Новини

Еманципацията на ромската жена – в макрообществото и в ромската общност – е най-сигурната предпоставка за преодоляването на патриархални практики като ранните и насилствените бракове. Този процес трябва да бъде подпомогнат чрез засилване на социалната работа на местно ниво в ромска общност, прилагането на иновативни подходи за активизиране и ангажиране на местните ромски общности (вкл. подкрепа за образовани и успели роми и за тяхното ангажиране с проблемите на общността) и изграждане на сътрудничество между институциите, работещи в ромска общност и ромските формални и неформални авторитети. Пилотни дейности в тези насоки бяха тествани в рамките на проект „Превенция на ранните / насилствените бракове”, резултатите са силно обнадеждаващи и усилията следва да бъдат продължени.

Това бяха част от основните изводи, дискутирани по време на международната конференция „Политики за овластяване на ромската жена в контекста на европейската политика за социално включване”, провела се на 29 ноември в гр. София. Тя бе организирана от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” като заключителен форум по проект „Превенция на ранните / насилствените бракове”, подкрепен от Европейската комисия. Участие в конференцията взеха над 80 представители на основните институции, ангажирани с проблемите на жените и на ромите в България, Румъния и Гърция, на ромски неправителствени организации, както и ромски активисти, участвали в изпълнението на проекта.

Участниците бяха приветствани от Ливия Ярока, евродепутат от ромски произход чрез специално видео-обръщение. В него тя посочи, че е важно да се говори открито за посегателствата над човешките права на ромите, случващи се не само „отвън”, но и „вътре” в общността. Предоставянето на по-добро образование и възможности за заетост са факторът, който ще повиши възрастта за женитба и ще разреши проблема с ранните бракове. Необходима е промяна в ценостите на ромската общност относно този въпрос и особено важен тук е ангажиментът на образованите млади ромски лидери, подчерта г-жа Ярока. Обръщението можете да видите тук

По време на първата сесия партньорите от Лига про Европа (Румъния), Асоциацията за подкрепа на младежта АРСИС (Гърция) и Център Амалипе (България) представиха основните дейности, реализирани в рамките на проекта. Основните изводи и в трите държави бяха, че понастоящем практиката на ранните бракове е разпространена само сред по-консервативните групи и прослойки в ромската общност. Така например, в Румъния ранните бракове се практикуват от около 5 % от ромите, както и от някои унгарци и румънци в селските райони. Деян Колев представи резултати от проведеното в България национално представително проучване на семейните нагласи в ромска общност, сочещи че средната възраст за създаване на първо семейство в обособените ромски квартали е 18 години и 4 месеца: данни, които развенчават множество митове за „масови” ромски женитби на 13 – 14 годишна възраст. Проучването показва категорично, че ромската общност преминава своя процес на модернизация: нуклеарното (а не разширеното) семейство понастоящем е основна форма на семейство в ромска общност; възрастта за женитба се вдига, като на това най-сериозно влияе повишаването на нивото на образование; практиката родителите да създават семейството на своите деца понастоящем е неприемлива за по-голямата част от ромите.

Основни участници във втората сесия бяха ромски младежи и девойки, организирали местни кампании за превенция на ранните бракове. Мария Иванова обобщи основните дейности като подчерта, че моделът за ангажиране на успели образовани роми с дейности по превенция и подкрепа на своите местни общности се е оказал надеждната основа на местните кампании. „Очаквахме, че ще бъдем посрещнати с недоверие от по-възрастните, но това не се случи или бързо го променихме! С изненада и радост установихме, че постепенно се превърнахме в ролеви модели за останалите младежи в нашите общности: това ни даде възможност да организираме кампаниите успешно”, подчерта Мария.

Студенти от медицинските университети и колежи представиха Програмата за подкрепа на роми – медици. Част от тях бяха облечени в атрактивни традиционни ромски дрехи, наблягайки на това, че образованите роми не бива да скъсват връзките си с общността, а трябва да я променят. Те подчертаха възможностите, които по-доброто образование отваря пред ромските девойки и апелираха за институционализиране на програмите, които подпомагат висшето образование на студенти от ромската общност и други уязвими групи.

По време на третата сесия бяха дискутирани актуални въпроси на европейската и националните ромски политика и тяхното отношение към еманципацията на ромската жена. Теодора Крумова (координатор на Българското женско лоби) и Крина Мортеану (Романи Крис) представиха предизвикателствата пред европейската политика за равноправие на жената и процеса на изготвяне на Европейска ромска стратегия. Те подчертаха необходимостта от отчитане на специфичните проблеми на ромската жена, която често се сблъсква с множествена дискриминация. Мария Йонеску (Национална агенция за ромите - Румъния), проф. Георгиу Съръу (Министерство на образованието – Румъния) и Петър Атанасов (началник на отдел „Интеграция на етническите малцинства” в МТСП) представиха политиките за ромска интеграция в Румъния и България. Мария Йонеску посочи, че Националната агенция за ромите изпълнява 6 стратегически проекта, финансирани от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, като във всеки от тях има специфичен компонент, насочен към по-доброто образование и квалификация на ромските жени. Петър Атанасов наблегна на това, че е необходимо ромско феминистко движение: то ще даде тласък на цялостния процес на ромска интеграция. Рамковата програма за интеграция на ромите, одобрена през 2010 г. няма специфична глава за еманципацията на ромската жена и това е грешка, която трябва да бъде поправена. Проект „Превенция на ранните бракове” оформи добра политика, която трябва да бъде взета на въоръжение от българската държава, посочи П. Атанасов.

Участниците в конференцията подкрепиха Декларация „За цялостна политика за преодоляване на социалното изключване на ромската жена”. В нея те призовават за политики за интеграция на ромите на национално и европейско ниво, за включване на предизвикателствата пред ромската жена в тези политики и за широко прилагане на иновативен подход за подкрепа на модернизацията на ромската общност и преодоляването на патриархалните практики, възпрепятстващи реализацията на ромската жена. „Посоченият подход следва да се основава на активизиране на местните ромски общности (вкл. чрез подкрепа за усилията на успели роми, насочени към модернизация на общността), промоциране на социалната работа в ромска общност (вкл. чрез развитието на иновационни услуги, базирани в общността) и съвместни действия на институциите, работещи с ромска общност, неправителствените организации и ромските авторитети.” се казва в Декларацията.