Новини

Представители на ромски неправителствени организации, организации, работещи в сферата на жилищните условия, Секретариата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, национални, регионални и местни институции, Фондация „Америка за България”, Институт „Отворено общество” и други участваха в конференцията „Успешни практики и основни подходи при подобряване на жилищните условия на ромите”. Тя се проведе на 28 октомври (петък) в град Лом и бе организирана от Фондация „Рома – Лом”, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” – В. Търново, Ромска академия за култура и образование – Сливен, Сдружение „Нов път” – Хайредин, Сдружение „Свят без граници” – Стара Загора и Ромски образователен фонд - Будапеща с партньорството на Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.

Участниците констатираха тревожната липса на доказали се успешни практики в сферата на благоустройството и жилищните условия в ромска общност и от липсата на сериозен ангажимент от страна на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за изпълнението на Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите. Посочената Програма е амбициозна и добре разписана, но още през периода 2006 -2009 нейното изпълнение бе символично и „на парче”, а от 2010 г. не се отделя никакъв ресурс. Не се използват целенасочено средствата на ОП „Регионално развитие”. Единственото изключение е стартиралата през 2011 г. по инициатива на министъра на еврофондовете Т. Дончев схема за подобряване на жилищните условия на маргинализираните общности: пилотно тя ще бъде приложена в общините Девня, Дупница, Бургас и Варна, като надеждата е да създаде пилотен модел, който може да бъде приложен в национален мащаб през следващия програмен период.

Необходимо е да се работи както за подобряване на състоянието на съществуващите ромски квартали, за тяхната „де-гетоизация”, така и за създаване на предпоставки тези роми, които искат да се заселят извън кварталите да могат да го направят.В тази връзка е важно създаването на законови предпоставки за урегулирането на кварталите, вкл. за легализирането на жилища, които покриват определени ясни критерии. От друга страна е необходимо апробирането на иновационни базирани в общността социални услуги, подкрепящи тези семейства, които напускат махалите за да се интегрират успешно. Особено важно е създаването на култура за зачитане на закона, независимо от съпротивите, които това би създало в част от семействата, подчертаха участниците.

В края на конференцията присъстващите обсъдиха предложения работен вариант на Национална ромска стратегия и се обединиха около следните решения:

1. Наименованието на документа, който предстои да бъде приет следва да бъде „Национална стратегия за интеграция на ромите”, без допълнението „и други уязвими групи...”, като в преамбюла на документа бъде посочено, че той се отнася не само до групи, които се самоопределят като роми, но и до групите, определяни от околното население по този начин (миллет, рудари и др.)

2. В Плана за действие към Националната ромска стратегия трябва да бъдат разписани конкретни дейности с определено финансиране до 2020 г., а не само до 2015 г.;

3. Частта „Мониторинг на изпълнението” да бъде сериозно подсилена с използването на индикаторите, саздадени по повод Десетилетието на ромското включване;

4. Необходим е силен Комуникационен план за изпълнението на Стратегията и той трябва да бъде разгледан най-късно до предстоящото финално обсъждане, което НССЕИВ организира на 14 ноември;

5. Необходимо е към Плана за действие да бъде създадено приложение с конкретни програми, които да бъдат обявени с финансиране от държавния бюджет и от ОП „Развитие на човешките ресурси”, ОП „Регионално развитие” и Програмата за развитие на селските райони през настоящия и следващия програмен период;

6. Националната стратегия за интеграция на ромите трябва да бъде приета с Решение на Народното събрание

Обсъдените предложения ще бъдат предложени на заседание на НССЕИВ, както и ще бъдат представени пред всички ресорни институции.

Форумът бе част от цикъл национални конференции, организирани с подкрепата на Програма „Ромски инициативи” на Институт „Отворено общество” – Будапеща.