Новини

Проучване „Брачни нагласи сред ромите в България”

Реализирано е от екип на Център „Амалипе” с ръководител д-р Алексей Пампоров (научен сътрудник в Института по социология към БАН) през периода 14 април – 5 май. Проучването е национално представително. Обхваща 595 домакинства, живеещи в обособени жилищни зони с преобрадаващо ромско население и включва 2746 лица: от всички региони и ромски групи в България.

Партньорства и бракове: Постоянен партньор, с когото живеят заедно имат 74,1% от ромите.  53.4% имат граждански брак с него, а 20,7 % живеят на семейни начала без брак.

Средната възраст за начало на съжителство с партньор като цяло за ромската общност е 18 г. и 4 месеца - 18 г. и 8 месеца. 

Средната възраст за слючване на брак е 21 г. и 8 месеца, т.е. 3 г. и 4 месеца след началото на съжителството. След една година съжителство 20% от ромите са сключили граждански брак, след 2 години съжителство 40%, а след 5 години 80%.

Фактори: Като най-значим и ясно изразен фактор за ранното начало на неформалните съжителства и брачния живот се откроява образованието на изследваните лица. Колкото е по-високо нивото на образование, толкова по-късно започват брачните и безбрачните партньорства. Напр. на 16 г. близо 50% от ромите с начално и по-ниско образование имат партньор, докато при ромите-висшисти този процент се достига едва на 25 г.

Като важен фактор, макар и с по-малка значимост се откроява икономическото положение на домакинството. Възрастта на първо съжителство и първи брак е в правопропорционална зависимост със средномесечния доход и средната жилищна площ на човек от домакинството

Изследването изведе и съществени различия между различните групи в ромската общност. Напр. най-късно влизат в брачни съжителства рударите (румъноезични роми), а най-рано – групата на миллета (турскоезични роми), както и някои подгрупи на сомоопределящите се като „рома”.

Нагласи: патриархалните нагласи спрямо семейството и брака сред ромите все още са много силни. В същото време е налице и сериозна тенденция за преодоляването им

- решение за избор на партньор: все по-неприемлива става идеята родителите да решават за кого ще се омъжат/оженят децата им: 52,2% от анкетираните не одобряват тази идея. В същото време 34,5% я приемат, което говори за патриархалност сред немалък дял от ромската общност. Практиката момичето да избяга с момчето ако родителите не дадат съгласие за брак вече е по-приемлива: одобряват я 50,7% срещу 35,2% отхвърляне

- заплащане на зестра (бабаак): тази партриархална практика днес среща широко неодобрение сред ромите дори в случай, че момичето е девствено: одобряват я 17,9% от анкетираните срещу 69,1%, които я отхвърлят. В това отношение има съществена разлика между ромските групи, като в някои от тях (калдараши, тракийски калайджии, бургуджии) тази практика продължава да е широко разпространена;

- възраст: ромите, които отхвърлят създаването на ранно партньорство (преди 16 г.) понастоящем са повече от тези, които го допускат. 47,3% от анкетираните са посочили, че дори да са влюбени младежите трябва да почакат ако нямат 16 г.; 30,1% допускат те да създадат семейство ако имат съгласието на родителите. Малък е процентът на ромите, които допускат създаване на партньорство преди 14 г. възраст: 13%, като и те не смятат тази възраст за подходяща

Ромските домакинства: изследването ясно показва, че нуклеарното семейство (родители и техните невстъпвали в брак деца) е основната форма на ромско домакинство, а не т.нар. „разширено семейство” (родителите и един, двама или трима от женените синове с децата им) както смятат мнозина. Посоченото е ясен индикатор за напредване на модернизацията в ромската общност

Условия на живот: Най-значимият фактор за условията на живот е обстоятелството, че едва 25,8% от живеещите в домакинствата в ромските квартали имат постоянна или сезонна работа. Делът на безработните в домакинствата е 21,9%. Средният чист месечен доход в ромските домакинствата е 422,9 лв. (при среден за страната – 805), т.е. ромските домакинства имат два пъти по-нисък доход от този на останалите, а доходите на човек от ромско домакинство са четири пъти по-ниски от тези на член на домакинство от мнозинството

Основният тип жилище, характерен за ромските домакинства в обособените квартали е самостоятелната къща. В общия случай това жилище е собственост на домакинството. Проучването не отчита дали жилището е в регулация и има ли нотариален акт

96,3% от ромските домакинства имат електричество в дома си, 85% имат водопровод, а 80,4% са с обществената канализация или канализация на септична яма. Като проблем се откроява обстоятелството, че 47,9% от домакинствата нямат баня в дома си и трябва да разчитат на наличните обществени бани. Увеличава се (макар все още да е нисък) процентът на ромски домакинства, имащи интернет – 14,5 %

Относно движимото имущество,  разко се откроява притежанието на телевизори и мобилни телефони от домакинствата. Все още е ниско наличието на собствено МПС, компютри и фризери.

Презентацията можете да изтеглите оттук