Новини

06.12.2019Резултатите от PISA и дистанциите в образованието

files/image/News/creativity.jpg

Резултатите от теста за функционална грамотност PISA, проведен през 2018 година, ще бъдат дълго време анализирани от различни страни и гледни точки. Макар и в голяма степен очаквана, тенденцията за продължаващо влошаване на резултатите на България безспорно трябва да бъде причина за основателна тревога и стимул за продължаване / за реално прилагане на промените в системата на училищното образование.  “Обичайните заподозрени” за по-ниските резултати на България са младежите от етническите малцинства, от бедни семейства и от малките населени места. Те ли са причината и за влошаването на резултатите от 2018 година в сравнение с предходните проучвания? Отговорът е “категорично не” и това поражда множество въпроси, които трябва да бъдат анализирани. Всъщност за три години от 2015 до 2018 година функционалната грамотност при младежите, за които майчиният език не е български, младежите от бедни семейства и младежите от селата се подобрява!  Тя остава по-ниска в сравнение с останалите групи, но резултатите ясно показват подобряване при най-уязвимите. Остава големият въпрос защо на фона на това подобряване се наблюдава влошаване на грамотността при младежите с майчин български език, от по-богати семейства и особено на младежите от София… 

Всеки анализ на последните резултати от теста  PISA трябва да отчете, че те не могат да се използват като индикатор за това доколко промените, въведени с новия Закон за предучилищното и училищното образование работят. Не са и индикатор дали увеличаването на учителските заплати има въздействие върху качеството на преподаване. Трябва да имаме в предвид, че тестовете са правени в началото на 2018 година и включените в тях ученици се обучават по старите учебни програми. Тоест за тези ученици новият образователен закон на практика не се е отразил, поне не и към онзи момент. Евентуалният ефект на чувствително увеличените учителски заплати върху учебния процес също не би могъл да бъде измерен към началото на 2018 година - най-малкото, защото по-сериозното увеличаване на заплатите бе от следващата учебна година. Тема за съвсем друг анализ е до колко може да се очаква увеличаването на заплатите по този начин да доведе до кардинална промяна в начина на преподаване.  Дори това да бе така ( в което аз се съмнявам) сериозен ефект върху резултатите от PISA не би могъл  да бъде очакван. Основната причина за това е чувствителната разлика между “продукта”, който произвежда нашата образователна система и това, което измерва PISA.  От много години българското образование пре-акцентира върху знанията, които трябва да усвоят учениците, докато PISA мери функционалната грамотност, тоест доколко тези знания са се превърнали в умения.  Новият образователен закон и опитите за промени в учебните програми имат претенцията и обещанието да обърнат нещата и да акцентира върху уменията и върху интериоризирането на придобитите знания. Все още обаче сме твърде далеч от това. А в началото на 2018 година такава промяна изобщо не е била налична, особено за учениците, обучаващи се по старите учебни програми.  Дали днес вече можем да наблюдаваме промяна е съвършено различен въпрос, на който отговорът едва ли ще ни зарадва особено…

Резултатите от теста могат да бъдат анализирани като индикатор за множество други процеси, свързани с училищното образование в България. Представянето на учениците от етническите малцинства и напредъка на процеса  на образователната интеграция, особено в  средна степен, са част от важните процеси, които макар и индиректно се отразяват в резултатите от PISA, особено на фона на промените между различните тестове през последните години. Какво можем да изведем с относително голяма степен на достоверност?

1.Чувствително се увеличава процентът на учениците с майчин език, различен от българския: от 9,1 процента през 2015 година на 12,9 процента през 2018 година. Като относителен дял тези младежи и девойки не са толкова много,  но е забележително това, че за три години броят им се е увеличил наполовина. Трябва да подчертаем, че не става дума само за ромски ученици. Въпросът, на който отговарят младежите участвали в оценяването, е относно езика, на който общуват в семейството. В България освен ромски, много семейства говорят турски, а някои - румънски език. От друга страна, голяма част от ромските деца и младежи в семейна среда използват преди всичко български език и е много вероятно на посочения въпрос да са отговорили именно това. Затова не бива да интерпретираме тези данни в тяхната пунктуалност, а по-скоро като индикатор за увеличаване на средношколците от етническите малцинства, включително от ромското, без да имаме информация какъв точно е делът на ромските ученици.

