Новини

По стечение на обстоятелствата, което не бих определил като случайно, училища от мрежата на Център Амалипе, както и представители на Организацията, се оказаха в Сливен в деня на разразилата се буря по спирането на децата от училище в резултат от зловредни слухове, разпространяване сред ромските родители - съвсем не случайно. Разговаряхме с разтревожени родители от село Сотиря, намиращо се до Сливен, и видяхме какво притеснява хората или най-малкото какво са им казали, за да ги притеснят.

Какви аргументи могат да ги успокоят, както и колко е важно училището като фактор, за да бъде преодоляна истерията? Какво казаха родителите и учителите? Защо въпреки притесненията си ромите от Сотиря се довериха на своето училище и не изведоха децата си от него, дори в критичния понеделник? Може ли да се каже, откъде тръгна истерията и как се разпространи толкова бързо в ромските квартали?

Откога започна страхът за децата в ромските квартали? 

Ден преди  критичния понеделник  започнахме среща  с директори от мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник” от Югоизточна и Централна Южна България. Една от дискутираните теми бе създаващото се от предходната седмица напрежение  около разпространяваните слухове, че социални работници ще вземат децата от семействата им, че в детските градини и училищата ще се преподава сексуално образование още от тригодишна възраст и че ромските деца ще бъдат масово изпратени в Норвегия. Родителите са силно притеснени и отказват да подписват какъвто и да е документ. В училище обаче не може да се случи нищо, за което родителят не е дал съгласие, включително и посещаването на занималня (целодневна организация), алармираха колегите. Още от първия учебен ден родители идват с декларации препечатващи прословутата декларация “Не давам българските деца”, която още преди месеци инициираха противниците на Стратегията за детето. Но нещата ескалираха, според директорите, след 04 октомври, когато пред 75 Основно училище “Тодор Каблешков” в квартал Факултета, София бе проведен голям митинг и клипът от него вече се разпространява в цялата страна чрез фейсбук и социалните медии. Това споделиха директори дори от малки училища като това в село Караджово. Заедно с колегите обсъдихме каква да бъде реакцията и планирахме да поставим този въпрос на министър Вълчев още на следващия ден, когато той щеше да има среща с директорите от мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник”. 

Какво видяхме в училището в село Сотиря? 

На срещата с министър Вълчев, провела се в Професионалната гимназия по облекло и текстил в понеделник сутринта, директорите поставиха въпроса за създаващото се напрежение и необходимостта МОН и останалите институции да се намесят с ясни послания, че разпространяваните слухове са категорично неверни. По същото време представителите на Регионалното управление на образованието казаха, че в две от големите сливенски училища родители извеждат децата си заради разпространяваните в интернет клипове и последвалите ги слухове. Два часа по-късно посетихме училището в село Сотиря, което е част от мрежата Всеки ученик ще бъде отличник. Дворът на училището бе пълен с родители, видимо разтревожени, но също така класните стаи бяха пълни с деца. След срещата на министър Вълчев с учителския колектив и отпътуването на официалните гости, проведохме среща с родителите. За няколко минути лекционният салон се изпълни с над 100 родители. Те споделиха своите силни страхове, но също така казаха какво голямо доверие имат в учителите, директора и училището. След разговора, на който имах възможност да отговоря на всичките им притеснения, обещаха, че децата ще продължат да бъдат в училище и няма да се поддадат на създаващата се психоза. 

Какво притесняваше родителите и откъде научаваха слуховете? 

Оказа се че социалните медии и особено Фейсбук са изключително популярни и удобни като канал за разпространение на слухове. Дори тук, в отдалеченото сливенско село, почти всички бяха гледали два клипа. Единият е от митинга в квартал Факултета, на който една от организаторките ясно казва, че не трябва да се спазват никакви закони и родителите да не позволяват нищо да се прави с техните деца. Макар че в Сотирия ораторката е неизвестна, никой не знае дали така наречената църква, която тя представлява, е реално съществуваща и представящите се за нейни пастори дали са реално духовни лица, думите им за извеждане на децата от семействата и се приемат напълно сериозно. 

