Новини

Над 300 участника – политици, представители на различни институции, неправителствени организации и експерти – дискутира работен вариант на Национална стратегия за интеграция на ромите и План за действие. Сред тях бяха Вицепремиера Цветан Цветанов, Министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, Министъра на образованието Сергей Игнатов, посланици, представители на Европейската комисия, ОССЕ и др. Това стана по време на конференция, организирана от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси на 14 ноември.

Въпреки че и до сега има добри стратегически документи за интеграция на ромите, положението се е променило твърде малко, посочи Цветан Цветанов. Затова е необходима сериозна концентрация на усилия. Не бива да си затваряме очите, че има обществено недоверие към интеграционната политика и по този въпрос също трябва да се работи. Цветанов посочи като успешни примери трудовия и здравния медиатор, а като най-сериозни определи проблемите в сферата на жилищните условия.

Полският посланик Н.Пр. Лешек Хенсел наблегна на необходимостта ромската интеграция да бъде обвързана със запазването на ромската култура и идентичност. Той подари на организаторите на конференцията книга, представяща приноса на ромите в историята на Европа.

 „Съмишленици и приятели” нарече участниците в конференцията Министърът по управление на средствата от ЕС Т. Дончев. Има три важни послания относно интеграцията, подчерта той. Мнозинството трябва да разбере, че интеграцията няма алтернатива. Малцинството трябва да знае, че интеграцията не е само таргетирани действия, но и спазване на задълженията. Политиците трябва да осъзнаят, че интеграцията не е само добри намерения, но и действия.

Министър Игнатов наблегна на ключовата роля на образованието с нагледни примери. Той сравни бедно и необразовано ромче, което среща всеки ден и което не може да говори ясно с образованите деца, които го сурвакат всяка година в Министерството на Василица (инициатива на Център Амалипе и училища, включени в проекта за намаляване на отпадането на ромските деца от училище). Образованите ромчета, които идват на Василица по нищо не се различават от останалите български деца, подчерта Игнатов и са нагледен пример, че интеграцията е възможна.

Последваха оживени дискусии по основните приоритети на стратегията и Плана за действие. Деян Колев представи приоритет „Образование”, като посочи, че в работната група не е имало съществени различия между предложенията на експертите от МОМН и на неправителствените организации. Планът за действие по този приоритет предвижда 73 дейности, които продължават и надграждат досегашните приоритети в сферата на образователната интеграция. Специфичните (”таргетираните”) дейности са остойностени, посочено е и кой отговаря за тях. Деян Колев не скри и проблемните области на Стратегията: работната група е планирала дейности до 2020 г., а в публикувания вариант дейностите са едва до 2015 г.; необходимо е да бъде приет План с конкретни програми (с финансиране от европейските фондове и от държавния бюджет), които да подсигурят необходимото финансиране. Наложително е да бъдат преработени частите „Механизми за изпълнение” и „Мониторинг”, които на този етап се явяват най-проблемните в Стратегията. Особено важно е Националната стратегия за интеграция на ромите да бъде приета и с Решение на Народното събрание – така тя ще може да включи общините и ред други институции, които са ключови за интеграционната политика. В отговор, Вицепремиерът Цветанов заяви готовност Националната стратегия за интеграция на ромите да бъде предложена в Народното събрание и увереност, че има политическа воля за приемането на този важен документ.

В дискусиите по останалите приоритети на Стратегията се включиха активно представители на десетки организации. Лили Макавеева и Огнян Исаев (Асоциация „Интегро”) настояха местните власти да получат реални правомощия в изпълнението на интеграционната политика и тя да отразява в най-голяма степен местните нужди. Ганчо Илиев (Сдружение „Свят без граници”), д-р Стефан Панайотов (Фондация „Здравето на ромите”) и проф. Ивайло Търнев поставиха въпроса за разширяване на Плана за действие в част „Здравеопазване” с нови дейности и приоритети (напр. насочени към здравнонеосигурените), както и за планиране на дейностите до 2020 г. Те изразиха съжаление, че предложенията на работната група в тази насока не са били отразени и настояха това да се случи. Николай Кирилов (Фондация „Рома – Лом”) наблегна на необходимостта от изготвянето на комуникационен план – в противен случай Стратегията няма да получи обществена подкрепа. Деян Колев отправи критика към Плана за действие в част „Заетост”: той предвижда едва 7 дейности, не са включени част от утвърдените до този момент успешни модели (напр. на ромския трудов медиатор), няма нищо в сферата на социалното включване и социалните услуги в ромска общност.

От страна на Секретариата на НССЕИВ бе заявена готовност отправените предложения да бъдат включени. Георги Кръстев постави срок до 18 ноември за изпращане на предложенията, като оповести, че на 23 ноември Междуведомствената работна група ще ги разгледа. Очаква се на 28 ноември Стратегията и Плана за действие да бъдат внесени в Министерски съвет.