалипе „Всеки ученик ще бъде отличник“ – председатели на ученически парламенти или възпитаници на програмата „Равен шанс – достъп до средно образование“.

Целта на събитието е да повиши осведомеността на младите хора за ромския геноцид, да изгради капацитет и да ги мотивира да вземат активна роля в насърчаването на знанието за възпоменание и не само - на местно, национално и международно ниво. Всяка година инициативата се провежда в Краков, в непосредствена близост до лагера Аушвиц – Биркенау.

„Гледай и не забравяй“ (или на ромски език Dikh khaI Na Bistar)  е кампания на Международната младежка ромска мрежа ternYpe, която е основана през януари 2010 г. и обединява различните ромски младежки организации от Албания, България, Германия, Унгария, Италия, Македония, Полша, Румъния, Словакия и Испания. Кампанията „Гледай и не забравяй“ има за цел да припомни, че в нощта на 2 срещу 3 август 1944 г., общо 2897 мъже, жени и деца от ромски произход, които са били затворени в т. нар. „Zigeunerlager“ в Аушвиц-Биркенау, са откарани в газова камера V и убити. Телата им са били изгорени в ями до крематориума.

Тази година инициативата се проведе в периода 29 юли – 4 август. Събитието тази година беше координирано от Международната ромска младежка мрежа Тернипе и Документалния и културен център на германските Роми и Синти. В него се включиха над 400 младежи роми и нероми от 28 национални групи от цяла Европа. Участниците имаха възможност да обогатят своите знания относно Холокоста чрез лекции и панелни дискусии. Те бяха разделени на отделни групи, в които участваха и оцелели очевидци от лагерите на смъртта, което накара всички още по-истински да съпреживеят ужасите на онова време преди 75 години.

Част от програмата беше и посещението на лагера „Аушвиц-Биркенау“, превърнат днес в музей. Ден преди официалното честване на 2 август, българската група имаше честта да участва в конференция, посветена на правата на ромите и ромския геноцид, като неин говорител бе Джеси Луис Джексън - борeц за граждански права и основател на People United to Save Humanity (PUSH) и National Rainbow Coalition в САЩ. Участие в конференцията взеха представители на Европейската комисия, както и роми, участници в национални и в Европейския парламент: г-н Исмаел Кортес, конгресмен в испанския парламент,  Сорая Пост - бивш евродепутат и др. След конференцията и панелните дискусии участниците участваха в гала концерт с Филхармоничния оркестър „Рома и Синти“ с  диригент Рикардо Саити.

На 02 август 2019г. бе отбелязан и Европейският възпоменателен ден на Холокоста над ромите. Във възпоменателната церемония, организирана от Централния съвет на германските синти и роми с Асоциацията на ромите в Полша и в сътрудничество с Държавния музей „Аушвиц-Биркенау“, участваха над 1500 души: роми от цяла Европа, представители на правителства, делегации, международни организации и гражданското общество.  

През май 1944 г. нацистите започват да планират т.нар. „ окончателно решение“ за „лагера за циганските семейства“ в Аушвиц. Ликвидирането на „циганския лагер“ е предвидено да започне на 16 май 1944 г. Когато войниците на СС се опитват да накарат затворниците да излязат от бараките, срещу тях се надигат ромски мъже, жени и деца, въоръжени единствено с тояги, инструменти и камъни. Войниците са принудени да се оттеглят. На 2 август 1944 г. войниците идват отново и в газовите камери на „Аушвиц-Биркенау“ са избити близо 3 000 ромски мъже, жени и деца. Смята се, че в „Аушвиц“ умират около 19 000 от изпратените там общо 23 000 роми.  Повече информация за дейностите и срещите които имаха участниците изпратени от център „Амалипе“, ще може да прочетете от самите тях.

Тук можете да намерите повече информация за самата инициатива, а по-долу можете да прочете и впечатленията на част от участниците.