Вторият клип, който също бе познат за всички родители, се отнася за извеждането на деца от полицията в едно от училищата в Асеновград. Знаехме за този клип още от предходните дни и се бяхме запознали, че 1) той е отпреди години и 2) той се отнася за случай, в който баща е нарушил наложената му ограничителна заповед. Т.е. нищо общо с разпространяваните слухове, но така или иначе, ако перифразираме народната поговорка „На страха очите са големи"... 

Родителите споделиха, че са им казали как социални работници ще вземат децата на бащи, които не са припознали официално синовете или дъщерите си, семейства които нямат брак, бедни семейства, семейства, при които родителите са в чужбина, а децата се отглеждат от баби и дядовци. Бяха чували, че това се предвижда в новите закони (без да са наясно какви нови закони), които са приети „след приемането на стратегия за детето“ (която де факто изобщо не е приета и е изтеглена от обществено обсъждане. 

След като обясних, че няма такава стратегия, не са приемани такива закони и нищо съществено не се е променило в законодателството по отношение на извеждането на деца от семействата, родителите се съгласиха че вероятно става дума за откровени лъжи, на които не трябва да вярват. Те споделиха, че имат пълно доверие на своите учители и са убедени че в училището в Сотиря децата са на сигурно място. Знаеха за процеса на деинституционализация и закриване на домовете за деца и се съгласиха че  на фона на този процес е нереално да се мисли  как ромските деца ще бъдат  взети от техните семейства. Разговаряхме че много често социалните работници не се намесват дори в случаи в които трябва да се намесят - така например  едно чудесно момиче  от шести клас  преди година бе омъжена два пъти  от семейството си  и  отделът за закрила на детето  не предприе нищо  спрямо родителите… 

Макар и нискообразовани  ромските родители в Сотиря  се оказаха  запознати с важни неща  които се случват в държавата  и при  по-спокоен разговор с тях  приемаха аргументите ми. 

От разговора стана ясно че  страховете им се използват  и от политически  партии  но поне в Сотиря  това не бе водещо. 

Защо училището успя да успокои родителите? 

Училището в Сотиря е едно от активните училища в мрежата на Център Амалипе и прилага всички елементи от модела Всеки ученик ще бъде отличник. Там функционира активен родителски клуб, който периодично провежда срещи и в който участват множество родители. Назначен е образователен медиатор от местната общност в селото, особено важно е, че там работи и учител от ромски произход. Всичко това е доближило местната общност до училището, създала е доверие и то се оказа ключово за това децата да останат в класните стаи. 

Свърши ли истерията? 

Съвсем не. Ако нещата в Сливен и Ямбол са в процес на нормализиране, то няма никаква гаранция, че същата буря няма да се появи в други градове.  Във вторник Център Амалипе организира среща на директори от мрежата от Северна България.  Сутринта те споделиха, че такива проблеми при тях няма, но в ранния следобед на отделни места вече се появяваха разтревожени родители. Дори в Сливен едва ли някой може да прогнозира дали подготвеният протест срещу несъществуващата Стратегия за детето в събота няма да доведе до нова ескалация. 

Дори и спирането на децата от училище да бъде сравнително бързо преодоляно, съвсем реална е опасността предизвиканата истерия да доведе до дългосрочен отказ на родителите да дават съгласие за участие на техните деца в извънкласни дейности, занимание по интереси и ред други. Понастоящем училищата имат множество възможности да разнообразят учебния процес с подобни занимания, които безспорно са интересни за децата, но при всички положения се изисква декларация за съгласие от страна на техните родители. Много е вероятно насажданият страх да доведе до не желание от страна на ниско грамотните родители да подписват каквато и да е декларация. 

Освен това със сигурност оттук насетне ще е много трудно на екипите за обхват, в които участват социални работници, полицаи и други институции, да търсят деца в ромските квартали. Създаването на Механизма за обхват и местните екипи бе едно от важните развития в образованието, с което настоящото правителство се гордееше. Според МОН те са успели да върнат в класните стаи 44000 деца. Създадената истерия със сигурност ще направи дейността на тези екипи почти невъзможна.

Деян Колев