Новини

24.03.2020Дистанционното обучение: възможност за развитие на образованието или предпоставка за задълбочаване на образователните неравенства

Заплахата от коронавирус и извънредното положение поставиха важна задача пред училищното образование в България: да направи огромен скок в 21 век; катализаторът: въвеждането на дистанционно обучение. Безпрецедентната ситуация обаче изправи българската образователна система пред сериозно предизвикателство: да се модернизира така че да не задълбочи дистанциите в образованието и да не отвори още по-широко ножицата между училищата, които обучават деца от уязвими групи и училищата, които работят с деца, чиито родители имат сравнително високо образование и социален статус.

За да отговорим на тези въпроси, както и да проследим кои са основните нужди и основните решения през първите няколко дни от въвеждането на извънредно дистанционно обучение, от Център Амалипе проведохме онлайн проучване, в което се включиха близо 200 училища, основно от мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник“*. В половината от тях учениците от уязвими групи са между 80% и 100%, в почти 19% делът на учениците от уязвими семейства е между 60% и 80%. Близо 9% от училищата нямат концентрация на уязвими групи, тоест те са под 20% от учениците. За нуждите на проучването бе използвано определението за уязвими групи на МОН и системата НЕИСПУО, а именно - ученици от семейства, в които родителите сас под средно образование. Следва да направим уточнението, че в Национален мащаб училищата с концентрация на уязвими групи са около 1000. 

Няколко основни извода се открояват на базата на проучването:

     1. Делът на включените в дистанционно обучение ученици е обещаващо висок. Над 36% от включените в проучването училища са успели да обхванат между 75% и 100% от своите ученици в различни форми на дистанционно обучение още през първите 3 дни. Почти 40% от училището се включили между 50 и 75% от учениците.  С оглед на това, че проучването бе проведено през третия ден след въвеждането на дистанционно обучение, тези проценти могат да бъдат определени като обещаващо високи. Те дават надежда че в рамките на една или две седмици ще бъдат включени огромната част от учениците в посочените училища и така ще бъдат достигнати нивата от преди кризата. 

Не бива да се пренебрегва и фактът, че в 17.3% от училищата включените през първите дни ученици бяха между една четвърт и половината. Възможно е през следващите дни техния дял да се увеличи и да достигне до нормалните нива, като това ще изисква по-сериозни усилия. 

Следва да направим уточнението, че училищата от мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник от години работят заедно, както и съвместно с Център Амалипе за подсигуряване на пълен обхват и за въвеждане на иновативно образование. От тази гледна точка те вероятно са по-подготвени да въведат дистанционно обучение с голям процент ученици в сравнение с други училища, обучаващи ученици от уязвими групи. Но дори и процентът на включените ученици в други аналогични училища да я по- нисък, възможността учениците от семейства с по-ниско образование да бъдат ефективно включени в дистанционно обучение е налична. Големите предизвикателства в това отношение са свързани с наличните технически възможности и разбира се с мотивацията и уменията това да бъде направено. 

     2. Съществуват и училища, в които включените в дистанционно обучение ученици през първите три дни бяха нисък процент: в 6 училища участваха между 10 и 25 процента от учениците, а в седем други бяха включени по-малко от 10%. Макар в процентно отношение делът на тези училища да е относително малък - 6,6%, те индикират наличието на проблеми, които правят на практика невъзможно дистанционното обучение.  с оглед на това че всяко дете и всяко училище е важно. Наличието на концентрацията на предизвикателства в тези училища заслужава внимание и целенасочена подкрепа. 

     3. Относно формите на дистанционно обучение две трети от училищата комбинират интернет базирани техники (от поставяне на задачи чрез Skype, Messenger и други през използването на електронни уроци до осъществяването на синхронни онлайн часове) с разпечатването на задачи и уроци и тяхното разнасяне по къщите на учениците.  Останалата една трета (32%) училища използват единствено интернет базирани техники. Само 3% са посочили, че разчитат единствено на принтирането на материали и разнасянето им по къщите на учениците. Съчетаването на тези два типа техники се дължи преди всичко на факта, че не всички ученици разполагат с необходимите технически устройства. Това прави задачата на учителите значително по-сложна и те трябва да комбинират различни видове техники дори в рамките на една паралелка. 

