Новини

11.04.2010Втора среща на върха по въпросите на ромите (Roma Summit)

Втора среща на върха по въпросите на ромите (Roma Summit)

8 – 9 април 2010, Кордова, Испания

 

Втора среща на върха по въпросите на ромите (Roma Summit) се проведе на 8 и 9 април в гр. Кордова, Испания. Тя събра водещи политици и общественици, от чиито действия – в една или друга степен – зависи бъдещето на процеса на интеграция на ромите. Участие в срещата взеха Вицепрезидента на Европейската комисия и комисар по човешките права Вивиан Рединг, Комисарят по заетостта Ласло Андор, високопоставени представители на Европейската комисия и националните правителства на държавите-членки, представители на международни ромски организации. Център „Амалипе” бе сред малкото национални ромски организации, поканени да участват във форума; организацията бе представена от Деян Колев и Теодора Крумова. От българска страна участваха също така Елица Стефанова (Асоциация „Интегро”), Наталия Ефраимова (представител на Министерство на труда и социалната политика) и Филип Димитров (представител на Мадридския клуб – влиятелна организации на бившите държавни ръководители).

В града на философа Авероес, който през 12 век учел, че всички хора споделят обща безсмъртна свещена душа, участниците дискутираха как да направят така, че безсмъртните свещени за Европа принципи на равни права, солидарност и социално включване да достигнат ромите и така да станат обща съдба за всички европейци.

Фокусът на испанското президентство на Европейския съюз се концентрира върху четири от десетте основни европейски принципа за интеграция на ромите: Експлицитно, но не изключващо таргетиране; отчитане на равнопоставеността на половете; използване на инструментите на общността; и включване на гражданското общество. Поради това тези бяха и основните теми на четирите работни групи, последвали пленарните сесии. Срещата и провелите се дискусии вероятно ще бъдат коментирани по различен начин през следващите месеци. Сигурно е едно – има достатъчно основание да се твърди, че тя ще повлияе процеса на интеграция на ромите. По-долу прилагаме информация за основните изказвания, както и кратък анализ.

 

Комюникето на Европейската комисия: Ден преди Срещата на върха Европейската комисия излезе със специално Комюнике, призоваващо за социално включване на ромите. Документът очертава амбициозна средносрочна програма за посрещане на най-големите предизвикателства пред приобщаването на ромите, която включва:

Мобилизиране на структурните фондове, в това число Европейския социален фонд, представляващи заедно почти половината от бюджета на ЕС, в подкрепа на приобщаването на ромите;

Отчитане на проблемите на ромите във всички имащи отношение области на провеждане на политики на национално и европейско ниво — от заетост до градоустройство и от здравеопазване до разширяване на ЕС;

Мобилизиране на потенциала на ромските общности в подкрепа на приобщаващия растеж, като част от стратегията „Европа 2020“.

Макар и написано на обичайния за такъв тип документи дипломатичен език, Комюникето демонстрира нарастваща политическа решимост от страна на Комисията за ангажиране с ромското включване, което създаде по-добра основа за Срещата на върха.

 

Ключовите изказвания:

Испанският министър на здравеопазването и социалната политика Тринидад Хименез подчерта при откриването на форума, че ромската култура е една от най-богатите култури и правата на ромите трябва да бъдат гарантирани. Хименез отбеляза, че социалната дискриминация спрямо ромите може да бъде преодоляна единствено чрез координирани усилия между институциите на ЕС и страните членки. Тя призова ромите да участват активно в изготвянето на проектите и програмите, тъй като инициативата на европейските и националните институции няма да бъде ефикасна без ромското участие.

 

Испанският министър също изрази задоволството си от комюникето на Европейската комисия, което настоява страните – членки да използват европейските фондове за да гарантират социалната и икономическа интеграция на ромите. Тя идентифицира образованието и заетостта като основни приоритети и подчерта, че изключително високият процент на отпадащи ромски тийнейджъри трябва да бъде ограничен. Нещо повече, тя добави, че са необходими специални мерки, за да се осигури заетост на ромските жени, тъй като едва 30 % от тях работят извън дома си.