Атанас Атанасов, ЦМЕДТ Амалипе

#2August
#RomaGenocide
#DikhHeNaBister
#RomaniResistance

***

Полша-Краков  „Помни и не забравяй“

С нетърпение очаквах пътуването до Полша. Научих неща,които ще запомня за цял живот. В семинарите, които бяха организирани от организаторите, ни бяха разделили на групи, ние бяхме в най-хубавата група, понеже можехме да говорим на български и останалите да ни разбират.Научих повече за ромската история, имах възможността да развия  комуникационите си умения и толкова много научих за концлагерите.Обсъдихме важни теми като дискриминацията на хората към ромите, как  ги приемат в другите страни, какво е държанието им към тях, как можем да бъдем различни и т.н. Също така посетихме  два  концлагера.Очите ми се насълзиха от видяното и от всичко, което се  случило тук.Да си правят експерименти с деца, бременни жени, мъже и то такива екперименти, за които изобщо и през ум не му е минавало на човек.Докато слушах какво е било, реших за момент да седна  защото нямах сили да продължа да слушам, как са си играли с живота на невинните хора, но пък научих много неща, за което не съжелявам. Радвам се, че имах тази възможност. Срещнахме се с Джеси Луис Джексън-старши от когото чухме страхотни мъдрости.Запознах се с много хора, разбрах и научих за тях,за страните им и най-вече за културата ни.Горда съм да се наричам ромка . Това беше едно велико преживяване със страхотни хора.Благодаря на екипа на „Амалипе“,  че ни предостави тази възможност. Благодарение на вас ще останат незабравими спомени,преживявания. Обичам ви!Наско, благодаря и на теб, че през цялото време беше с нас и ни помагаше,  ти  си страхотен човек!                    

Богомила Самуилова, ученичка в ПГ „Ген. Вл. Заимов“, гр. Сопот

***

Бих искал първо да ви благодаря за възможността да посетя Краков, Полша, АМАЛИПЕ, благодаря ви за доверието, което ми гласувахте да бъда част от представителите на Центъра, да представям българските роми, да се запозная с културните особености на ромите от другите страни, да създам нови приятелства и не на последно място да обогатя знанията си относно Холокоста и нацистките концентрационни лагери, построени и ръководени от Нацистка Германия в Полша по време на Втората световна война.

Още преди самото заминаване в Краков, бях изпълнен с емоции, с очаквания за прекрасно прекарване и трескава подготовка. Запознах се с  нови приятели, а именно Атанас, Роси и Маша.

Един от най- емоционалните и вълнуващи дни за мен бе посещението на Аушвиц I и Аушвиц II. Сутринта се събудих много развълнуван, с интерес и вълнение за предстоящото пътуване.  Първо посетихме Аушвиц I, където първоначално било предложена за място за концлагер за полски затворници. Разгледахме доста къщи музеи, снимки, документи, цял куп от обувки на загиналите, огромни купчини от женска коса, куфари, детски дрешки. Почувствах се много тежко като видях всички тези купчини, като си представя колко невинни хора са били убити, не може да се опише чувството. Като видях снимковия материал на дечицата, с които са се правили експерименти, протезите, почувствах се много тежко. След като разгледахме „Аушвиц 1“, обядвахме набързо и обратно в автобусите за „Аушвиц 2“. Там не бе толкова реставрирано, минахме през релсите, през които са били извозвани милиони хора, видяхме един вагон, бараките, в които са живеели, басейните, в които са умирали някои хора, телените огради, по които е имало високо напрежение, всичко това с газовите камери и отделния самостоятелен лагер за роми и синти ме разстроиха, просто нямам думи, с които да опиша чувствата си. След пътешествието се прибрахме в хотела, имахме време за почивка и дискусии относно видяното и преживяното, видях много разстроени лица. Една от  темите бе  дискриминацията. Забелязах, че не само в България съществува този проблем и може би странно или не знам, е един много голям проблем. Срещнахме се с оцелели от лагера, направихме си снимка с Джеси Джаксън. През тези дни, създадох доста приятелства, раздялата беше трудна. Много се надявам да се срещна с част от тези хора отново. Мога да кажа, че имам приятели от Унгария, Сърбия, Македония, Гърция, Турция и Литва. Красивият център, многобройните кафенета и магазинчета за сувенири, каляските с конете, а конете бяха прекрасни, стария Краков и замъка-прекрасно място, запечатано в много снимки и спомени. Това са моите впечатления за това пътуване, със сигурност съм пропуснал нещо или не съм го описал толкова добре, както го чувствам. Невероятно преживяване, хубави хора, нови знания, нови приятелства. Сърдечни благодарности!

