Новини

31.03.2008Пиянството на един народ или новото въстание на Батак

 

Батак е малко село в малка община във Великотърновска област. Това не е онзи Батак от историята, за който всеки се сеща. Духът на нашия Батак обаче в никакъв случай не отстъпва на духа на прочутия му съименник, макар и стотина години по-късно.

Съдбата на баташкото училище не е уникална – това е съдбата, пред която са изправени още 1200 български училища след промените в образователната система и въвеждането на т.нар. делегирани бюджети. Уникална е обаче реакцията на баташките родители, учители и жители, особено днес, когато сме свидетели на тоталното рухване на образователните ценности и доверието в образователната система.

Баташкото училище е от онези училище, които са “на кантар” – децата му са малко, но не чак толкова малко, че да бъде безапелативно закрито. 80 деца само от с. Батак посещават тази година училище. Училището в съседното село Караисен приютява други 80 деца, 34 от които пътуват (20 от тях – от друга община). На училището в Батак не достигат 14 000 лв., за да закърпи училищния бюджет. Избирайки между двете училища Община Павликени реши да запази училището в Караисен, въпреки че в Батак всяка година се раждат чувствително повече деца в сравнение със съседното село. Общината не се възползва от правото си да преразпредели между училищата 20 процента от средствата, отпускани от републиканския бюджет по т.нар. “единни разходни стандарти”, с което можеше да спаси и двете училища. По този начин си изми ръцете, като показа, че тя няма специална общинска политика за образованието или че тя е насочена към запазване на училищата единствено в общинския център.

И тогава Батак въстана. Родители и учители организираха общоселско събрание за спасяване на училището, на което препълниха селското читалище – това показа какво означава гражданска общество в едно малко село. И разби няколко мита. Разбита мита, че в България вече няма качествено образование, защото родителите бяха единодушни, че в новото училище няма да има учители като тези в Батак и децата им няма да получат грижите и вниманието, които са свикнали да получават от баташките учители. Разби и мита, че ромските родители не се интересуват от образованието на децата си. По-голяма част от баташките деца са роми, но амбицията на родителите им да им подсигурят добро и качествено образование разбива един от най-големите митове в българското общество. Родители са решени да се борят за училището си до такава степен, че са готови да събират и стотинки, за да допълнят училищния бюджет. “Кажете колко пари ви трябват – беше категоричен Асен Асенов, баша на три деца, - и ще ги отделим от залъка си, за да запазим училището.” “Съкращават училището защото нямало пари – сподели друга майка. – Аз имам три деца. И на мен ми е трудно да ги гледам, и аз нямам пари. Но не се оплаквам. Какво, и аз ли да съкратя децата си?!”

Битката за Батак, защото битката за училището е битка и за самото село (всички са категорични, че без училището селото постепенно ще обезлюдее) разби и още един мит – че не можем да бъдем солидарни. В нея се обединиха всички – обединиха се младите родители, които имат деца в училището и заявиха, че са готови сами да търсят средства, за да го издържат. Обединиха се старите, за които животът на училището е животът на селото. Обединиха се институциите - директорката на детската градина в селото сподели, че от бюджета на градината има 7000 лв. излишък и е готова да ги даде на училището.

Батак са категорични, че ще продължат тази битка до край. Събраха над 400 подписа в селото против закриването на училището. Подписите са внесени в Общинския съвет. На 25 март цялото село беше готово да се вдигне, за да присъства на общинската сесия в Павликени и види дали техните избраници ще имат смелостта да закрият училище, което може да оцелее и след промените, и което има толкова активна гражданска позиция. Следващата им стъпка щеше да е общоселски референдум.

Тя обаче не се наложи. Постоянната комисия по образование в Община Павликени взе решение на заседанието си преди това на Общинския съвет, че в крайна сметка Баташкото училище няма да бъде предлагано за закриване. Което показа, че въпреки скептецизма на мнозина, гражданско общество в България и то е достатъчно силно да защити позициите, зад които застава.


 

 

Фактите

Със своите 80 ученика училището в Батак ще получи 88 000 лв. като делегиран бюджет за 2008 г., а най-елементарната му издръжка за отопление, поддръжка, заплати на учителите и на помощния персонал е около 102 000 лв. Т.е. Община Павликени трябва да “извади” от бюджета си 14 000 лв. за да запази училището, като в него няма да има занимални, СИП и извънкласни дейности, без които качеството на учебния процес най-вероятно ще се срине и които са особено важни за деца, много от които не говорят добре български език при постъпване в училище.

Закриването на училището в момента изглежда разбираемо, но неправилно решение. Неправилно по три причини. Първо, закриването ще доведе до срив в образователното ниво на хората от с. Батак и ще остави извън образователната система десетки деца. Най-вероятно поне половината от децата ще си останат в къщи и няма да продължат образованието си в средищното училище. Културно детерминираните страхове на ромските родители да изпратят децата си (особено момичетата) да се обучават в чуждо село или град могат да изглеждат неоснователни в очите на администраторите, непознаващи ромската народопсихология, но те са реални и ще доведат до отпадане на много ромски деца от училище. Сериозен проблем съществува и с нагласата на родителите от приемните училища да позволят записване в тях на деца от други села, особено на ромски деца – проблем, който малцина администратори изричат на глас, но който е до болка познат на училищните директори. На този етап никой не замисля сериозна работа с родителите – както в селата със закрити училища, така и в градовете/селата с приемни училища – за да бъдат те подготвени за промяната. Респективно – не се предвиждат средства за това. 

Второ, закриването на училището в с. Батак ще създаде проблем много подобен на проблема с детските градини, който тресе България днес: само след няколко години в селото ще има достатъчно деца за самостоятелно и самоиздържащо се училище, но училището вече няма да го има.

Оставям на последно място, но не подценявам и третото възможно следствие от закриването на училището: то ще остави сред жителите на с. Батак усещането, че тяхното училище се закрива, защото повечето му ученици са роми: средищното училище, в което децата се преместват е с по-малко деца, по-лоша материална база, но... селото не е ромско.

 

КАЛЕНДАР
<< ноември 2019 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
     0102
03040506070809
10111213141516
17181920212223
24252627282930
folklore obrazovanie zdrave centrove youthtolerance
Tyxo.bg counter