Новини

Повече от 70 служители и представители на неправителствени организации от Европа, Азия и САЩ взеха участие в Срещата на ОССЕ по образованието на националните малцинства. Тя бе организирана от Казахстанското председателство на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Върховния комисар за националните малцинства на ОССЕ  Кнут Волебаек. Срещата се състоя на 22 юли и 23 във Виена.
"Образованието е било и продължава да бъде от основно значение за работата на Върховния комисар за националните малцинства. Тя е от решаващо значение във всички общества ... В едно мултиетническо общество, обаче, е още по-важно, тъй като спомага за сближаване и интеграция между различните етнически групи. ", заяви в встъпителното си слово г-н Кнут Волебаек, Върховния комисар на ОССЕ за националните малцинства . Той очерта два основни въпроса в тази посока. Първият е за междукултурното образование и образованието на майчин език: съвременната образователна система следва да предостави на малцинствата възможност да се запознаят със своята история, култура и език. Вторият е нарастващата тенденция за сегрегирано образование в много ОССЕ членки. "Аз съм много загрижен, че постепенно се развиват паралелни образователни структури, където деца от различен етнически произход не си взаимодействат и растат в паралелни светове. Преодоляването на тази тенденция е е задача на правителствата, гражданското общество и активистите и на всички нас: непрекъснато трябва да подчертанаме значението на интегрираното обучение!”, поясни Върховният комисар.

Дневният ред на срещата включваше три основни сесии: улесняване на интегрираното образование в училища, достъп до висше образование и образованието за възрастни. По време на тези сесии бяха представени презентации и изказвания от държавни служители и активисти на неправителствени организации, както и от независиме експерти и учени.

Въпросът за образованието на ромите бе един от най-често се обсъжда. Ромските активисти, поканени на форума (Андрзей Мирга от ОССЕ, Изабела Михалаке, Станислав Даниел от ЕЦПР, Ирфан Мартез от НРЦ - Македония и Деян Колев от "Амалипе" - България) бяха едни от най-активните участници. Те подчертаха необходимостта от преодоляване на сегрегацията на ромските деца в специални училища за хора с умствени увреждания или в изолиран "Ромски" училища, необходимостта от междукултурно образование и обучение на ромски език, както и необходимостта от повече роми в университетите.

Деян Колев, председател на Център "Амалипе", представи три въпроса. Първият бе за изготвяне на нов Закон за училищното образование в България. Той призова българските власти да се включат в закона 4 основни изисквания на работната група, съставена от най-големите ромски неправителствени организации. Деян Колев представи и Ромската здравна стипендиантска програма, изпълнявана в Румъния и България като успешен пример за увеличаване на броя на ромите в университетите и в същото време за запазване на техните връзки с ромската общност. В третото си изказване Деян Колев сподели опит от изпълнението на Националната програма за ограмотяване на роми и подчерта необходимостта от мотивационен компонент: Програмата е успешна главно на местата, в които ромски НПО са ангажирани за мотивиране на общността и е необходимо всички бъдещи програми в тази посока, да заделят средства за силна мотивационна кампания, настоя Колев. Той също така обясни, че образованието трябва да бъде средство за самоорганизиране и овластяване на ромската общност: Ако това се случи, то ще се превърне в устойчива ценност.