Новини

Среща на високо ниво (high-level meeting) на тема „Приносът на европейските фондове за ромската интеграция” се проведе в Унгария на 13, 14 и 15 октомври. Срещата бе организира от ГД „Заетост, равни възмзожности и анти-дискриминация” на Европейската комисия и от правителството на Унгария. Тя събра десетки представители на Европейската комисия, на националните правителства на страните-членки на ЕС и ромски неправителствени организации. България беше представена от Валентина Симеонова (зам.-министър на труда и социалната политика), Милен Миланов (национален координатор на Десетилетието на ромското включване), служители на МТСП и Деян Колев (Център „Амалипе”)

 Конференцията в Будапеща

 Няма съмнение, че интеграцията на ромите е сред основните задачи, с които трябва да се справят страните от Източна и Централна Европа и тя от взаимен интерес – както за ромите, така и за неромите. – посочи Ласло Шойом, Президент на Република Унгария при откриването на срещата – Ромите желаят интеграцията, като желаят също така да запазят и развият своята култура и това трябва да бъде зачетено. До този момент усилията за интеграция в голяма степен бяха неуспешни и една от основните причини за това бе, че един и същ подход се прилага към различни различни групи, имащи различни потребности. Ясно е, че интеграцията не би могла да се случи без десегрегация във всички сфери, по-добро образование и заетост, като това трябва да се осъществи по разнообразни начини. Нуждаем се от фондове, но също и от харизматични личности, които да ги управляват и от работещи институции – заключи Президента Шойом

Ситуацията на ромите е отчайваща и много планове за тяхното включване се провалиха – заяви Владимир Шпидла, Комисар по социалните въпроси, равните възможности и анти-дискриминацията. Европейският съюз не би могъл сам да разреши този въпрос. Но Съюзът ще подпомогне усилията на националните правителства чрез политически ангажимент, анти-дискриминационно законодателство, предоставяне на аналитична подкрепа за разработването на прагматични политики и не на последно място чрез солидна финансова помощ от европейските фондове. Европейският социален фонд, Европейският фонд за регионално развитие и Фонда за развитие на селските райони ще подкрепят включването на ромите в следните области: образование, заетост, и жилищни условия (вкл. инфраструктура). Необходими са комплексни проекти, които включват тези области. Използването на европейските фондове за ромите е императив! Интеграцията на ромите е от интерес на цялото общество, тя не е въпрос на разходи, а на ползи! – категоричен бе Вл. Шпидла.

Ромският въпрос не бива да се свежда до въпроса за бедността – бе една от основните тези на Ливия Ярока, единствения депутат в Европейския парламент от ромски произход. Не всички роми са бедни, но дори и не-бедните често не са интегрирани. Най-тежка е ситуацията с ромската интеграция в малките села, в които са закрити училища, не функционират институции, инфраструктурата е отчайваща; за съжаление европейските фондове не се насочват точно към тези населени места. От друга страна хората в най-бедните региони – както представителите на институциите, така и ромските организации – нямат опит в писането и изпълнението на проекти. За да се разрешат тези проблеми е необходимо системата за мониторинг на Европейския съюз да бъде променена и разширена. Нужно е европейските фондове да предоставят средства за картографиране на най-бедните райони и населени места и за целенасочено въздействие в тях. Участието на ромските организации е от ключово значение и трябва да бъде гарантирано – посочи Л. Ярока.

В провелата се дискусия участваха Ласло Херцог (министър на труда и социалната политика на Унгария), Михаел Косаб (министър по въпросите на човешките права в Чехия), депутати, представители на НПО. Бяха представени множество успешни практики за реализиращи се проекти в сферите на образованието, заетостта, развитието на селските райони, инфраструктурата и благоустройството. Не бяха спестени и основните проблеми, с които се сблъсква тяхната реализация – забавяния в плащанията, усложнена система на отчетност, тромави процедури за кандидатстване, липса на гаранция за устойчивостта.

В своето изказване Деян Колев посочи, че в условията на икономическа криза националните правителства правят опит да ориентират европейските фондове основно към запазване на работните места на вече заетите. По този начин най-уязвимите групи, сред които са и много от ромите, ще останат извън сферата на въздействие на европейските фондове и тяхното положение допълнително ще се влоши. Нужно е Европейската комисия да се намеси и да въздейства върху националните правителства за ориентиране на европейските фондове към включване на най-уязвимите групи – това е дългосрочната инвестиция, от която се нуждаем. Д. Колев посочи също, че в оперативните програми са необходими мерки, които таргетират уязвимите групи (вкл. ромите) за да може да се постигне желаното въздействие.

 Посещения в Печ, Дебрецен, Сзегед и Мишколц

На 14 и 15 октомври участниците се разделиха на групи и посетиха Печ, Дебрецен, Сзегед и Мишколц за да се запознаят на място с въздействието на европейските фондове върху интеграцията на ромите. Не бе изненада, че картината по места се оказа по-различна от тази в Будапеща. В Печ предстнавителите на ромското самоуправление и ромски организации бяха категорични, че до този момент европейските фондове не са променили съществено живота на ромите. Обичайно ромите се търсят като партньори по различни проекти, но това партньорство в повечето случаи е формално. Общината има приет анти-сегрегационен план – това е условие за усвояването на европейските фондове в Унгария, но на този етап този план остава документ, който няма изпълнение. Ромското самоуправление в града не може да участва като бенефициент по европейските проекти и се сблъсква с постоянни финансови проблеми, посочи д-р Иштван Костич – президент на ромското самоуправление в Печ. В същото време очакванията към нас са големи, защото ние сме директно избрани от ромите в общината. Разминаването между очаквания и реални правомощия е много голямо и до този момент европейските фондове не се използват като инструмент за намаляване на това разминаване – категоричен бе д-р Костич.

Неговите думи бяха потвърдени при посещението в село Гилванфа, микрорегион Орманшаг. В селото, чието население е почти 100 % роми от групата на беашите безработицата надхвърля 90 %. Нито един европейски проект не е реализиран там. По думите на кмета на селото това се дължи на липсата на капацитет за подготовката на толкова големи проекти, както и на това, че бенефициенти са не селата, а микрорегионите. „Нямаме образовани хора, които да подготвят проекти, аз самият съм с основно образование и в резултат – средствата достигат до съседните унгарски села, но не и до нас” – посочи кмета.

Все още не е реализиран европейски проект и в известната Ромска Гимназия „Ганди”. Това в скоро време ще се промени, тъй като училището вече кандидатства с проекти и очаква тяхното финансиране. Финансовото състояние на училището е добро поради допълнителната субсидия, която получава в качеството си на малцинствено училище. Учителският колектив – съставен основно от учители-роми – е силно мотивиран да изпълни задачата си по създаване на ромски елит и се гордее с това, че 76 % от завършващите училището продължават в различни унгарски университети. „Повечето от учителите имат умения за писане на проекти и вече подготвихме първото си европейско проектно предложение. То е за изготвяне на учебни материали на ромски и беашки езици. Очакваме финансирането му до края на тази година” – сподели директора на училището.