Новини

Център „Амалипе” се включи в обявеното обществено обсъждане на Анализа на социално-икономическото развитие на Република България, който е първа част от Националната програма за развитие „България 2020”. Общественото обсъждане бе обявено на Единния информационен портал за Структурните фондове на ЕС www.eufunds.bg

Становището на Център Амалипе по предложения Анализ можете да намерите по-долу:

СТАНОВИЩЕ

Относно Анализ на социално-икономическото развитие на Република България

Предложеният за обществено обсъждане Анализ на социално-икономическото развитие на Република България съдържа обстойна и ценна информация за настоящото състояние на макросредата, човешкия капитал, инфраструктурата, административния капацитет, регионалната политика и икономиката. В същото време Анализът съдържа два сериозни пропуска, които следва да бъдат своевременно попълнени, за да може той да се превърне в пълноценна основа за последващите части на Националната програма за развитие „България 2020”. Тези пропуски са:

1. Секторният анализ на човешкия капитал в предложения текст не включва информация и анализ за едно от ключовите предизвикателства пред устойчивото развитие на България – интеграцията на ромската общност. Показателно е, че ромите не са споменати нито веднъж, а етническите малцинства присъстват само на едно място в целия текст. Това игнориране на темата за интеграцията на ромската общност влиза в противоречие с множество национални документи (напр. Рамковата програма за интегриране на ромите в българското общество, Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства, Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите и т.н.), както и с документи на институциите на Европейския съюз (напр. със Съобщението на ЕК „Рамка на ЕС за Национални стратегии за интеграция на ромите”). Отсъствието на темата за интеграцията на ромите е отстъпление и от съществуващите понастоящем стратегически и оперативни документи, свързани с усвояването на европейските фондове в България: т.напр. настоящата Национална стратегическа референтна рамка съдържа специално приложение „Ромската общност в България”, а ромите са определени като специфична целева група на въздействие; ОП „Развитие на човешките ресурси” включва глава „Сфери на действие по отношение на ромската общност” и 6 мерки, в които ромите са специфична целева група и т.н.

Трябва да подчертаем, че интеграцията на ромите е не само морален или правозащитен въпрос, тяeизключително сериозна възможност за развитие на българската икономика и общество! Както сочи доклада на Световната банка „Приобщаването на ромите: икономическа възможност за България, Чешката република, Румъния и Сърбия” 23 % от младите хора, наблизащи в трудоспособна възраст в България са роми, а от невключването на ромите българската икономика губи по 526 млн. евро годишно. Затова игнорирането на темата за ромската интеграция от Националната програма за развитие „България 2020” би било стратегическа грешка, която не бива да допуснем!;

2. Регионалният анализ в предложения текст е изграден преди всичко върху ниво 2 и частично върху ниво 3 (NUTS 2, NUTS 3). Не е предоставена информация и не е направен анализ на потребностите на по-малки териториални единици, в резутат на което са пропуснати изкрючително важни териториални диспропорции. Така например социално-икономическите характеристики в повечето от големите ромски квартали в гр. София, гр. Пловдив и др. са далеч под средните за съответния планови регион. Очевидна е необходимостта от определяне на уязвимите / изостаналите микро-райони (ниво 5), така както това е направено в Унгария и Словакия, за да се инвестира целенасочено в тяхното развитие.

Смятаме, че посочените пропуски са съществени и трябва да бъдат коригирапни в окончателния текст на Анализа, за да намерят своето продължение в последващите части на Националната програма за развитие „България 2020”! Затова предлагаме:

1. Включване на част „2.1.7. Ромската общност в България” в Секторния анализ на човешкия капитал: Посочената част трябва да съдържа информация за образователния, здравния, жилищния и социално-икономическия статус на ромската общност, ключовите предизвикателства и проблеми, основните насоки на националната политика за интеграция на ромите, съществуващите стратегически и оперативни документи в тази насока. За нейното изготвяне могат и трябва да бъдат използвани както данните от НСИ (вкл. данни от последното преброяване на населението), така и резултатите от представителни проучвание на международни организации (Световна банка, ПРООН, Ромски образователен фонд и др.) и на национални организации (Институт „Отворено общество”, Център „Амалипе” и др.). Част 2.1.7. Ромската общност в България следва да бъде изготвена с активното участие на експерти от гражданския сектор и на ромската общност като цяло. Тя трябва да бъде в пълно съзвучие с Националната стратегия за интеграция на ромите, която България ще изготви до края на 2011 г. в отговор на Съобщението на ЕК „Рамка на ЕС за Национални стратегии за интеграция на ромите”;

2. Допълване на части 2.1.2, 2.1.3, 2.1.5 и 2.1.6 от Секторния анализ на човешкия капитал с данни за образователния, здравния и социалния статус на ромите и анализ на съществуващите диспропорции: настоящият текст на посочените части не съдържа информация на етнически принцип. По този начин са пропуснати изключително важни диспропорции, които са съществени за коректното описание на съответните сфери. Нещо повече – без ясно указване на тези диспропорции, част от направените изводи биха могли да въведат в заблуждение относно описаните тенденции и перспективи. Така напр. посочвайки, че „обхватът на децата в детските градини нараства на 74,3 %...” (с. 9) Анализът не отчита, че съответният процент в ромска общност е едва 12 %. Подобна е ситуацията с направения извод, че „Делът на завършилите най-малко средно образование млади хора от 20 до 24 г. нараства постоянно през последните години от 77.4% за 2002 г. през 2009 година е 83.7% . По този показател през 2008 г. България надвишава средния за ЕС дял с 5.3 пункта.” (с. 9). Въпреки фактологичната точност на посочените цифри, без ясното уточнение, че за част от групите в българското общество този процент е значително по-нисък (напр. едва 14 % от ромските деца учат в средни училища, по данни на Регионалните инспекторати по образованието), направеният извод би могъл да доведе до сериозната заблуда, че не са нужни целенасочени инвестиции в повишаването на обхвата на обучаващите се в гимназиална степен на образование.

Настоящите текстове на НСРР и ОПРЧР съдържат информация за етническите диспропорции в сферите на образованието, здравеопазването, заетостта и социалните услуги. Тази информация може и трябва да бъде допълнена с данни от представителни проучвания и от преброяване на населението 2011 г. и да бъде включена в Анализа на социално-икономическото развитие на Република България;

3. Включване на част „3.3. Изостанали / уязвими микро-райони”: Информация за социално-икономическите и демографските характеристики за квартали и населени места, които са в неравностойно положение в сравнение с останалите в съответния планови регион може да бъде събрана и приложена. Това ще даде възможност за планиране на целенасочени интервенции в тези най-изостанали микро-райони, вкл. планиране на по-различни подходи за насочване на фондове от оперативните програми към тях (по примера на Унгария и др.).

4. Необходими са допълнения към част „4. Основни слабости на икономиката и идентифициран потенциал”: тези допълнения следва да включат в снет вид предложеното по-горе и ясно да идентифицират интеграцията / пълноценното включване на ромите като една от най-важните възможности за развитие на българската икономика.

Експерти на Център „Амалипе” са готови да се включат в изработването на конкретните текстове по направените предложения! Изразяваме нашето желание представители на НПО, работещи за интеграция на ромската общност да бъдат включени в групата, изготвящи текстовете на Националната програма за развитие „България 2020”!