Новини

Третата среща на Европейската ромска платформа се състоя на 17 юни в Брюксел. Срещата бе организирана от испанското председателство на Европейския съюз и от Генерална дирекция "Трудова заетост, равни възможности и борба срещу дискриминацията" на Европейската комисия. Събитието събра повече от 70 участници: представители на председателството на ЕС, Европейската комисия, постоянните представителства в Брюксел на различните страни, националните правителства и ромски организации. Актуални въпроси, свързани с ромското включване и предложение за Пътна карта на Европейската ромска платформа бяха основните дискутирани теми. Срещата бе логичен завършек на интензивната работа, извършена от Испанското председателство на ЕС през последните 6 месеца по отношение на ромската интеграция и подготви почвата за по-нататъшни стъпки по време на предстоящото Белгийско председателство.

Долорес Руис (заместник-директор на социалните програми в Министерството на здравеопазването и социалната политика, Испания) и Карлос Гарсия де Кортасар (комисар по труда и социалните въпроси, Испания) представиха основните изводи от Втората среща на върха по въпросите на ромите (Second European Roma Summit). Те подчертаха, че срещата на върха ясно е очертала съществен напредък относно дебата за ромското включване и липсата на напредък по отношение на конкретните действия. Необходими са по-сериозни усилия и ангажимент и срещата на върха отвори този процес, подчертаха Руи и де Кортасар. Катарина Матернова, заместник-генерален директор на ГД "Регионално развитие” представи измененията в чл. 7 от Правилата на Европейския фонд за регионално развитие, които позволяват на страните-членки да финансират с до 3% от средствата на съответните оперативни програми „Регионално развитие” жилища за маргинализирани общности. В отговор на въпрос на Деян Колев как тези допълнения ще се прилагат на национално ниво, г-жа Матернова обясни, че допълненията предоставят възможност, но не задължават националните правителства. Тя подчерта, че ромските организации и гражданското общество трябва да бъдат много активни в застъпничеството пред националните институции за да се възползват от тази възможност, а Европейската комисия ще подпомогне процеса чрез организиране на посещения за обмяна на опит  и семинари.

Хосе Мануел Фресно, експерт по ромските въпроси и основател на най-голямата национална ромска организация – Fondacion Secretariado Hitano - представи проект за Пътна карта на Европейската ромска платформа. Документът има за цел да структурира работата на Платформата като идентифицира ключовите въпроси, методи на работа, очаквани резултати и механизми за прилагане на решенията. Според Пътната карта Платформата ще заседава най-малко веднъж на шест месеца, а тези заседания ще се подпомагат от дейността на Тематични работни групи. Представители на институциите на ЕС, международни организации, правителствата на държавите членки, на Комитета на регионите и ромски неправителствени организации ще участват в Европейската ромска платформа, като няма да се определят постоянни членове, а ще се канят различни експерти в съответствие с обсъжданите теми. Платформата няма да ограничава дейността си единствено до обмен на информация, но също така ще подготвя препоръки, идеи и предложения до различни институции на ЕС и ще играе про-активна роля в определянето на дневния ред на тематични съвети на Европейската комисия и на останалите институции на ЕС.

Проектът за Пътна карта предизвика оживени дискусии. Повече от 30 участници отправиха препоръки и предложения, като най-голяма бе активността на представителите на ромските организации (като Анджей Mирга, Иван Иванов, Валериу Николае, Бисер Алеков, Деян Колев). Основните предложения бяха към засилване на политическата роля на Платформата, както и за по-активно ангажиране с отправяне на предложения и препоръки към националните правителства.

В края на срещата участниците бяха запознати с приоритетите относно ромите на Белгийското председателство на ЕС, а именно - засилване на използването на структурните фондове за приобщаване на ромите и включване на ромския въпрос във всички предстоящи събития  на високо ниво (като конференции, посветени на бедността сред децата, на бездомните и т.н. .). Следващото заседание на Платформата ще бъде организирано през декември, обявиха от Белгийското председателство.

   
На заседанието България бе представена от Александър Евтимов (от българското постоянно представителство към ЕС) и Деян Колев (Център "Амалипе"). В своето изказване Деян Колев подчерта, че Ромската платформа трябва да има значително по- активна роля по отношение на правителствата на страните-членки на ЕС. Той предложи срещите на Платформата да бъдат двудневни, като единият ден бъде посветен на актуални въпроси в държавите-членки. Би могло да се приложи опита от Годишните срещи по правата на човека на ОССЕ (OSCE Human Dimensions Meeting)  като се предостави възможност на национални ромски неправителствени организации (повече от тях трябва да присъстват на заседанията) да повдигат "горещи" въпроси свързани с конкретни държави, а представители на правителствата на съответните държави да запознават с тяхната гледна точка. Платформата следва да подготвя препоръки и предложения и към националните правителства, а не само към институциите на ЕС. "Това, от което наистина се нуждаем на национално ниво е по-силна комуникация от Европа към националните институции!", обясни Колев. Той предложи също така структурните фондове да бъдат включени като една от основните теми в Пътната карта на Платформата, както и интеркултурното образование да бъде определено като един от водещите приоритети в частта, посветена на образованието.

Александър Евтимов повдигна въпроса за ефективния мониторинг на интеграционния процес от страна на Ромската платформа. Платформата трябва да насочи своите усилия не само към работата на тематичния Съвет по заетостта и социалните въпроси, но и към дейността на други съвети, тъй като ромският въпрос изглежда е не само социален. Г-н Евтимов обясни факта, че българското правителство не изпрати свой представител на срещата на Платформата със строгите финансови ограничения, наложени поради икономическата криза.