Новини

Водещи ромски организации заявиха, че Европейската комисия не е включила гражданското общество и ромската общност в в изготвянето на Европейската рамка за национални ромски стратегии. Организациите посочиха, че новата Стратегия за интеграция на ромите, които беше оповестена тази седмица от изпълнителния орган на Европейския съюз не е консултирана с ромски неправителствени организации. Въпреки че е важна стъпка напред, тя не съдържа ключови елементи, което застрашава бъдещото и ефективно прилагане. Поради това спешни мерки трябва да бъдат предприети още през идните седмици, за да се гарантира, че Комюникето ще бъде реално приложено във всички държави-членки на ЕС.

Активисти от 36 организации от 16 страни се срещнаха в Будапеща за да участват конференция, организирана от Десетилетието на ромското включване: инициатива на правителствата и гражданското общество, насочена към подобряване на живота на най-голямото малцинство в Европа. България бе представена от Деян Колев (Център "Амалипе") и Милен Миланов (Асоциаци «Разнообразни и равни»).

 
Сред основните недостатъци на Комюникето, групата посочи:

- Поставените цели в сферата на образованието са твърде ниски: завършване на основно образование е неадекватна и неамбициозна цел, само основно образование няма да промени по никакъв начин интеграцията на ромската общност;

- Напълно липсва темата за ромската жена (т.нар. „джендър перспектива”), макар досегашния опит ясно да показва, че това е от решаващо значение за постигане на устойчиви резултати;

- Комюникето не включва въпроса за запазване и обновяване на ромската култура и идентичност;

- Тревожното нарастване на анти-ромските настроения, негативните предразсъдъци, и институционална дискриминация по никакъв начин не е засегнато в документа;

- не са предвидени механизми, гарантиращи че националните правителства ще подготвят Националните ромски стратегии по качеството начин.

Групата ромски активисти отправи три ключови въпроса към Европейската комисия:

1. Как Комисията ще подкрепи ефективното участие на всички заинтересовани страни (включително ромската общност и гражданското общество) в изготвянето на Националните ромски стратегии?

2. Как Комисията ще гарантира ефективния мониторинг и контрол?

3. В светлината на новата Европейска рамка как Комисията ще реформира Европейската ромска платформа  за да се гарантира ефективен дебат върху националните ромски стратегии, както и включването на по-широка част от ромските неправителствени организации?

 
Ромските активисти направиха конкретни предложения в тези области. Те поискаха например Комисията да изготви Насоки към националните правителства за изпълнение на комюникето. Процесът на приемане на Националните ромски стратегии трябва да стане по начина, по който се подготвят и приемат Националните планове за реформи, като двата документа следва да бъдат тясно обвързани. Мониторингът на изпълнението на Националните ромски стратегии трябва да включва и принос от страна на гражданското общество: чрез създаване на система за алтернативни граждански доклади (т.нар. “shadowreports”), ангажиране на ромски експерти като «контактна точка» на Комисията във всяка държава-членка и т.н.

"Европейската рамка не гарантира, че националните стратегии ще бъдат разработени в тясно сътрудничество с гражданското общество и ромите. Гражданското общество е готово да играе активна роля в процеса, единственото което искаме от Европейската комисия е да се ангажира с нас ", заяви Желко Йованович, директор на Програма "Ромски инициативи" на Институт Отворено общество. "Националните правителства могат да обезсмислят комюникето чрез написването на формален документ и невключване на гражданското общество в процеса. Ние ще направим всичко възможно да избегнем този сценарий и да свършим нашата работа на национално равнище, като участваме активно в подготовката на добри национални ромски стратегии. Въпреки това, подкрепата на Европейската комисия в тази насока ще бъде от ключово значение!", посочи Деян Колев от Център" Амалипе ".