Стоян Атанасов, възпитаник на програма „Равен шанс“, с. Кочево, обл. Пловдид

***

Преживяно  и премислено от Маша Викторова

в Краков, в Деня на почит, в дните на срещи и в часовете за разходка.

БЛАГОДАРЯ! Започвам с благодарност, но не от куртоазия, а защото е точно така. БРАВО! Започвам с похвала, но не, за да сервилнича, а защото е заслужена. НИКОГА ВЕЧЕ !Това не  е нещо, това е дълбоко и е от сърцето и душата. Аз работя по темата за Холокоста, познавам факти  и събития, с които съм се запознала до сега. Но срещата с това зло място, отново и отново ме кара да съм категорична, НИКОГА ВЕЧЕ, НИКОЙ НЕ ЗАСЛУЖАВА ДА ПЪТУВА КЪМ ТОВА, НИКОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СИ СПОМНЯ, ЗАЩОТО  Е ОЦЕЛЯЛ, НИКОГА ВЕЧЕ .

„Dikh he na bister“е  инициатива, която събира стотици млади роми, за да почетат паметта на ромите –жертви на Холокоста.

Стотици, които говорят по няколко езика, стотици, които се интересуват от живота в Европа, стотици, които познават традициите и културата на своята общност. Стотици млади роми, които стават по –добри хора, защото срещата с това минало те прави задължително ПО-ЧОВЕК.

Групата от млади хора, от, която и аз бях част,/за целта специално си боядисах косата, все пак знам за зулусите  / подкрепени  от ЦМДТ,,Амалипе“ преживяхме нещо вълнуващо. Пътуването, винаги е приключение, особено ако ти е  за първи път.

В работните сесии споделяме факти от отделните страни свързани с прояви на дискриминация, споделяме специфични моменти, свързани с образованието, начина на живот. За мен лично беше интересен факта за живота в табор на ромите в Литва, ранните принудителни бракове в Босна  и Херцоговина и безразличието на властта, разделението, по-скоро много големите различия при ромите във Финландия. Интересен и радикален за мен е подходът към проблемите на един от представителите на Сърбия, той върви по логиката ,,око зо око, зъб за зъб“. Във всяка страна е налице проблем с дискриминацията, всяка група представи примери. Посещение в „Аушвиц“ и в Деня на почит. Освен много добрата организация, аз лично се впечатлих от мащаба на мероприятието.

Срещата с този зловещ музей е разтърсваща и когато даже си търсиш автобуса или другите от групата, неволно си представяш хилядите хора стоварени, за да бъдат унищожени, търсещи някой близък или познат. Даже тревясалата и обрасла с бурени жп-линия  е плашеща. Снимките са доказателство и тогава и сега.

В деня на почит единствения проблем беше непостоянния сигнал за превода, но това не повлия на събитието. Нашата група имаше щастието да си направи снимка за спомен с Джеси Луис Джаксън.

Поздрави от мен и много успехи занапред на цялата група!

Маша Викторова, учител в СУ „Отец Паисий“, с. Медковец, член на мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“

 Очаквайте скоро историите и на останалите участници

Участието в инициативата беше реализирано с подкрепата на Тръста за социална алтернатива

Тръст за социална алтернатива (ТСА) е неправителствена организация, чиято мисия е да се прекъсне порочния кръг на бедността чрез насърчаване на възможности, които помагат на на непривилегированите граждани на България да постигнат образователен и икономически успех. ТСА подкрепя програми, които със своите почтеност, потенциал за разрастване и прозрачност спомагат за подобряване благосъстоянието на най-бедните хора в България, със специален фокус върху ромите.