Новини

На 30 ноември и 1 декември в гр. София се проведе Седмото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна прогрма „Развитие на човешките ресурси”. Участие в него взеха представители на Главна Дирекция „Заетост” на Европейската комисия, Министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, над 70 представители на Управляващия орган Министерство на труда и социалната политика, на Междинните звена Министерство на образованието, Агенция по заетостта и Агенция за социално подпомагане, на всички институции, ангажирани с изпълнението на Програмата, както и наблюдатели от пет групи неправителствени организации. Ромските организации бяха представени от Деян Колев и Радостин Манов.

В условията на криза, Европейският социален фонд се окажа надежден издточник на средства, чрез които да се задържат ниски нивата на безработица и да се подпомогнат уязвимите групи, подчерта в приветствените си думи Зам.-министъра на труда и Председател на Комитета за наблюдение Красимир Попов. Той подчерта, че до момента по ОП РЧР са сключени договори за 1,16 млр. лв. като се прави всичко възможно за ускоряване на реалните плащания.

Инвестициите в човешкия капитал не са най-атрактивните и видимите, (както например строителството на магистрали,) но именно тези инвестиции са крепителния елемент за всички останали, посочи Министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Той подчерта, че изпълнението на ОП РЧР до този момент върви с добро темпо и даде като пример подкрепата за процеса на деинституционализация. Този подход – комбинирането на средства по ОП „Развитие на човешките ресурси” и ОП „Регионално развитие” за мащабни интервенции – следва да се приложи и в други области, като например ромската интеграция.

Филип Буш, началник на отдела за България в ГД „Заетост” на Европейската комисия наблегна на това, че през изминалата година Стратегията „Европа 2020” е влязла в сила и България си е поставила амбициозни цели по изпълнението й: да намали отпадането от училище до 11 %,  да увеличи нивата на заетост до 76 % и да изведе над половин милион души отвъд прага на бедността. ОПРЧР е важно средство за постигането на тези цели. Налице е сериозно подобрение относно планирането и договарянето на средства по ОПРЧР, като все още има какво да се желае относно реалните плащания. Филип Буш посочи все по-важното значение на въпроса за ромската интеграция на европейско и национално ниво: ромите трябва да бъдат приоритет до края на този програмен период, както и със сигурност през следващия, подчерта той.

По време на заседанието Комитетът за наблюдение одобри 32 нови операции на обща стойност от приблизително 833 млн. лв., с което общият размер на планираните средства достигна до 2.32 млрд.лв. Одобрените операции са по всички приоритетни оси на Оперативната програма. Описанието им може да бъде намерено на  http://www.mlsp.government.bg/bg/news/news.asp?newsid=1694&catid=1

Заседанието на КН и ромската интеграция:

От одобрените нови 32 операции на стойност 833 млн. лв. само една е насочена към подпомагане на процеса на интеграция на ромите: „Разработване на комплексни мерки за интеграция на най-маргинализираните общности сред етническите малцинства с фокус върху рмите”. По нея Министерство на труда и социалната политика ще получи 800 000 лв. за проучване, което ще подготви терена за обявяването на операция, насочена към подобряване на условията на живат (инфраструктура, жилищни условия, заетост и бразование) в ромски квартали. Комитетът одобри удължаване на срока на операциите „Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” и „Ограмотяване на възрастни”: те не са стартирали поради забавяне от страна на Министерство на образованието. В отговор на поставен въпрос от Деян Колев, Даниела Иванова – Директор на ГД „Структурни фондове” в МОМН увери, че до края на декември ще бъдат обявени резултатите от конкурса за проекти по схемата „Образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства” и в началото на 2011 одобрените ще сключат договори.

Въпреки че ромските организации предложиха още през юли четири нови операции (в сферите на достъпа до образование и здравеопазване), нито една от тях не бе включена в дневния ред на заседанието. Това предизвика остра реакция от страна на наблюдателите от групата на ромските НПО, която бе подкрепена и от другите групи неправителствени организации. Деян Колев направи предложение четирите операции да бъдат одобрени по принцип, а Комитетът за наблюдение да излъчи работна група, която да дооформи критериите за тези операции на базата на направените от ромските организации предложения. Работната група следва в рамките на два месеца да предложи на писмена процедура посочените четири операции. Направеното предложение бе одобрено единодушно. Комитетът подкрепи по принцип четирите операции, насочени към ромите: реинтеграция в училищната система на отпаднали ученици, подобряване на образователната интеграция в училища в малките населени места, цялостна програма за подкрепа на висшето образование на студенти от уязвимите групи и здравна профилактика в обособени ромски квартали. Бе сформирана работна група, включваща представители на Министерство на образованието, Агенция за социално подпомагане, Министерство на здравеопазването, НССЕДВ, наблюдателите от групите на ромските организации и на здравните организации.

Одобрените по принцип операции са част от цялостен Оперативен план за интеграция на ромите чрез структурните фондове, предложен от ромски неправителствени организации. Заедно с многосекторна интервенция, включваща подобряване на жилищните условия, заетост и образование те ще създадат предпоставки за реален и съществен напредък на процеса на интеграция.

Заседанието на КН и участието на гражданските организации:

Проведеното заседание отбеляза категоричен превес на тенденция, която мнозина от участниците определиха като „опасна”: делегирането на средства по Оперативната програма единствено на институции. От одобрените 32 нови схеми, 30 бяха за директно предоставяне на средства на МТСП, АСП, АЗ и МОМН. Голяма част от тези дейности по същество представляваха дейности, които до този момент са финансирани от българския бюджет, а от този момент ще бъдат финансирани от Оперативната програма. Всички предложения на различните групи НПО бяха отхвърлени.

Това предизвика острата реакция на наблюдателите от неправителствените организации (особено активни бяха наблюдателите от организациите – доставчици на социални услуги), както и на Националното сдружение на общините. Кметът на община Троян определи Комитета като „Комитет за свръх-централизация”. Създалата се ситуация заплашваше да ескалира до напускане на заседанието от представителите на НПО. При проведените разговори със Зам.-министър Попов бе уточнен взаимно приемлив график на обявяване на нови операции, който ще гарантира обявяването на грантови схеми, отворени към иновативни дейности на НПО.