     4. Не синхронните форми на дистанционно обучение категорично преобладават над синхронните, макар че не е малък делът на училищата които използват онлайн уроци. Почти две трети от училищата (63%) са отговорите, че използват онлайн уроци още през първите дни от въвеждането на дистанционно обучение. В същото време едва 7.6% са отговорили, че в тези уроци включват между 76% и 100% от учениците. В голямата част от училищата онлайн уроците включват една част от учениците, а до останалите се достига чрез популярни средства за онлайн комуникация като Skype,Вайбър, Messenger и други. В 37% от училищата не се използват под никаква форма онлайн уроци и се разчита на останалите форми. 

Очевидно е, че същинското онлайн обучение във виртуална среда си пробива път, но все още е твърде рано да се говори за възможността то да бъде въведено изцяло.

     5. Една от основните пречки пред въвеждането на онлайн обучение е липсата на подходящи устройства сред много от учениците. Според отговорите на анкетата едва в 22.34% от училищата над 90% от учениците разполагат с подходящи устройства. В 11.68%от училищата над 75% от учениците нямат устройства, чрез които да участват в онлайн обучение. В две трети от училищата,учениците без устройства, които позволяват ефективно участие, са между 10% и  75%. Очевидно, е че МОН следва да преосмисли предварително изразеното становище, че почти всички български ученици разполагат с подходящи  таблети,  компютри или смартфони.Министерството и  самите училища,  заедно с техните партньори,  трябва да помислят за  подсигуряването на по-голям брой  устройства,които да бъдат ползвани  при евентуалното по-широко въвеждане на  дистанционно онлайн обучение. 

     6. Липсата на интернет в част от махалите в които живеят децата, също е пречка макар и значително по-малка. По-сериозен е проблемът с невъзможността на част от семействата да си позволят подходящ план,с който да могат ефективно да използват онлайн обучение. Близо 20% от училищата са посочили, че въпреки наличието на интернет в махалите, повечето ученици не могат да си позволят заплащането на подходящ тарифен план. Ако към тях добавим още близо 13% училища, които са посочили, че мнозинството от учениците живеят в махали без никакъв достъп до интернет, това формира относително сериозно предизвикателство. Липсата на умения сред част от учителите е друга възможна причина за липсата на онлайн обучение.  Това е посочено като най-малката трудност тъй като според директорите, участвали в анкетата, едва в 7% от училищата повечето учители нямат умения да провеждат онлайн уроци.

 

     7. Образователният медиатор изпъква като важен и често използван помощник на учителите при въвеждането на дистанционно обучение. Над две трети или 68% от директорите, попълнили анкетата, посочват, че използват образователния медиатор за въвеждането на дистанционно обучение още от първите дни на този процес.  Едва в 16% от училищата медиаторът не е използван за този процес, а в други 16% няма назначен медиатор. Това, че училищата имаха възможност да назначат образователни медиатори чрез средствата за работа с уязвими групи по чл 52а от Наредбата за финансирането и чрез проект „Подкрепа за успехсеоказа много добра инвестиция, която подпомага и въвеждането на дистанционно обучение. 

Каква е ролята на образователния медиатор през първите дни от дистанционното обучение и извънредното положение? В 55% от случаите или в 109 училища медиаторите разнасят разпечатани материали по домовете на учениците, въпреки заплахата от коронавирус. 33%от училищата са посочили че техният медиатор прави информационна кампания за превенция от заразата, а други 65% че медиаторът дава консултации по предварително поставени задачи. В една четвърт от училищата медиаторите събират информация за семейства, завърнали се от чужбина и така нататък. 

Всъщност работата на медиатора бързо излезе извън рамките на чисто „образователната“ дейност и той също се включи в редиците на тези, които работят на първа линия – информация за методите за предпазване, идентифициране на семействата, завърнали се от чужбина, които трябва да бъдта поставени в задължителната карантина и т.н. Голямата част от училищата не бяха подготвени да отговорят на тези нужди и едва около половината отговорили успяха да снабдят медиаторите с необходимите предпазни средства и дезинфектанти.  Дори и те обаче споделиха, че ако тази ситиация продължи по-дълго време, и те не биха могли да издържат финансово. На много от останалите места, медиаторите сами подсигуряваха предпазни средства или такива изобщо липсваха. Местните кризисни щабове също не припознаваха в началото тези хора, които свършиха невероятна работа в първите, най-тежки дни от извънредното положение и въвеждането на дистанционно обучение.


