Новини

В продължение на три часа студенти от Програмата за подкрепа на роми в медицинските университети дискутираха проблемите с достъпа до здравеопазване и качеството на живот в малките населени места с Министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, директора на Регионалната здравноосигурителна каса във Велико Търново д-р Иван Иванов и директора на Регионалната здравна инспекция д-р Албена Ламбева. Това стана по време на студентската конференция „Не сме безлични, нито безразлични”, организирана от Център „Амалипе” като част от обучението по застъпничество за роми-медици. Конференцията се проведе на 2 септември в Гербова зала на Областна администрация – Велико Търново.

Ден преди събитието студентите – разделени на малки групи – посетиха селата Батак, Върбовка (община Павликени), Водолей (община В. Търново), Беброво и Майско (община Елена), както и ромските квартали в гр. Горна Оряховица. Там те се интересуваха от здравния статус и проблемите с достъпа до качествени здравни услуги на местната ромска общност, както и от трудностите в различни други области – образование, инфраструктура, заетост. Наблюденията и изводите, до които достигнаха, студентите обобщиха в презентации, които представиха на конференцията.

Много емоции и рационални предложения съпътстваха презентациите на всяка група. Студентите не скриха професионалното си недоумение от случаи, на които са попаднали по време на теренната си работа предишния ден: поставени неточни диагнози, липса на ежедневно присъствие на медицински специалисти, събиране на такси за здравни услуги, които се покриват от здравноосигурителната каса, дори случай на смърт, поради забавяне на неотложната медицинска помощ. Споделиха болката си от потресаващата бедност, с която са се сблъскали на места, както и от ниското качество на образование в местните училища, което обрича иначе надарените с природна интелигентност ромски деца.

Студентите отправиха множество конкретни предложения. Наблюдението на бременността и на родилката до една година след раждането трябва да се покрива от Здравната каса независимо от здравноосигурителния статус: в крайна сметка, върховен е интересът на детето, предложиха две от групите. Промени в нормативната уредба, които да гарантират продажбата на лекарства във всяко населено място, поиска друга група. Необходимо е да се обърне сериозно внимание на селата в т.нар. „урбанизирани общини”, които не могат да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони: напр. програма, по която общините да кандидатстват само за селата с ниско качество на живот, както и санкции за общините, в които качеството на живот в общинския център е в пъти по-високо от това в кметствата, настояха студентите.

Министър Дончев не скри, че е искрено респектиран от професионализма и от застъпническата страст на студентите. Той остана през цялото време на дискусията и отговори на всички предложения, отнасящи се към подобряването на качеството на живот в малките населени места. Министърът подчерта, че парите не са основното за ромската интеграция – пари ще се намерят, включително от европейските фондове. Но е необходимо да се спечели широка обществена подкрепа и в това отношение примерът на ромите – студенти в медицинските университети, които говорят на професионален език и по теми извън медицинските, е особено важен. Вие сте ходещата реклама на ромската интеграция, посочи Дончев.

Той подчерта, че лично ще се ангажира Националната ромска стратегия да стане един от основните приоритети за финансиране през новия програмен период, както и през настоящия – стига тя да бъде изготвена по един прагматичен начин, както това се е случило със стратегията за деинституционализация. „Планът за деинституционализация предвижда да инвестираме 200 млн. лв. за 10 години за по-доброто бъдеще на 7 000 деца. Стъпка по стъпка той се случва – при това доста добре. Това искам да постигнем и по отношение на ромската интеграция – конкретно планиране, което да бъде осъществено”, посочи Дончев. Той не скри, че за целия процес ще са нужни много години. Но за 10 – 15 години категорично можем да обърнем „тренда” и да направим интеграцията необратима.