 „Социалното включване на ромите остава на едно от челните места в дневния ред на Европейската комисия!”,, подчерта в изказването си при откриването на Срещата на върха Вицепрезидента на Европейската комисия и комисар по човешките права Вивиан Рединг. За изминалите 19 месеца от Първата Среща на върха ние всички работихме за да преминем от признаване и анализ на проблемите към тяхното разрешаване. Ролята на Европейската комисия в този процес е да подсигури необходимото европейско законодателство и средства от Европейските фондове, както и да бъде ефективен координатор и фасилитатор в усилията на различните национални правителства, подчерта г-жа Рединг. Тя посочи, че това вече е подсигурено: налице е добро анти-дискриминационно европейско законодателство и достъп до структурните фондове за инициативи, ориентирани към ромите. Налице е и добър опит от разработването на програми, чиито основен фокус са ромите. „Затова не вярвам, че трябва да пилеем усилия за разработването на специални закони за ромите и специални фондове. Съществуващите законодателство и фондове
са налице за да бъдат разрешени предизвикателствата и ние трябва да ги използваме по-ефективно.”- категорична бе Рединг.

Знакова идея в нейното изказване бе поставянето на ромската интеграция в по-широката перспектива на изпълнението на европейската Стратегия 2020. „Трябва да гарантираме, че тя (Стратегия 2020) ще работи за ромите така, както работи за всички други европейци”, категорична бе Вицепрезидента на Европейската комисия. В тази насока Комисията ще използва две средства. Едното е Европейската платформа за ромско включване. Предстои изработването на средносрочна работна програма на Платформата – идея, лансирано от Испанското председателство на ЕС. Другото средство са структурните фондове, като Комисията ще работи за тяхното по-ефективно обвързване с ромската интеграция. „Не можем да позволим още едно поколение роми да израстне без да може да използва своя потенциал!”, категорична бе Вицепрезидент Рединг. 

 

Изказването на Джордж Сорос, основател на мрежата „Отворено общество” бе едно от най-очакваните и определено може да бъде наречено „знаково”: изпълнено с неоспорими констатации, брилянтна аргументация и още ясни политически препоръки, които със сигурност ще определят в немалка степен бъдещото развитие на усилията за интеграция на ромите. „Във всички страни, в които живеят роми, мнозинството е враждебно настроено към тях... Ромите и мнозинството са затворени в порочен кръг, в който реалност и стериотипи се подхранват взаимно по взаимообвързан начин. Този порочен кръг трябва да бъде прекъснат – подчерта Дж. Сорос”. И като ключ към това той посочи образованието – създаването на нова генерация от образовани роми, които успешно се реализират в макрообществото и в същото време не се асимилират, не скъсват с ромската си идентичност. Сорос посочи множество неща, които „Отворено общество” е направило за да поднесе този ключ към ключалката, като ясно поиска от Европейския съюз да се ангажира с решителното завъртане и отключване на вратата на ромската интеграция. Приветствайки Комюникето на Европейската комисия от 7 април, той подчерта, че е необходимо не само обвързване на европейските фондове с ромската интеграция, но и опростяване на процедурите за кандидатстване и ускоряване на плащанията за да могат фондовете ефективно да достигнат до ромите. Сорос апелира за създаване на дългосрочна Европейска ромска стратегия, базираща се на принципите, доказали успех в дейността на Ромския образователен фонд и Декадата на ромското включване. Той завърши с четири препоръки: да се даде приоритет на образованието (започвайки с предучилищното образование) като средство за социално включване в рамките на Стратегия 2020 на Европейската комисия; принципът „експлицитно, тно не изключващо таргетиране”, приет от Европейския съвет през юни 2009 и вече прилаган в областта на жилищните условия да бъде разширен в образованието, здравеопазването и заетостта; Европейският скъюз да използва своите лостове за влияние над държавите-членки за да засили техния политически ангажимент към ромската интеграция; Съюзът да гарантира, че новите кандидатстващи за членство страни ще бъдат приети само ако гарантират равните права на своите граждани.

 

„Нашата подкрепа за ромското включване трябва да бъде експлицитна, но не и изключваща и трябва да посигури това, че всички роми ще могат да се възползват от своите права и равни възможности, посочи в заключителното си изказване Ласло Андор, Комисар по заетостта, равните възможности и анти-дискриминацията...Това трябва да бъде направено с ромските общности, а не за  тях и със сигурност – не въпреки тях.” Като пример в тази насока Комисар Андор посочи, че е необходимо ромските общности да участват и дори да бъдат съ-собственици на всички европейски програми за ромите за да може ромското включване реално да се случи във всяко село и град. Необходимо е също така  всяка надеждна инициатива в полето на ромската интеграция да бъде съфинансирана от структурните фондове, чрез които могат да бъдат разрешени основните проблеми на ромите.