     8. През първите дни от въвеждането на дистанционно обучение половината от училищата все още се колебаят дали да използват тази възможност за преподаването на нови знания: 19% използват времето само за затвърждаване на стари знания и упражнения върху тях.  други 30% правят същото, но вече се замислят за включването на уроци за нови знания. 22 % от училищата са посочили, че провеждат уроци за нови знания с всички ученици,а почти 29% - че правят това с част от учениците. Перспективата дистанционното обучение да продължи дълго време ни притиска и все по-голям брой учители се насочват и към преподаването на нови знания. 

Проведената анкета няма претенциите за представително социологическо проучване. От една страна тя включва преди всичко училища с концентрация на ученици от уязвими групи. От друга страна, както бе посочено, училищата от мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник работят от години за постигането на пълен обхват и въвеждането на иновативно образование. От тази гледна точка те вероятно са значително по-добре позиционирани от други училища обучаващи в сходни условия. Въпреки това анкетата дава ясни ориентири за случващото се през първите дни от процеса на въвеждане на дистанционно обучение в достатъчно голяма извадка училища, обучаващи ромски ученици. Вдъхновяващ е фактът, че дистанционното обучение достига до относително голям процент ученици и че се използват многообразни форми за въвеждането му. Усилията на учителите директорите и образователните медиатори заслужават истинско признание и аплодисменти! Въпреки внезапността и кризисната ситуация те успяват да постигнат завидни успехи. В същото време липсата на подходящи устройства, а на места и липсата на интернет, са сериозни пречки, които биха възпрепятствали въвеждането на дистанционно обучение като напълно онлайн обучение. С оглед на очертаващата се перспектива дистанционното обучение да продължи много след 30 март е необходимо Министерството на образованието, както и други институции, ангажирани с училищното образование, да окажат целенасочена подкрепа. 

Всички цифри, които изброихме по-горе обаче остават просто статистика, ако не ги осмислим през емоциите, преживяванията и опита на учители, директори, родители и ученици. Затова по-долу споделяме и някои от мненията. Надяваме се те най-добре да ви потопят в атмосферата:

