Новини

Фактите:

На заседанието си от 27 юли Министерски съвет одобри План за действие за изпълнение на Здравната стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи на етническите малцинства за 2011 – 2015 г. Планът предвижда дейности по основните направления на Здравната стратегия. По думите на Министър Константинов, вносител на Плана, сред тях се открояват подсигуряването на дейността на 28 мобилни кабинета, които ще обикалят страната и ще извършват прегледи. В Плана е включено още разширяване на мрежата на здравните медиатори, продължаване на дейностите на здравно-социалните центрове в ромска общност, Програмата за превенция на ХИВ / СПИН и туберкулоза в ромска общност, провеждане на информационни кампании, профилактични прегледи, ваксинации и др. Заложени са и дейности за продължаване на част от Програмата на обучение на роми в медицинските униреситети, която понастоящем се реализира с финансиране от Институт „Отворено общество” и Ромския образователен фонд: кандидат-студентски курсове и стипендии за приетите студенти. Планът е одобрен с финансов разчет за периода 2011-2014 г. като средствата в размер на 4 674 000 лева са заложени в бюджета на Министерството на здравеопазването за 2011 г., както и в тригодишната бюджетна прогноза. 

Достойнства, слабости и следващи стъпки:

Планът за действие ще замести съществуващия вакуум: предходният План за действие бе за периода 2006-2007 г., а от 2008 до сега План за действие не съществуваше. Това създаде множество проблеми пред изпълнението на и без това оскъдните действия в сферата на здравната интеграция. Така например мобилните кабинети, оборудвани по програма ФАР с модерна и скъпа техника, за да реализират безплатни профилактични прегледи на здравнонеосигурени, бездействаха след края на програма ФАР – поради липса на предвидени в бюджета на МЗ средства за консумативи през 2008 и 2009 г. мобилните кабинети бяха стационирани в гаражи, а част от тях бяха прехвърлени в други области по чисто политически причини. Здравните медиатори ежегодно се чудеха дали бюджетът ще отпусне средства за заплатите им през следващата година. Единствената реално действаща програма бе тази за превенция на ХИВ / СПИН и туберкулоза, чийто ромски компонент бе изискване на Глобалния фонд и се финансира от него. С приемането на настоящия План се слага край на тази несигурност.

Предвидените средства трудно могат да бъдат определени като „големи” – по-малко от 5 млн. лв. за четири години. Недостатъчен и в известна степен – символичен ресурс. Но все пак те дават сигурност за продължаване на някои от най-важните неща, случващи се понастоящем в сферата на здравната интеграция – поне в настоящия им мащаб. Той определено е недостатъчен, но Министерство на здравеопазването може и трябва да привлече допълнителен ресурс за разширяване на успешните практики и за нови такива – чрез ОП „Развитие на човешките ресурси” (мярка 5.3. „Работоспособност чрез по-добро здраве” до този момент не се използва за целите на ромската интеграция), Българо-швейцарския меморандум (в него има специален ромски компонент с приоритети здравеопазване и образование), споразумението с ЕИК и Норвегия (с аналогични приоритети). Средства има, от Министерство на здравеопазването в много голяма степен зависи те да се насочат за изпълнение на Здравната стратегия.

В същото време Планът има някои слабости. Част от тях изглеждат като технически грешки – напр. предвиденият за кандидат-студентски курсове ресурс е 4-5 пъти по-голям от този, който ще бъде заделен за стипендии. Средствата отделени за стипендии са едва за 10 студента годишно, а практиката от изпълнението на Програмата за подкрепа на роми-студенти по медицина показва, че броят им е в пъти по-голям (напр. през 2011 г. 117 ромски младежи и девойки кандидатстваха за участие в програмата!). Част от другите слабости са по-скоро системни, но лесно могат да бъдат коригирани. Така например, участието на НПО и силно ограничено и е редуцирано до Програмата за превенция на ХИВ / СПИН и туберкулоза в ромска общност. В същото време е ясно, че по много от останалите дейности организациите, базирани в общността не само може, но и трябва да участват. В допълнение, въпреки че Министерство на здравеопазването вече ясно идентифицира 4 успешни практики в сферата на ромската интеграция (здравните медиатори, здравно-социалните центрове, Програмата за подкрепа на роми-студенти по медицина и деинституционализацията), Планът за действие не е ясно организиран около тях, което създава впечатление за хаотичност.

Тези слабости можеха лесно да бъдат отстранени при наличието на консултативен процес с НПО. За съжаление, Планът за действие не бе консултиран с ромските здравни организации, които научиха за него едва след внасянето му в Министерски съвет. Това бе пропуск от страна на Министерство на здравеопазването. Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, който трябва да осъществява консултативния процес с ромските НПО (и участва в процедурата за съгласуване на актове на Министерски съвет) отказа да изпълни тази си функция. Така идеите на ромските организации останаха нечути.

Въпреки посочените слабости и липсата на консултации с ромските НПО, Планът може да бъде приветстван! Наложително е слабостите (те не са по същество) да бъдат коригирани – това може да стане чрез вътрешна заповед на Министър Константинов. Важно ще е преди изготвянето на евентуални корекции да бъдат проведени консултации с експерти, ромски и про-ромски организации – въпросът е не само морален, но и въпрос на ефективност.