Новини

Втората среща на Европейската платформа за ромско включване се проведе на 28 септември в Брюксел. Тя бе организирана от Шведското председателство на ЕС и от Генерален директорат „Заетост, равни възможности и анти-дискриминация” на Европейската комисия. Участие в нея взеха комисарите по заетостта Владимир Шпидла и по образованието Ян Фигел, евродепутати, представители на различни европейски институции и структури, на правителствата на страните-членки на Съюза, на международни и национални ромски организации.

Тема на срещата бе образованието на ромите. В своето експозе Комисар Фигел посочи, че основните образователни проблеми пред ромите са аналогични в повечето страни-членки: слабо включване на ромските деца във форми на предучилищно образование, сегрегация на ромските ученици в отделни училища и паралелки, висок процент на отпадащите от училище роми. Доверието е ключов елемент от образователната интеграция – доверието между родители и училище, между родителите от различни итноси и т.н. и трябва да се положат усилия за неговото изграждане – посочи комисар Фигел. Той подчерта, че интеграцията на ромите е свързана със запазването на ромската култура и идентичност, затова интеркултурното образование е от изключителна важност за образователната интеграция.

В своето заключително изказване комисар Шпидла посочи, че е необходимо комбинирането на специфични мерки, носочени към ромите с общите мерки в съответната сфера, насочени към всички граждани. Специфичните подходи насочени към ромите са необходими за да се преодолее неравнопоставеното положение на това малцинство; те трябва да водят до включване на ромите в масовото образование, заетост и благоустройство, а не да водят до сегрегиране и отделяне на ромите. Във формулирането и изпълнението на политиките за включване на ромите трябва да бъдат привлечени всички възможни участници – правителствата, гражданските организации, самите роми, наблегна комисар Шпидла. Необходимо е също така да се прилага цялостен подход на въздействие, комбиниращ образование, заетост и подобряване на жилищните условия. Всичко това е задача преди всичко на националните правителства, но Европейската комисия ще подкрепи техните усилия чрез четири основни средства: политически ангажимент, анти-дискриминационно законодателство, солидна финансова помощ от европейските фондове и предоставяне на аналитична подкрепа за разработването на прагматични политики, подчерта Вл. Шпидла.

Михай Сурду (Ромски образователен фонд) представи основните проблеми пред образованието на ромите и акцентите в работата на РОФ. Успешни практики за стимулиране на ромската образователна интеграция бяха представени от Андор Урмош (Министерство на труда и социалните въпроси, Унгария), Маргарита Уиман (Министерство на образованието, Швеция) и Летиция Марк (Румъния). Участниците се обединиха около идеята за цяластна политика, насочена към преодоляване на сегрегацията, подобряване на достъпа до образование (намаляване на отпадането от училище, включване на ромските деца във форми на предучилищно образование и възпитание) и въвеждане на интеркултурно образование.

По време на дискусиите се очертаха и важни спорни въпроси. В своите изказвания ромски неправителствени дейци посочиха, че Европейската платформа за ромско включване в този и вид – като процес на обмен на добри практики – не може да допринесе съществено за интеграцията на ромите. Необходимо е изграждането на структура със свой секретариат, включване на ромски експерти в нея, привличане на национални ромски организации от страните-членки и ред други стъпки, които на този етап Комисията не предприема, посочиха в изказванията си ромските активисти. В тази насока бе и Становището на Коалицията за Европейската ромска политика (European Roma Policy Coalition), разпространено по време на срещата.

Българското правителство не изпрати свой представител на провелата се среща.

Деян Колев, председател на Център Амалипе бе единствения представител на ромска организация от България (и един от малкото представители на национални ромски организации). В своето изказване той подчерта необходимостта от въвеждане на интеркултурната перспектива в образованието на страните-членки на Съюза: не е достатъчно да мислим единствено за това как да улесним достъпа на ромските деца до училище, но също така трябва да гарантираме, че училищната среда ще бъде променена за да приеме и интегрира ромските деца наравно с останалите; интеркултурната перспектива е основата на този процес, посочи Колев. Той подчерта също така необходимостта от въвеждането на финансови стимули за процеса на образователна интеграция и тяхното институционализиране от страните-членки.