Следва да подчертаем също така, че през последните години наистина е налице изключително положителна тенденция за увеличаване на обхвата на ромски младежи и девойки в средно образование. Училищата, с които работи Център Амалипе, а те са 280 в цялата страна, са пример в тази посока. Само преди 5 години процентът на продължаващите след основно образование в тях бе 39%,  а понастоящем е над 92%. Индикативен е фактът, че в над 100 професионални гимназии ромските ученици са мнозинство - нещо, което бе немислимо само допреди десетилетие;

 

2. Налице е подобряване на резултатите от PISA през 2018 година в сравнение с 2015-та година на учениците, за които майчиният език не е български. Относно компетенциите за четене, подобрението е с 8 точки, а математическите способности са се подобрили с 15 точки. Влошаване има единствено по природните науки. Тоест цялостното влошаване на представянето на България през 2018 година не се дължи на учениците с майчин език различен от българския. Те подобряват представянето си, а освен това относителният им дял не е толкова голям. 

Фактът, че все повече деца от малцинствата и особено от ромската общност учат в среден етап и освен това подобряват образователните си постижения, е изключително положителна тенденция. Би било чиста спекулация да се разсъждава дали това е резултат от усилията на училища, неправителствени организации и общини за образователна интеграция, дали правителствената политика в тази насока има някаква заслуга или по-скоро говорим за обективен процес на повишаване на образователното ниво в ромска общност. Но наличието на положителна тенденция е реален факт. 

Следва ясно да подчертаем,  че младежите с майчин език, различен от българския, продължават да имат по-ниски резултати в сравнение с другите младежи. Но разликата между двете групи, която остава голяма и твърде тревожна, все пак чувствително намалява и ако през 2015 година тя е била от почти 100 точки, днес тя е от 74 точки. За съжаление намаляването на тези различия се дължи по-скоро на  влошаването на резултатите, показани от учениците с майчин български език

3. По-добре се представят и учениците, живеещи в малки населени места до 3000 души. Подобрението е с 29 точки. И тук важи посоченото по-горе, а именно - младежите от селата продължават да се представят по-слабо от другите младежи, но разликите между отделните групи намаляват. ;

 

4. Напълно в съзвучие с посочените по-горе тенденции е и следващата, а именно - представянето на учениците от по-бедни семейства. Един от важните индикатори използвани в рамките на PISA е броят на книгите, които има в съответното семейство. Този индикатор показва не само социалния статус на семейството, но и цялостната му грамотност. Съвсем очаквано резултатите на младежите, живеещи в семейства с малък брой книги - например от 0 до 10 - са значително по-лоши от резултатите на тези, които имат над 200 книги в къщи. Но и тук е налице тенденция за намаляване на различията. През 2018 година младежите от семейства с до 10 книги са повишили резултатите си с 10 точки в сравнение с 2015-та година. За съжаление, в най-горната категория, а именно - семействата с над 200 книги, наблюдаваме намаляване на резултатите, при това с 27 точки… 

5. Тревожни са резултатите на младежите от по- добре представящите се категории. Учениците от София и от по-богати семейства отново са с по-високи резултати, но при тях е налице намаление в сравнение с 2015-та година. Така например младежите от София показват намаление от 35 точки, което е отвъд рамките на статистическата грешка. Едва ли може да бъде дадено лесно и еднозначно обяснение на този факт. Но с оглед на това, че близо една четвърт от българските младежи учат в София и намалението в тази категория води до цялостно намаляване на резултатите в национален мащаб, определено е необходимо да бъде направен сериозен анализ, последван от още по-сериозни мерки. 

Намалението на резултатите от PISA в национален мащаб малко или много бе очаквано и лесно обяснимо с оглед на късния старт на реалните реформи в образованието.  В същото време като положителна тенденция можем да очертаем по-доброто представяне на учениците от по-уязвимите категории, включително младежите с майчин език различен от българския, младежите от малките населени места и от по- бедните семейства. Въпреки обичайно повтаряната мантра, че образователната интеграция не постига успехи, резултатите индикират обратното. В тези категории е налице позитивна тенденция, която трябва да бъде категорично засилена и продължена. Инвестицията в по-доброто образование на тези категории има потенциала да доведе до по-устойчива промяна. В същото време е необходимо внимателно да бъде анализирано по-слабото представяне на младежите от така наречените високи категории. Негативната тенденция при тях може и трябва да бъде обърната.

Автор: Деян Колев

Снимки: pixabay.com

КАЛЕНДАР
<< март 2024 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
     0102
03040506070809
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter