Проекти / ИЗГРАЖДАНЕ НА АЛТЕРНАТИВА – подкрепа за качеството на образование в малките населени места

Проблеми, към които е насочен проектът
1. Качеството на образование в малките населени места (под “малки населени места” имаме в предвид селата, а също така и малките градове, в които липсва “образователна алтернатива” – т.е. има едно основно училище) е изключително ниско поради две основни причини. Първата е ниското ниво на учебен процес в училище: като правило селските училища поддържат ниво на обучение, което е с 1,5 единици по-ниско от градските. Това се дължи на много фактори: ниска мотивация на учителите (огромната част от тях пътуват от града и при първа възможност биха започнали работа в градски училища), лоша материална база и оборудване (особено що се отнася до компютърна и друга техника), липса на достатъчно деца (в голяма част от тези училища паралелките са маломерни или има само по една паралелка в клас), по-нисък социален и икономически статус на жителите (което се отразява върху цялостните им възможности да подкрепят образованието на децата си). Втората причина е липсата на алтернатива за уплътняване на свободното време на учениците с дейности, които развиват техните способности и създават “умения за живот”. В малките населени места няма или са рядкост интернет-зали, културният живот в читалищата е формален и ангажира само възрастните жители, не са развити извънкласни и извънучилищни дейности (особено такива, които са атрактивни за младежите). На практика в този населени места младежите нямат алтернатива за извънучилищното време, което създава предпоставки за девиантно поведение и не позволява развитие на техните способности.

2. Ниското ниво на образование е сериозна пречка за развитието на селските райони, както и за образователната интеграция на ромските деца: Около половината роми (47 %) живеят в села, не е малък и процента на ромите, живеещи в малки градове. Ниското ниво на образование в тези населени места се явява сериозна пречка пред образователната интеграция на ромската общност: в огромна част от случаите ромските деца не продължават образованието си след завършване на 8 клас – липсата на средни училища в съответното населено място и липсата на създадена мотивация (поради ниското ниво на образование в съществуващите основни училища) са основните причини за това. Чести са и случаите, в които ромските деца не завършват дори 8 клас или допускат голям брой безпричинни отсъствия. Всичко това води до изключително ниски нива на грамотност и образованост сред ромите в малките населени места, които са по-ниски дори от съответните нива в големите градски гета.
От друга страна ниското ниво на образование и липсата на образование, създаващо “умения за живот” е сериозна пречка пред развитието на селските райони като цяло. Нивото на човешките ресурси в тези райони и значително по-ниско и това ще създаде сериозни трудности пред усвояването на очакваните големи инвестиции (най-вече в рамките на европейските фондове чрез Плана за развитие на селските райони).

3. В момента не съществува цялостна политика за развитие на образованието, както и  за образователна интеграция на ромските деца в малките населени места: Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (одобрена на 7 юни 2006 г. от Народното събрание) поставя две основни цели пред развитието на българското образование: качество на образованието и достъп до образование. Разглеждайки качеството на образование, тя акцентира преди всичко върху образованието в т.нар. елитни училища, огромната част от които са в градовете. Единствените инвестиции, които се предвиждат за образованието в малките населени места са за развитието на т.нар. “средищни училища”, в които ще се обучават деца от най-малките села (тези села, в които не е възможно поддържането на училище) след оптимизацията на училищната мрежа. Програмата не дава отговор на въпроса как ще се гарантира качеството на образование в селата, в които е възможно поддържането на училище, а също така и в средищните училища (осигуряването на безплатен транспорт на децата до тях трудно може да се възприеме като гаранция за качеството на образование).
Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства също не третира качеството на образование в малките населени места. Тя поставя акцент върху процеса на десегрегация, който е приложим в големите градове и не засяга по никакъв начин проблема с образователната интеграция в селата и малките градове.

4. В момента не се реализират значими проекти за повишаване на качеството на образование в малките населени места: Образователните проекти (както на НПО, така и по програма ФАР) към момента се отнасят към качеството на образование и към образователната интеграция на ромските деца в големите градове. Те са насочени преди всичко към подпомагане на процеса на десегрегация, който е приложим единствено в тях. На практика по настоящем не съществува формиран и изпробван модел за гарантиране на качеството на образоване в малките населени места, както и за образователна интеграция на ромските ученици в тях.

Предпоставки за реализацията на проекта:
1. През 2006 г. бяха стартирани програми, които могат да допринесат за създаване на модели за повишаване на качеството на образованието в малките населени места, въпреки че не са специално насочени към тази цел: През април МОН обяви своя програма за подкрепа на извънкласни и извънучилищни дейности “Училището – територия на ученика”. Програмата бе обезпечена с 10 млн. лв., които бяха разпределени на проектен принцип между училищата. През юли Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства обяви първата си сесия за проекти, в рамките на която бяха разпределени 500 000 лв., голямата част от които – за извънкласни и извънучилищни дейности. В началото на октомври приключи кандидатстването по две от Схемите за безвъзмездна помощ към Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, тясно свързани с образователната интеграция и с развитието на система от извънкласни и извънучилищни дейности – “4.1. Създаване на благоприятна мултикултурна среда...” и “4.2. Да направим училището привлекателно за младите хора”.
Макар и да не целят подобряване на качеството на образование в малките населени места, тези възможности дават шанс на училища и НПО да реализират проекти в тази насока.

2. До този момент десетки “селски” училища имат одобрени проекти за повишаване на качеството на образование в тях и броят им ще се увеличи: През май и юли Център “Амалипе” организира обучения на учители от 50 училища, в които се изучава СИП “Ромски фолклор” за писане на проекти към програмата на МОН “Училището – територия на ученика”, към ЦОИДУЕМ и към обявените схеми по ОП РЧР. Голямата част от учителите преподават в училища от малки населени места. В резултат от това 42 училища успешно защитиха проекти за извънкласни дейности, свързани с интеркултурното образование по програмата на МОН “Училището – територия на ученика”, 8 училища успешно защитиха проекти към ЦОИДУЕМ. Десетки от обучените учители подготвиха проекти към обявените две схеми на ОП РЧР – резултатите се очакват до края на ноември.
По този начин вече има един широк набор от проекти, насочени към подобряване на някои аспекти от качеството на образованието в десетки малки населени места. След обявяването на резултатите по двете схеми на ОП РЧР този брой неминуемо ще се увеличи.

Цел на проекта: Да се постави началото на изграждането на успешен модел / модели за повишаване на качеството на образование в малките населени места и за образователна интеграция на ромските деца в тях

Методология: Проектът ще се реализира в училища, които имат одобрени проекти по някоя от посочените по-горе програми. В рамките на проекта ще бъдат подбрани училища (евентуално – и НПО) измежду защитилите успешно проекти, ще бъде създадена неформална мрежа между тях, ще бъде изведен набор от дейности, които могат да се реализират във всички включени училища, ще бъде оказана техническа (консултантска) помощ при реализирането на посочените дейности и ще бъде теоретично обобщен модел за повишаване на качеството на образование в малките населени места и за образователна интеграция на ромските деца в тях на базата на получените резултати.

Дейности по проекта:
1. Анализ на одобрените проектни предложения на училища от малки населени места и подбор на училища, които ще бъдат включени в проекта
2. Семинар с учители и директори на избраните училища за изграждане на неформална мрежа между тях и уточняване на общ набор от дейности, които да бъдат реализирани в рамките на проектите, които всяко училище има
3. Техническа помощ на училищата при реализацията на уточнените дейности
4. Междинен семинар
5. Заключителен семинар за представяне на получените резултати при реализацията на проектите на всяко едно от включените училища
6. Изготвяне на модел / модели за повишаване на качеството на образование в малките населени места и за образователна интеграция на ромските деца в тях на базата на получените резултати

КАЛЕНДАР
<< септември 2017 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
     0102
03040506070809
10111213141516
17181920212223
24252627282930
folklore obrazovanie inovativni-formi zdrave centrove
Tyxo.bg counter