Новини

Вярвате ли в приказки? Това не е толкова странен въпрос. В днешно време знаем твърде малко да мечтаем и много повече да реализираме планове. Но какво общо имат те с мечтите ни? Ще ти кажем, драги читателю.
Пред очите ни се зародиха и израстнаха толкова много човешки съдби, толкова неразкрити желания и пориви. Измина една година откакто Център „Амалипе” се зае с нелеката мисия да помогне на студентите, включени в стипендиантската програма за роми студенти по медицина да открият себе си. Знаехме, че това ще е трудно, но няма как да е иначе. Разбрахме, че тук в България е по-лесно да прикриеш това, което си, отколкото да се разкриеш. Каквото и да кажем,  знаем, че зад думата „ром” се крие не просто „циганин”, а вълна от негативизъм, отрицание и ред други предразсъдъци, вкоренени от столетия. Или ако трябва да го облечем в крилатата вече реплика на един от нашите участници “Един ром става циганин, веднага щом излезе от стаята”. Именно с това се заехме ние и Институт Отворено Общество - Будапеща.
За втора поредна година Център Амалипе посрещна предизвикателството да организира Обучението по застъпничество в рамките на Стипендиантската програма  за студенти по медицина от ромски произход не просто като поредното ромско обучение (такива дал Господ много), а като една незабравима седмица за всеки от участниците. В нея се включиха както първокурсници, така и студенти, участвали вече в програма. Тя бе открита от Алина Ковач от Програма за ромско здравеопазване в Институт „Отворено общество” – Будапеща, Мария Методиева - Институт „Отворено общество” – София, Милен Миланов (Национален координатор на Десетилетието на ромското включване), Деян Колев (Център Амалипе) и Радостин Манов (Сдружение „Разнообразни и равни”) и други. Всички те са представители на основните партниращи организации по провеждането на стипендиантската програма.
Семинарът се проведе в две основни направления: теоретическо и практическо. В покрайнините на Велико Търново, в последната седмица на месец август, събрахме близо 80 студента в различни медицински специалности, заедно с техните ментори, за да обсъдим въпроси като: мястото на ромите в съвременното българско общество, Здравеопазването и новите здравни реформи с насоченост към ромите; Защо сме заедно и не се чуваме”. Сред основните теми, които дискутирахме бяха и произхода и историята на ромите в България; Здравната реформа  в България и отражението й върху ромите; Родствената следа, определяща етническата идентичност;  Конфликти – преговори и медиация; Застъпничество, което е средство за позитивна промяна на съществуващи политики и практики в обществото.
Естественото беше в началото тези, които не ни познават да подходят резервирано. Беше им необходимо време, за да опознаят своите връстници и потенциални колеги, както и организаторите на обучението. Беше им необходимо време и за да разберат, защото на програмата, в която са включени трябва да се дава толкова гласност – та няма ли после техните колеги да ги сочат с пръст и да си шушукат зад гърба им: “Ето виждате ли я – тя е циганка, не знаехте ли…” Първият ден, събрани всички заедно, недоверието се усещаше дори в игрите.
Студентите останаха изненадани колко наситени и разнообразни са дейностите в програмата, както теоретичните, така и практическите занимания. И ако в първия ден на програмата повечето студенти не бяха във възторг от това, че трябваше да отделят цяла седмица от лятната си почивка, вместо да се разхождат по морските курорти и плажове, то в следващите дни организаторите им показаха, че няма да съжаляват нито за миг, дори напротив, в края мнозина от тях дори няма да искат обучението да приключи.
В първите дни организаторите и лекторите имаха нелеката задача да събудят мотивацията и желанието за работа на младежите и да спомогнат за сплотяването на екипа от над 70 студенти. Част от студентите бяха споделили преди обучението, че имат други планове за себе си в този период и ще дойдат, но не с особено желание. Някои откровено казаха, че са присъствали на множество семинари и не очакват да чуят нещо ново. Тази тяхна нагласа постави още по-голямо предизвикателство пред екипа. Скоро студентите сами се убедиха, че това не е стандартния семинар, който очакваха. От самото начало младежите се потопиха в интересни теми като историята, произхода и традициите на ромите в България, които бяха представени по изключително интерактивен начин от Деян Колев и Теодора Крумова. В процеса на работа младежите успяха да обменят информация помежду си за това как се празнуват ромските обичаи в различните области на страната и всички те научиха много нови неща от културата и бита, които са се запазили през времето, и най-вече как груповите специфики се отразяват на здравните проблеми и начините, по които трябва да подхождаме към всяка група. Способът на представяне на традициите, който бяха избрали организаторите беше най-подходящият възможен – разделени по групи студентите трябваше да разиграят по роли различните празници като Васильовден, Гергьовден, Сватбен ритуал и други. Освен образователния елемент на заниманието, студентите се забавляваха изключително много заради колоритните роли. Те проявиха невероятно въображение не само в представлението, но и в намирането на реквизит, който си набавиха от обзавеждането на хотелската база.
Други теми, които бяха залегнали в програмата, трябваше да пренесат бъдещите медици в по-тясно специализирана тематика като здравните проблеми на малцинствата в България с фокус върху здравеопазването на ромите. Тук студентите споделиха за най-честите заболявания, които са срещали и дискутираха причините за това със своите лектори и ментори. Професор Търнев, който е един от тях, навлезе в дълбочина в темата за генетично предразположените заболявания, които понякога са следствие на бракове в затворени общности. Наред с това той и студентите обсъждаха механизмите за скрийнинг и лечение на социално-значимите заболявания, които засягат някои групи с нисък социален статус.
В процеса на обучение по застъпничество неминуемо бяха приложени и разработени темите за медиация, преговори и управление на конфликти. Професор Татяна Дронзина разтърси из основи съществото на младежите със своя позитивизъм и познания в сферата на разрешаване на конфликти. Тя ги накара да вникнат в дълбочина на проблематиката и да разсъждават върху механизмите за разрешаване на сложни житейски казуси. Реакцията на студентите показа, че те разбират, че проблемите никога не са еднозначни, дори напротив, те винаги имат две и повече страни – по една за всяка от гледните точки. Младежите трябваше да работят по групи върху сложен казус, който поставяше на карта живота на деца, болни от рак и интересите на производствена компания. На пръв поглед всяка от страните беше права за себе си, но погледнато в детайли, трябваше да се намери баланса между интересите и да се вземе компромисно решение. Представителите на всяка от групите показаха завидни ораторски умения и особено умения за защитаване на теза с привличане на аргументи. На моменти спора между страните предизвика дори ожесточени дебати, но резултатът показа умението на младежите да преследват целите си и в същото време да правят компромиси.
     В следващите дни студентите работиха по теми, свързани с медиите и работата с тях. Юлиана Тончева представи как най-ефективно да общуваме с медиите и как да ги направим наш съюзник. В края на периода на обучение всички студенти се отправиха към Сливен и Стара Загора, където те посетиха ромските квартали.
По време на теренната работа в кв. „Надежда”, град Сливен и кв. „Лозенец”, град Стара Загора студентите имаха възможност да приложат на практика наученото и най-вече да видят как живеят социално изключени ромски общности в изключителна нищета. След обстойна обиколка в 18-хилядния квартал „Надежда” и многобройни разговори с местните, студентите бяха потресени от картината, която завариха там, от това, че “в ‘Надежда” няма надежда” и споделиха, че е необходима работеща национална стратегия и политика в сферата на социалното включване на силно маргинализираните групи. Друг факт, който бъдещите здравни работници отчитат е изключително високият риск от пламване на епидемии, първо заради мизерните условия, в които живеят хората и второ, заради гъстото населване в малки жилищни постройки. Като причини за неравностойното положение на някои от ромските групи, студентите виждат ниския им социален статус като цяло и невъзможността за здравно осигуряване, което е негово следствие. Самите те не можеха да повярват, че човешки същества могат да живеят в подобни условия през 21 век. В своите емоционални реакции младежите се питаха къде е единната политика, насочена към уязвимите групи и се чувстваха безсилни да променят съществуващата ситуация. Част от тях обаче, въпреки гледката на отчаяние, болка и нищета вярват, че промяна може да се случи, но само с общи усилия на цялото общество, защото това е двустранен процес.
Включването в системата на образованието на ромските деца е една от стъпките, които трябва да бъдат предприети наравно с подобряване здравния статус на ромите е друго, което според студентите трябва да бъде направено без да бъде отлагано повече! Другото, в което бяха категорични студентите в края на обучението е, че именно те са носителите на промяната. “Когато дойдох не знаех защо съм дошла… Знаех, че от нас се очаква да помогнем, но не знаех как. Откакто съм тук, научих страшно много за нашата култура! Сега знам как аз мога да помогна, за да се промени нещо” – сподели Христина от София. “Тук получих толкова много неща – добавя Анелия. – Много приятели, които ми дават увереността, че не съм сама в тежката мисия, с която съм се нагърбила, подкрепа да се справям с трудностите, които ще срещам и особено много знания, които още повече ме карат да се гордея от произхода си.”
Най-голямата оценка за нашите усилия обаче беше искреното признание на един от участниците в края на обучението: “Честно казано въобще не ми се искаше да идвам. А и не ми се искаше колегите ми да разбират, че съм ром. Сега обаче ми се ще обучението да не свършва, а да продължи поне още една седмица. Защото тук намерих себе си. Сега знам, че именно аз мога да променя мнението за ромите на своите колеги, на своите приятели, на своите преподаватели…. Сега знам, че има с какво да се гордея  и искам повече хора да го научат…”

  Как се представиха студентите можете да видите и от репортажа на bTV тук