Програми / Ромите в България
Ромите идват в България по различно време и от различни места. Това е причината днес да съществуват множество ромски групи, различаващи се (повече или по-малко) една от друга.
Първа, в исторически план, е общността на т.нар. йерлии (от тур. \"местни, уседнали\" роми). Те са потомци на дошлите през периода ХІІІ-ХVІІІ в. роми, които постепенно усядат и векове наред съжителстват както с българското, така и с турското население. Йерлиите се делят на две големи групи: хорахане-рома (роми мюсюлмани) и дасикане-рома (роми християни).
Хорахане-рома са най-многобройната ромска група в България. Те изповядват ислям, премесен с многобройни християнски елементи, като празничната им система включва не само байрамите, но и всички големи християнски празници - Гергьовден (Ерделез), Васильовден (Банго Васили), Тодоровден, Ивановден, дори Коледа и Великден. Говорят романес премесен с множество турски думи, а част от тях използват турски език, заедно с романес.
Хорахане-рома се делят на множество подгрупи. В Шуменския регион е многобройна групата на кошничарите (с. Мараш, с. Златар, гр. Шумен и т.н.). Изключително интересни са и т.нар. дръндари, или музиканти (Салманово, Ивански, Твърдица). Техният диалект се различава от диалекта на останалите йерлии и затова те не се смесват с другите ромски групи. Пазят ясен спомен за произхода си от Котелския край, поддържат връзки с други дръндари (напр. в Омуртаг, Златарица), единствено те празнуват по оригинален начин Петльовден (Ихтимя или Башнувден) и т.н. (виж: Колев, Крумова, Йорданов 2002: 175,177). От рода на ромите музиканти е и известният Йовков герой Шибил.
Дасикане-рома също се разделят на множество подгрупи. Това са например бургуджиите, джамбазите, тужарите и т.н. Сред тях са налице слаби тенденции към българеене, но някои групи съхраняват с гордост ромското си самосъзнание и традиции (Напр. част от бургуджиите в Шуменско се наричат \"парпул-рома\" - \"истински роми\").
Втората голяма ромска общност в България са калдарашите. Те идват с \"голямата келдерарска инвазия\", като първо преминават през Австро-Унгария и Сърбия, поради което често им казват \"унгарски цигани\", \"австрийски цигани\", \"сръбски цигани\" или \"нямцури\" (т.е. \"немски цигани\"). Калдарашите са едни от най-запазените ромски общности в България. При тях все още съществуват запазени потестарни форми, като роския съд - мешере, те говорят основно романес, пазят ревностно своите обичаи и традиции. Пищният начин, по който отбелязват Великден (Патраги) и Гергьовден, както и калдарашките сватби често са сочени като едни от най-интересните ромски обичаи в Европа. Източно-православното християнство играе много важна роля в живота на калдарашите и те са ревностни християни.
В Североизточна България техният брой не е голям. Живеят по няколко семейства в село, наред с другото население, като не се смесват с останалите роми. По-големи калдарашки общности има в гр. Левски, гр. Горна Оряховица, гр. Смядово, с. Кардам и с. Ковачевец, Поповско и др.
Третата голяма ромска общност в България са рударите. Те също идват с \"голямата келдерарска инвазия\", но за разлика от калдарашите имат преферирано румънско (по-рядко – българско) самосъзнание и говорят старинен вариант на румънски език. По религия са православни християни, макар това да не е така силно изразено, както при общността на калдарашите. Рударите се разделят на копанари и мечкари, като всяка от тези групи има множество подразделения.
Рударите бикновено отказват да се идентифицират с голямата ромска общност. Според техните легенди те са потомци на старите власи, които имали държава на Балканите, но след разпада на тази държава се прехвърлили отвъд Дунав и основали Румъния. Сред част от рударите често се среща и друга легенда, свързваща ги с българския етнос – че те са потомци на аспаруховите прабългари (в някои варианти – че са племе, дошло с прабългарите и изработващо техните оръжия). (Marushiakova, Popov ect. 2001: 41-42).
В Североизточна България рудари се срещат в много региони - основно Варненско, Провадийско, в някои Шуменски села (напр. Мътница, Драгоево и др.), в някои Разградски села (напр. Гецово) и т.н.
Във фолклора на рударите има множество румънски заемки и напълно (или почти напълно) отсъстват турски такива.
Друга голяма група са миллетът - роми мюсюлмани с преферирано турско самосъзнание. Те са около 250 000. По времето на Османската империя на тях им е бил даденпо-особен статут: те са плащали по-малък данък, занимавали са се с дейности, обслужващи казармата и още тогава са били наречени миллет, като им се е забранявало да се смесват с турците, но статусът им е бил по-висок от този на останалите роми.В някои райони на Североизточна България живее подгрупа на миллета, която се нарича уста-миллет (\"майсторския род\"). Най-вероятно още със заселването си на Балканите те идват с турски език. Днес е наблюдава тенденция уста-миллетът да се самоопределя като етнос различен и от ромите, и от турците. Извеждат своя произход от неизвестно племе ковачи, идващи от Афганистан, които в последствие станали най-известните производители на оръжие в цялата Османска империя (Marushiakova, Popov ect. 2001: 39-40).
Сред други групи миллет – от Разградски регион са разпространени легенди, свързващи произхода им с арабски племена от рода на Корейшите и пророка Мохамед. Съгласно тези легенди прадедите им се заселили в България още по времето на цар Калоян и това е отразено в надгробни камъни, където години, като 1205 г. С увереност можем да кажем, че тези легенди са една спекулация – на посочените надгробни камъни наистина е записана 1205 г., но не от християнското, а от ислямското летоброене, което започва през 622 г. Следователно посочените дати са от времето на Османската империя – 1827 г. (Marushiakova, Popov ect. 2001: 40).
