Новини

Над четиридесет експерти и политици, представители на водещи ромски неправителствени организации, национални, регионални и местни институции участваха в конференцията „Успешни практики за заетост и сациални услуги в ромска общност”. Сред тях бяха Никола Петков (Секретариат на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси), Елена Гюрова (Министерство на труда и социалната политика), Станислав Гавазов (Агенцията по заетостта), Правда Игнатова (Агенцията за социално подпомагане), Георги Богданов (Изпълнителен директор на Национална мрежа за децата), Петър Петров (и.д. кмет на Община Бяла Слатина) и други. Конференцията се проведе на 27 октомври (четвъртък) в град Враца и бе организирана от Сдружение „Нов път” – Хайредин, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” – В. Търново, Ромска академия за култура и образование – Сливен, Сдружение „Свят без граници” – Стара Загора, Фондация „Рома – Лом” и Ромски образователен фонд - Будапеща с партньорството на Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.

Понастоящем социалните услуги не достигат до ромската общност. Въпреки че има лицензирани над 40 услуги, базирани в общността, те рядко се прилагат в ромските квартали и почти никога в най-маргинализираните части на кварталите: зад този извод се обединиха както представителите на неправителствени организации, така и на присъстващите институции. Затова е необходимо да бъдат изпробвани иновационни услуги, базирани в общността, които да имат по-специфичен фокус върху ромската общност. Като пример в това отношение бе представена дейността на Центровете за развитие на общността в Бяла Слатина, Камено, Нови пазар, Пещера, Павликени и Етрополе.

Сред успешните практики в сферата на заетостта бяха посочени примери за Местни инициативни групи, изградени по Ос 4 на Програмата за развитие на селските райони, Програма „Земята – източник на доходи”, дейността на ромските трудови медиатори. И тук основният извод бе, че тези примери са по-скоро единични и посочените добри практики не са достигнали ниво на устойчивост: така например броят на ромските трудови медиатори непрекъснато намалява, а нови не се назначават въпреки очевидната необходимост; включването на роми в Местните инициативни групи остава въпрос на добро желание и инициативност, като в много общини с компактно ромско население то не се случва и т.н. Липсва модел за цялостно повишаване на нивата на заетост в ромска общност.

Отново бе повдигнат въпроса за името на документа, който предстои да бъде приет. Всички участници подкрепиха идеята това да бъде „Национална стратегия за интеграция на ромите”, без допълнението „и други уязвими групи...”, като в преамбюла на документа бъде посочено, че той се отнася не само до групи, които се самоопределят като роми, но и до групите, определяни от околното население по този начин (миллет, рудари и др.)

 Участниците направиха множество предложения към Плана за действие на Националната стратегия за интеграция на ромите. Сред тях бяха назначаването на нови ромски трудови медиатори (чрез увеличаване на обхвата на програма „Активиране на неактивни лица”), назначаване на трудови посредници от ромски произход (чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”), апробирането на услуги, базирани в общността, които да проникват в ромските квартали (чрез целенасочена програма „Социални услуги за социално включване на ромската общност) и т.н.  Направените предложения ще бъдат систематизирани и включени в Плана за действие, увери Николай Кирилов, координатор на под-групата Заетост и Социално включване към Междуведомствената работна група, изготвяща Националната стратегия за интеграция на ромите.

Форумът бе част от цикъл национални конференции, организирани с подкрепата на Програма „Ромски инициативи” на Институт „Отворено общество” – Будапеща.