  • В първия ден имаше ученици още в 6:30 сутринта да започнат обучение.
  • Интересен факт е, че повечето ученици бързо се пренастроиха на вълна учене по телефона и нямат търпение с тях да се свържат учителите им, особено в начален етап. Досегашните забрани и ограничения на достъп до устройствата им през учебно време отпаднаха тотално и децата се почувстваха свободни и с желание се включват в уроците. Дори станаха по-изпълнителни и стриктни.
  • Организацията се наложи да е светкавична, но смятам, че за момента се справяме добре. В това отношение, малките училища сме облагодетелствани, тъй като се работи в групи по класове с по 3-4 деца. Работата в слети класове вече не е проблем.
  • Учениците с устройства проявяват невероятен интерес, но броя им е малък
  • За учителите беше голямо предизвикателство, но се справиха. Всички колеги отчитат, че работят много повече отколкото в училище, защото сега имат допълнителни разяснения и с родителите на учениците. За учениците е много интерсно, защото е различно.
  • Голям успех за нас е обратната връзка и заинтересованите родители.
  • Имаме чудесен млад учител по ФВС, който всеки ден с дъщеричката си прави прекрасни видеа и ги споделя с ученици и родители. После гледаме клипове, как деца и родители правят упражнения вкъщи.
  • Всички колеги са много отговорни в тази сложна ситуация, взаимно се подкрепят и си помагат. Разкрихме нови сили и възможности у себе си и средата, в която живеем. Все още страхът от нивото на справяне и резултатите от работата ни е налице, но всеки е мотивиран да надмогне трудностите.
  • Комбинираме двата варианта – електронно-дистанционно и с подготвени на хартия варианти на планове, упражнения, тестове, които се предоставят на родителите по график. За наша радост родителите се оказаха по-отговорни в тази ситуация, готови да помагат на децата си вкъщи, пък може би и те самите да си припомнят нещо забравено.
  • Хубаво е също, че можем да разчитаме на подкрепата на Амалипе, на колеги-директори от Мрежата, които споделят как се случват нещата при тях.
  • УСПЕХ: Учител, който винаги е бил против социалните мрежи и никога не е желаел да се включва в такъв вид комуникация ( а и не знае как се прави това), в рамките на два дни сама, с навигация по телефона и помощ от колеги, е една от най-активните в комуникацията с ученици, родители и учители.
  • Родители, които не са показвали толкова сериозна съпричастност към училище и случващото се с децата им тук, сега са най-големите помощници и се включват активно във всички поставени задачи от учителя, а тези, които сме смятали, че винаги може да разчитаме на тях - се оказа, че не са толкова съпричастни към случващото се с децата им.
  • НЕУСПЕХ: В семейства - повече от две в начален етап, които нямат достъп до Интернет, но са в постоянна връзка с класния ръководител, родителят моли за помощ, защото не може да накара детето си да седне и да учи. Без да е в класната стая детето тотално отказва да седне зад учебника.
  • За успех смятам, че занималнята /ЦДО/ работи доста успешно и колегите много интензивно консултират учениците за домашните следобяд от 14.00 до 16.00 часа.
  • Ученици, които не са проявявали активност по време на учебен час, сега се включват в онлайн обучение, проявяват голям интерес. Учителите проявяват професионална подкрепа един към друг. Учители, ученици и родители общуват в специално създадени групи. Неуспеха е, че с 20% от родителите в начален етап, учителите не могат да осъществяват никаква комуникация.
  • Успех е, че съм в непрекъснати разговори с интернет- доставчици. Успявам да договоря разсрочено заплащане на инсталационни такси и интернет връзка, на достъпен абонамент. Гарантирам за родители, които на този етап нямат финансовата възможност да си позволят свързване с мрежата, но няма да ме подведат и ще бъдат коректни платци. Поръчах 20 бр. таблети, които ще бъдат заплатени с бюджетни средства. Потърсих съдействие за свързване с дарителска кампания за устройства за дистанционно обучение. Успехът може да е незначителен за някои! Но вие ще ме разберете, защото аз не работя дистанционно, аз съм в училище! Убеждавам, окуражавам, полагам усилия... Който е работил на терен, знае!
  • Радостното ми заключение е, че голяма част от децата и родителите се включиха в алтернативното обучение. Аз лично очаквах по-голяма незаинтересованост и бойкот към този начин на обучение. Подобри се комуникацията между родителите и педагогическите специалисти.
  • Има отговорни ученици, Златка от 7 клас, на която медиаторът предоставя всички работни листове за всички ученици от 7 клас и тя им ги раздава лично и събира обратната информация.
  • Ученици с голям брой отсъствия през годината, сега са много активни. Непрекъснато са на линия и питат, и питат!
  • На 2-рия ден направихме група в 5 и 6 клас във вайбър и постепенно се разчу сред учениците. Поетапно се включиха голяма част от децата и понеже повечето от тях нямат собствен телефон, при чатовете излизаха контактите на родителите и настойниците. Та често се случваше примерно от телефона на даден родител да се получи съобщение. И понеже децата не знаят дали не е на родителя се питаха "Данче, ти ли си?", "Деси, ти ли си?". А вечерта обсъждаха материали и линкове до 23.00 ч. Наложи се да предупредя колегата администратор да въведе вечерен час.
  • ·       Запознахме се с роднините на учениците, минават, ръкомахат, поздравяват ни. Все пак има полза от дистанционното обучение. Някои от тях не бяхме виждали в училище.
  • Учениците са затруднени с онлайн обучението, защото в семейството разполагат с един телефон и обикновено той е в бащата. Чакат го да се прибере вечерта и да отвори и покаже изпратените домашни. Имаме семейство с един телефон, а учениците са четирима и това затруднява и родителя и учениците. Чака се ред, изнервя се обстановката и т. н.
  • Интересна е историята, когато ученици звънят да събудят учител за учебен час още в 05.30 часа сутринта, защото всички вече били на линия, ами как няма, след като сигурно някои изобщо не са и лягали да спят. Работата ще се окаже наистина УСПЕШНА.
  • Учениците - пасивни в реалната класна стая, активни - в дигиталната
  • Не сме очаквали така активни да бъдат и родителите. Има ученици, които в училище не бяха активни по време на учебните часове, но сега им е интересен начинът на общуване с учителите.
  • Татко на три момченца се оплака, че не успява да присъства на всички занятия.
  • Родителите се радваха, че и те са ученици. Изказаха "Адмирации към всички учители". Разбира се, не всички са заинтересовани от процеса. Електронното обучение протича през целия ден, защото учениците се включват по различно време. Работят предимно с телефоните си. А в някои семейства има по две и три деца. Не може едновременно.
  • Аз лично не очаквах толкова голяма активност от страна на учениците. Децата са много активни, искат дори да играят гимнастика във виртуалната класна стая.
  • По-щастливи деца не съм веждала, с половината се будим по телефона -госпожата не ги изпуска, а всеки ден завършваме обучението с образователна игра за обратна връзка и различен танц
  • Обучението се извършва не само на учениците, но и техните родители, баби и дядовци (защото всички се показват в онлайн обучението и всички вземат участие в него)
  • По време на един от видеоуроците по география ученик е написал на учителя: "Господине, става ли, когато някой е болен, вместо да мързелува, да е както сега - дистанционно, да учи; така пак ще му е ясно за урока
  • Впечатляваща е реакцията на родители - подкрепа, интерес, отговорност, вълнение дали детето ще се справи, притеснение / от ниска грамотност и липса на дигитални умения на родителите/ . Учителите работят за повишаване грамотността и на родителите на деца от уязвими групи. Разговорите са интересни, забавни, комични, добра атмосфера и положителна нагласа към обучението на децата и необходимостта от образование за всички - път към успеха. Положителен отзвук от прилагане на обучение от разстояние. Повишена съпричастност, по - тесен контакт с учители, директор, повишена мотивация.
  • Успешно прилагане на метода"Връстници обучават връстници" - седми клас към ученици от начален етап.
  • Учителите са изненадани от огромния интерес и активност на учениците, включително и от изпълнението на поставените задачи. От ден на ден броя на включилите се в дистанционното обучение ученици се увеличава. На децата им е интересно. Дано не им омръзне скоро.
  • Родителите споделят задоволството си от дистанционното обучение, защото това е начин и те самите да се образоват заедно със своите деца.
  • Хубавото е, че се чувстваме от няколко дена като едно голямо семейство -ученици, учители и родители.

