Новини

В едни от последните топли есенни дни в китното градче Лясковец се проведе едноседмичен семинар със студенти от ромски произход, избрали да изучават медицина. Участието на семинара бе важен елемент от инициативата на Проект Ромско здравеопазване на Институт Отворено Общество –„ Стипендиантска програма за студенти по медицина от ромски произход  2009/2010”. Център „Амалипе” и Сдружение „Разнообразни и равни” партинираха при реализирането на семинара. Във Велико Търново обучението продължи от 03.10 до 08.10.2009г., а след това бе организирано посещение на терен в ромските квартали на градовете Сливен и Стара Загора. 

След официалното откриване, на което присъстваха  Националният координатор на Десетилетието на ромското вкючване Милен Миланов, както и представители на Институт „Отворено Общество”, се започна и с интензивната програма на обучението. В продължение на една седмица ентусиазираните студенти от медицинските университети  и колежи от София, Стара Загора, Враца и Плевен научаваха нови неща за ромската история, ромите в България,  предразсъдъците спрямо ромите и начините за тяхното преодоляване, техниките за застъпничество, поведението пред медиите, разрешаването на конфликти, здравното законодателство. Събуждането на този ентусиазъм обаче беше предизвикателството за нас, организаторите. Не мислете, че участниците дойдоха с него. Много от тях дойдоха малко отегчени, малко раздразнени – учебната година вече беше започнала, а те трябваше да загубят една седмица от живота си, за да минат обучение по застъпничество. А и какво ли е това “застъпничество” и толкова ли е важно, за да се лишиш за една седмица от семейството си, колегите, работата и децата си… Не разбираха и защо участието в обучението трябва да е условие за получаването на стипендия по програмата, в която всички бяха приети. А и въобще трябва ли да се знае, че са част от такава програма – няма ли състудентите им да ги изолират ако се разбере че са роми… А на нас се падна тежката задача да убедим младежите, че това ще е една смислена и жива седмица от живота им.

Ако си мислите, че за студентите днес студентския живот е просто един купон, можем да Ви кажем, че не сте много далеч от истината, но не и в аспекта, за който ви идва първо наум. Тази група млади хора успя да докаже, че учението и забавата могат да вървят ръка за ръка. Но това може да стане само, ако наистина човек знае какво иска и какви са конкретните цели, към които се стреми. Така всяко едно занимание, независимо колко натоварващо е то, се превръща в колективна забава. Няма да отречем, че чувството за хумор не напускаше лекциите и игрите, които се провеждаха.  Водещите – Дидо и Теди  (Деян Колев и Теодора Крумова) напомниха на участниците ромската история, разказаха интересни истории за произхода на ромите, историческите извори, както и легендите, свързани с него. Всеки студент взе активно участие, разказвайки за своята ромска група, както и спецификите, свързани с нея. Естествено в края на лекцията се стигна до идеята, че всъщност всички сме деца на света  и сме ценни в своята неповторимост и уникалност. Макар че на думи всички изглежда някак по-хубаво, реалността не е точно такава, стана ясно от сесиите за предразсъдъците спрямо ромите. Общите правила на демокрацията сякаш стоят добре изписани на хартия, но са трудно приложими в ежедневния живот. За това свидетелстват и многото опасения на младите студенти, които макар и първа година, сериозно се замислят за перспективите, които ги очакват. Най-големият проблем е т.нар. „прикрит расизъм”, за който Съби Николов, участник в семинара каза следното : ”Нали знаете, един ром става циганин, веднага щом излезе от стаята”. Но както винаги във всяко зло можем да намерим и позитив. Макар, че реална възможност за дискриминация на ромите в сферата на професионално израстване наистина съществува, тази презумпция допълнително стимулира студентите от ромски произход да докажат своите качества, превръщайки се в авторитет сред  колегите си. В този смисъл семинарът бе насочен към два основни проблема: развитие на лидерски умения в студентите, както и обучение по застъпничество за ромската общност.
 В първата част на семинара се акцентира върху работата с отделната личност. Бяха засегнати въпроси, свързани с идентичността и етническото самоопределяне. Студентите бяха провокирани да се замилсят „Къде е моето място в света и как мога да го отстоявам?”, докато във вторият модул на семинара се наблегна на проблемите в ромското здравеопазване, като изкристализираха въпросите „Как мога да бъда полезен на общността?”, „ Защо е необходимо това?”. Изключително полезни в тази насока се оказаха лекциите и на проф. Т. Дронзина, Даниела Михайлова, Ганчо Илиев, Милена Илиева и проф. В. Шошева.
Наред с лекциите се проведоха и множество  интересни игри, които ни накараха да се замислим и да забележим и другите около себе си. В продължение на една седмица студентите правиха кампании, учиха се да решават конфликти, попадаха в измислени (и не толкова измислени) ситуации, откриваха как можем да използваме възможностите на интернет и съвременните технологии, за да запълним нишата, която предоставя виртуалното пространство и която може да ни помогне да изградим един по-позитивен обществен образ за ромите. Така първоначално притеснените и непознаващи се един друг студенти, се превърна в сплотен екип и най-вече в отбор от приятели, които ясно осъзнават, че промяната може да настъпи само, ако са заедно. Лекциите естествено се радуваха и със забавления, в които влизаха разходки из местността на Лясковския манастир, Арбанаси и крепостта „Царевец”, както и вечеря в уютна старопрестолна  механа. Но черешката на тортата бе последната вечер преди отпътуването на студентите  за Сливен, когато момчета от „екипа” решиха да ни спретнат една невероятна вечеря. Оставяме настрана етикецията и любезността, за да изкажем нашите най-искрени поздравления на прекрасните готвачи Марин Маринов и Съби Николов, които закрeпиха незабравимия ни спомен от семинара с вкусни гозби и изкусителна торта. И макар, че лекарските предписания са скептични към употребата на сладко, всеки тихо реши да пренебрегне това, за да се наслади на кулинарните вкусотии.
След Велико Търново, където студентите се запознаха, сприятелиха и научиха много нови неща както за себе си, така и за ромската общност, семинарът продължи в Сливен и Стара Загора, където наученото трябваше да бъде изпробвано в реална обстановка. Два дни младежите обикаляха из ромските квартали и се запознаха с работата на терен, която ще стане неизменна част от ежедневието на тези, които решават да работят за общността – за да градят бъдещето си на здравите основи на  приятелството, единството и професионализма.
Най-добрата оценка за нашата работа бяха думите на студентите в края на обучението. “Когато дойдох тук, дойдох с нагласата, че ще се притеснявам ако се разбере, че съм ромка, но сега вече това не ме плаши – просто искам да помагам с каквото мога. В крайна сметка аз съм ромка. Преди не го казвах. Не го криех, но не можех открито да застана срещу хората, които говорят против нас, защото знаех, че съм сама. Сега, след като разбрах, че ви има и бях част от това обучение, ще се опитам да защитавам поне тези, които мога.” – сподели един от участниците. “Никога не съм се срамувала, че съм ромка – каза друг от младежите, - Сега обаче вече мога да се гордея с този факт, защото знам от къде идвам и какви сме ние ромите.”
НА ДОБЪР ЧАС!