Комисар Андор подчерта, че Европейската комисия няма да оттегли ангажимента си към интеграцията на ромите. Комисията ще продължи да инициира европейско законодателство, да координира националните политики и да поощрява диалога между гражданското общество и правителствата за да гарантира, че ромските въпроси ще бъдат адекватно адресирани във всички политически сфери. Ще работим, за да направим политиките си по-ефективни – чрез структурните фондове, Отворения метод за координация и Програма 2020, категоричен бе Комисар Андор. По-конкретно, Комисията ще предложи на държавите-членки различни успешни модели за интеграция, които те ще избират в зависимост от своя национален контекст.

„Включването на ромите е задължение и необходимост. То не само ще обогати културно нашите общество, но и ще създаде икономическо и човешко богатство!” – с тези думи, с които Вицепрезидент Рединг откри Срещата на върха Комисар Андор обобщи провелите се дискусии и закри форума.

 

„Експлицитно, но не изключващо таргетиране”: Вторият принцип от Заключенията на Съвета на Европейския съюз относно включването на ромите от 8.06.2009 г. изискващ целенасочени усилия за интеграция на ромите бе тема на една от най-оживените кръгли маси. Неин модератор бе Ян Яраб (настоящ представител на Комисаря на ООН по правата на човека и доскорошен съветник на бившия Комисар по заетостта Вл. Шридла), а участници – Томас Бендер (Директор на Европейския социален фонд), Тобиас Линден (Ромски образователен фонд), Илие Динка (Национална агенция за ромите – Румъния), Исидро Родригез (Фондация «Секретариат на циганите (хитанос)» - Испания). Участниците се обединиха около виждането, че целенасочени (таргетирани) действия за интеграция на ромите са необходими за да се преодолее съществуващата сегрегация и така ромите да могат да се възползват от правата си на европейски граждани. Томас Бендер посочи като пример в тази насока изработването на българската Оперативна програма «Развитие на човешките ресурси». «Първоначално българското правителство не бе склонно да допусне таргетирани действия – обясни Бендер – Тогава ние, от Генерална Дирекция «Заетост» на Европейската комисия и ромски организации от България – те са представени тук и ще потвърдят това – предложехме заедно множество аргументи и днес в българската оперативна програма има 6 мерки, таргетиращи ромите, има специална глава «Области на действие по отношение на ромската общност», ромските организации са представени в Комитета за наблюдение на програмата и участват активно».

Изказванията бяха съпроводени от коментари и въпроси. Деян Колев (Център «Амалипе» и представител на ромските организации в Комитета за наблюдение на ОП «Развитие на човешките ресурси») посочи конкретни цифри от изпълнението на програмата през 2007-2009 г., сочещи, че единствено при наличието на таргетиращи ромите конкурси за проекти е възможно да се гарантира това, че средствата ще достигнат до ромите и ще подпомогнат тяхната интеграция. Той призова през следващия програмен период Европейският социален фонд да определи индикативен бюджет за таргетирани операции, насочени към ромите (от порядъка на минимум 5 %), както и ромските организации да бъдат включени като конкретен бенефициент (статут, който имат синдикати, съюзи на работодателите и институции), което ще им даде възможност да реализират по-големи интервенции.

 