Автори: Деян Колев, Теодора Крумова

-------------------------------------

*“Всеки ученик ще бъде отличник” е неформална мрежа, обединяваща близо 300 училища от цялата страна. Те си взаимодействат за превенция на отпадането от училище, повишаване на обхвата  в основна и средна степен, превръщане на родителите в активен участник в образователния процес и въвеждане на иновативно образование, базирано на интеркултурни и интерактивни принципи. Името на мрежата изразява увереността, че всеки ученик може да успее и образованието е основното средство за формирането на успешна личност. Основната концепция, която обединява мрежата е увереността, че всяко дете заслужава усилията да му бъде помогнато; всяко дете е добро в нещо. Това може да е област, заложена в учебните програми или да остава извън тях. Представата за това, в какво е добър един ученик може да е различна от това, което ние си представяме като ‘добър в...’ Един ученик може да е добър по математика, но друг може да е добър в това да бъде лидер и да организира останалите, или да е добър в това да се ориентира в гората, или да е добър музикант. Нашият подход е:

     1. Да открием тази област, в която даденият ученик е добър;

     2. Да му помогне да се превърне в отличник в тази област като доразвие своите знания и умения по приемлив за обществото начин;

     3. Чрез това, в което е добър да развие допълнителни знания и умения и в останалите области, които са заложени в учебните програми, т.е. да направи прехода от това, в което ученикът е отличник към останалото, в което обществото иска да бъде отличник.

Мрежата се координира от Център Амалипе с финансовото съдействие на Тръста за социална алтернатива.

 

КАЛЕНДАР
<< август 2020 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
      01
02030405060708
09101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter