Новини

Представители на Европейската комисия, Агенцията за основните права, депутати от Европейския парламент, националните правителства на България и Румъния, национални и Европейски ромски организации, Фондация „Отворено Общество”, УНИЦЕФ и други заинтересовани страни обсъдиха как да се изгради всеобхватна, многопластова и включваща система за мониторинг и оценка на Националните стратегии за интеграция на ромите. Това се случи по време на Изслушване (Hearing)„Мониторинг и оценка (МиО) на Националните стратегии за интеграция на ромите”, организирано от Център за междуетнически диалог и толерантност АМАЛИПЕ (България), Романи КРИСС (Румъния), Национален ромски център (Македония), Европейски ромски информационен офис (Брюксел) в сътрудничество с Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Събитието се състоя в Брюксел на 26 юни.

”Времето за говорене приключи, сега е време за действие”, каза Лина Папамихалополу, ръководител на Отдел “Анти-дискриминационни политики и координация по ромските въпроси” в ГД „Правосъдие” на Европейската комисия, в речта си на откриването. Ролята на гражданското общество в подготовката и оценката на НСИР беше масивна. След оценка на представените стратегии, ние публикувахме Съобщение от 21 май и работен документ на службите. Те идентифицираха не само силните, но и слабите страни в стратегиите: MиО е сред тях. Г-жа Папамихалополу подчерта, че сега има силна политическа ангажираност на ръководителите на страните-членки, както и на различните генерални дирекции в Комисията да се работи за изпълнение на Националните стратегии за интеграция на ромите. Сега всички ние сме от една и съща страна и е време да се действа, заключи ръководителят на звеното за координация по ромските въпроси.

Участниците бяха приветствани също от Акош Тополански от ЕИСК, който изрази силната подкрепа на тази най-висока структура за представителство на социалните партньори и гражданското общество за процеса на изпълнение на НСИР. Алина Ковачи от проект „Ромско здравеопазване” на Фондация „Отворено Общество”, обясни причината за оказаното подпомагане на Изслушването: гражданското общество следва да допринесе за „МиО” на НСИР чрез различни форми на граждански и общностен мониторинг.

Деян Колев от "АМАЛИПЕ" посочи, че целта на изслушването е изцяло прагматична: да се акцентира вниманието върху темата МиО в НСИР и да предложи конкретни предложения за подобрение. Главите за „МиО” са най-слабите в представените НСИР. Те се ограничават единствено до т.нар. "Административен мониторинг", което доказа ниската си ефективност през предишните години. Ето защо е от решаващо значение да се установи рамка за МиО на местно, национално и европейско ниво, която да гарантира участието на гражданското общество и участието на ромите в процеса. Колев подчерта също, че изслушването се организира от 3 национални организации на ромите (Амалипе, НРЦ, Романи КРИСС), Европейски ромски информационен офис и ЕИСК и, че всички ключови заинтересовани страни участват в него: това е добър модел за вземане на решения по важните въпроси.

Иван Иванов, директор на ЕРИО заключи, че подаването на НСИР е добра първа стъпка, но много други следните стъпки следва да бъдат предприети. Те трябва да се направят заедно с ромската общност и структурите на гражданското общество.

По време на първия панел на изслушването Хосе-Мануел Фресно представи основните констатации от доклада „МиО в Национални стратегии за интеграция на ромите: бъдещите предизвикателства”, изготвен за Изслушването. Целта на доклада е да се улесни дебата върху това как да се постигне реален напредък в мониторинга и оценката на изпълнението на Националните стратегии за интеграция на ромите на местно, европейско и национално равнище, каза Фресно. Докладът се фокусира върху значението на мониторинга и оценката и тяхната роля в политическия процес, представя един сравнителен анализ на всички 27 стратегии по отношение на секциите, посветени на МиО, както и други свързани препратки, и прави предложения за създаване на цялостна система за МиО на изпълнението на НСИР. Основните констатации на доклад показват, че секциите за МиО предвидени в различните Стратегии представят различни методи и процеси: докато някои държави-членки не правят или правят малки препратки към кои механизми ще бъдат ползвани за мониторинг на съответните стратегии, как те ще бъдат оценени или чий е ангажиментът към този процес, някои други са по-ясни в тази област. Няколко държави-членки признават необходимостта от ясна система за наблюдение и някои от тях се стремят да установят или поне планират да разработят такава система. Независимо от това, в общи линии има сериозни несъответствия между целите, показателите, системите за мониторинг и оценка на процеса; например някои стратегии включват механизми за МиО, които изглеждат по-скоро нереалистични за изпълнение.

Акош Тополански представи интересни констатации от изследването „Да си възвърнем изгубеното доверие в ромските политики - проучване на ЕИСК”. Той подчерта, че проучването показва, че ромските организации не са били ефективно ангажирани в подготовката на стратегиите и трябва да се направят сериозни стъпки, за да се ангажират в изпълнението и мониторинга на стратегиите.

Дамян Драгичи от правителството на Румъния и Георги Кръстев от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси, България споделиха своите виждания за бъдещите стъпки за прилагане на НСИР. И двамата посочиха, че ромските организации са изиграли важна роля в подготовката на документите и те ще бъдат ангажирани в МиО. Механизмите за това все още не са определени, така че е точното време да предложи как участието на ромите да бъде гарантирано.

Идеи в тази посока бяха повдигнати от Калман Мижей, директор на програма “Да насочим повече европейски фондове за ромска интеграция” на Фондация "Отворено общество.” Той също така подчерта важността на използването на фондовете на ЕС за интеграция на ромите и участието на гражданските организации в този процес.

Примери за механизмите за мониторинг и подходи, които могат да бъдат използвани за интеграция на ромите бяха обсъдени по време на втория панел, модериран от Лина Папамихалополу. Йоанис Димитракопулис представи минала и бъдеща работа на Агенцията за основните права по наблюдение на изпълнението на национални ромски стратегии. Андрей Иванов от ПРООН, повдигна методологични въпроси и представи интересни примери в рамките на своята презентация „Да разнищим МиО: кой какво трябва да прави и как?”. Пиа Линдхолм обясни за практиката на ГД „Правосъдие” по антидискриминационните механизми за мониторинг и ангажиране на независими експерти в оценяването на антидискриминационната политика на национално и европейско ниво.

Димитър Димитров представи втория доклад, поръчан от АМАЛИПЕ за нуждите на заседанието, а именно "Добри практики за МиО на интеграционните инициативи на ромите". Докладът доказва, че ефективният мониторинг изисква добра политическа воля, ангажираност и практическа подкрепа от правителствата и институциите. Но това не може да се ограничи само в административен тип мониторинг на работата, извършена от самите институции. Участието на независими експерти и ромски неправителствени организации ще доведе до увеличаване на данните, събрани директно от общностите, както и до практически познания за това, което наистина работи добре или не в съответната проблемна област на прилагането на политиката. Има три вида подход за мониторинг и оценка, които са необходими за допълване на административния мониторинг, предвиден от НСИР: независим експертен мониторинг, наблюдение от гражданското общество, както и мониторинг на общностно равнище.

Теодора Крумова представи опита на Център "Амалипе" за организиране на общностен мониторинг за контрол на здравните услуги, предоставяни на местно ниво в 6 ромски общности. Тя подчерта, че чрез този метод се отделя специално внимание и на положението на ромските жени – нещо, което е сериозен пропуск в почти всички Национални стратегии. Борян Павловски от Асоциация за еманципация на жените в Македония сподели примери за мониторинг на бюджета на здравните услуги, предоставяни в ромска общност.

Презентациите повдигнаха множество въпроси и коментари. Например, Мартин Ковач, съветник по ромските въпроси на комисар Андор сподели, че МиО на НСИР не е технически, а политически въпрос. Ангажирането на гражданското общество и на ромите в този процес е също политически въпрос и трябва да бъде направено: в противен случай ефективността на НСИР ще бъде минимална.

По време на заключителната сесия Деян Колев представи набор от предложения за създаване на цялостен механизъм за МиО на НСИР. Предложенията обхващат 3 области: методологическа, административна и финансова рамка. Те са насочени към европейските институции и институциите на държавите-членки.

Филип Хат, ръководител на отдела за България и Румъния в ГД "Трудова заетост, социални въпроси и социално включване", подчерта, че ролята на гражданското общество е безспорна. Комисията постоянно насърчава ангажираността на всички заинтересовани страни в процеса на интеграция на ромите и това ще бъде направено и за осигуряване на МиО на НСИР.

В края Деян Колев обяви, че организаторите ще чакат 2 седмици за коментари по Препоръките, както и към докладите, представени по време на изслушването.

Докладът "МиО в Националните стратегии за интеграция на ромите: бъдещите предизвикателства", изготвен от Хосе-Мануел Фресно може да бъде изтеглен тук

Докладът "Към интегриране на добри практики за политиките за интеграция на ромите", изготвен от Димитър Димитров и Мариана Милошева можете да намерите тук

Препоръките, изготвени от Деян Колев могат да бъдат намерени тук