Използване на инструментите на Общността: Работната група, дискутираща седмия принцип от десетте основни принципа за интеграция на ромите, премина сред оживени дискусии. Представени бяха както местни практики в използването на предприсъединителните фондове и средства по структурните фондове в Сърбия, Швеция, Унгария и Ирландия, така и предстоящият доклад на Световна банка “Икономическата цена на ромското изключване”. Изследването предстои да бъде финализирано през юни. То категорично показва, че от чисто икономическа гледна точка, цената, вложена в мерки за интеграция на ромите би се възвърнала многократно при подобряване на положението на ромите в Европа и е несравнимо по-малка от цената, която би трябвало да платят националните правителства ако проблемите на уязвимите групи се запазят и задълбочат. По изчисления на Световна банка долната граница на прогнозите на годишните загуби на производителността при продължаващото изключване на ромите е 231 млн.евро за Сърбия, 367 млн.евро за Чехия, 526 млн.евро за България и 887 млн.евро за Румъния. В същото време една от основните тези на изследването е, че по-доброто образование за ромите ще донесе много по-големи приходи. Сравнени с ромите с начално образовние, тези със средно образование могат да спечелят до 83% по-високи доходи в България и до 144% по-високи доходи в Румъния. В тази връзка Теодора Крумова от Център Амалипе предложи подобни изчисления да бъдат направени и за цената на изключването на ромските жени. Това неминуемо би довело до съсредоточаване на повече ресурси за ефективни мерки. Предложението предизвика голям интерес сред представителите на Световна банка, които заявиха, че непременно ще включат и джендър аспект в проучването. Нещо повече, те поеха ангажимента преди окончателното приключване на доклада той да бъде консултиран и да получи обратна връзка от страна на ромските организации в четирите страни.

 

Декларацията от Кордова, 9.04.2010

Срещата на върха приключи с обща Декларация на т.нар. „тройно председателство” на ЕС (включващо настоящия председател Испания иследващите я Белгия и Унгария). В нея Триото изразява категоричното си разбиране, че е време да се даде допълнителен тласък на ромския въпрос за да се постигне съществено ускоряване на социалната и икономическа интеграция на ромите. Затова е необходимо да се доразвият съществуващите политически и финансови инструменти чрез:

- включването на ромските въпроси във всички европейски и национални политики, така че последните две да включат специфични дейности за подобряване на социално-икономическата интеграция на ромите;

- съставяне на средносрочен план за действие („Пътна карта”) на Платформата за ромско включване, който да съдържа средносрочни цели и планирани резултати и да подпомогне страните-членки да приложат Десетте принципа на ромското включване, одобрени от Европейския съвет през юни 2009 г.;

- гарантиране на използването на структурните фондове на ЕС за интеграцията на ромите. Декларацията експлицитно приветства наскоро приетите допълнения към чл. 7 от Правилата на Европейския фонд за регионално развитие, които изискват минимум 3 % от фонда да бъде използван за подобряване на жилищните условия на маргинализираните групи и преодоляване на сегрегацията в градските и селските райони. Декларацията ясно предлага подобно изискване, гарантиращо равния достъп на ромите до средствата на ЕС да бъде приложено и от Европейския социален фонд и Фонда за развитие на селските райони. В допълнение, документът изисква опростяване на процедурите при усвояване на фондовете.

Декларацията завършва с ангажимент да се обобщят изводите от Втората среща на върха и те да бъдат приложени в политиката на настоящото и на следващите две Председателства на ЕС.

 

Церемония по отбелязване на 8 април: Участниците в Срещата на върха по въпросите на ромите се включиха в церемонията по повод 8 април, организирана от ромите в Кордова. В дълга процесия те заедно отидоха до водите на река Гуадалкивир. Хуан де Диос, първият депутат от ромски произход в Европейския парламент припомни ужасите на Холокоста и преследванията на ромите през хилядолетното им присъствие в Европа. С неподражаем и искрен плам де Диос попита „Как е възможно ние, циганите да не изчезнем от лицето на земята след всичките тези преследвания и изтребления?... Този въпрос има само един отговор – защото ние обичаме свободата. Свободата ни даде сили да се изправим срещу Хитлер и да оцелеем, свободата ни дава сили и днес, когато нашите братя в Словакия, Унгария, Италия и ред други страни са обект на преследвания, свободата ще ни води и утре! Нека в знак на нашата любов към свободата и на нашата почит към загиналите ни братя да хвърлим в реката червени цветя, които свободно ще се понесат по нея!” В следващите минути река Гуадалкивир почервеня с цвета на стотици цветя. Възгласът „Опре Рома!” и химна „Джелем, джелем” съпроводиха запалването на десетки свещи, с които присъстващите изразиха не само спомена за загиналите, но и решимостта си да изградят една нова включваща Европа, в която ромите имат своето достойно място.  

 

КАЛЕНДАР
<< март 2024 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
     0102
03040506070809
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter