News

За първи път  в София се проведе среща за обсъждане на необходими мерки за подкрепа на политиката на интеграция на ромите в България, в което взеха участие няколко европейски посланици. Срещата бе организирана от Посолството на Кралство Норвегия по инициатива на Н.Пр. Гуро Катарина Викьор и Център "Амалипе". Тя събра посланиците на Швейцария, Дания, Швеция, Холандия, Белгия, Франция, Австрия, САЩ и Норвегия,  както и представителството на Европейската комисия и Световната банка. Представители на българското правителство и водещи донори и граждански организации (Тръст за социална алтернатива, Институт "Отворено общество", Асоциация "Равни възможности" и Център "Амалипе") също взеха участие във форума, за да представят своите позиции.
В своите уводни думи, Нейно Превъзходителство Викьор подчерта, че интеграцията на ромите е европейско предизвикателство и споделена отговорност. В България ние подкрепяме финансово интеграцията на ромите чрез EEA Grants / Норвежката грантова схема, като изискването е цялата програма да осигурява минимум 10% от средствата за интеграция на ромите, обясни г-жа Викьор. Нейно превъзходителство сподели успешни практики в областта на ромската интеграция, като например Програмата за отпускане на стипендии на студенти по медицина от ромски произход (RHSP), която в момента е подкрепена от Норвежкия финансов механизъм. Като част от ползотворното сътрудничество, норвежкото посолство подкрепи инициативата на Център "Амалипе" и организира тази среща, за да канализира диалога и подкрепата на европейските посолства и посолството на САЩ за интеграцията на ромите в България.
Председателят на Център "Амалипе" Деян Колев също изрази своята благодарност за огромния интерес на групата на посланици и тяхната подкрепа за насърчаване на интеграцията на ромите. Той сподели три митове, свързани с интеграцията на ромите и предостави данни за тяхната несъстоятелност: че тя е главен приоритет на националното правителство, че е свръхфинансирана в рамките на последното десетилетие и че нищо не е постигнато, защото ромите не искат да се интегрират. Реалните цифри са, че за последните 8 години са инвестирани 46 257 533 евро (почти изцяло - от европейски финансови механизми), което е по-малко от 12 евро на човек  на година(ако се вземе предвид експертната оценка, че не повече от 500 000 роми имат нужда от интеграция). Има положителни резултати, постигнати предимно в образованието, в чиято област бяха концентрирани повечето от усилията, които доказват, че интеграцията е възможен процес и ромското гражданско общество е един от двигателите на този процес, заедно с международните партньори. Деян Колев подчерта и 3 постижения: съществуването на успешни и изпитани модели за интеграция, които трябва да се надградят, наличието на повече финансови средства за интеграция на ромите в рамките на новия програмен период и наличието на Национална стратегия за интегриране на ромите, одобрена от българския парламент. В същото време липсват 3 основни фактора: прилагането на устойчива политика, която излиза извън пилотиране и малки проекти, сътрудничество между участващите заинтересовани страни и най-важното - политическа воля и смелост на национално равнище. Последната слабост е тясно свързана с липсата на обществена подкрепа и повишаването на анти-ромските настроения. Деян Колев предложи възможни насоки за подкрепа от страна на посланиците:
1. Засилване на сътрудничеството: чрез периодични срещи, последващи декларации и др.
2. По-добро планиране на финансовите ресурси, за увеличаване на успешните модели и постигане на "пъзел ефект" (т.е. допълване на финансовите ресурси): Комитет / Група "Ромска интеграция" с участието на ключови оперативни програми, ЕЕА грантове, Швейцарска програма. Тази група трябва да включва ръководителите на управляващите органи, членове на неправителствени организации в Комитетите за наблюдение, Национално сдружение на общините, представители на донорски посолства.
3. Международна конференция за донори: за информиране на заинтересованите страни и споделяне на успешните практики и модели

След тези предложения посланикът на Швейцария Н.Пр. Денис Кнобел предложи да бъде домакин на следваща среща. Той също така обясни за подкрепата, предоставена от Швейцарската програма, която съдържа специфичен компонент "ромска интеграция". В момента този компонент се изпълнява на общинско ниво в 3 общини, като през 2016 г. предстои стартирането на проекти в поне още две общини.  Българо-швейцарският фонд за ромско включване следва специфична институционална рамка. Той се осъществява съвместно с българските власти, а именно три министерства на национално ниво (Министерство на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването) и общините, които изпълняват проектите на местно ниво. Програмата се фокусира върху образованието и здравеопазването и насърчава интегриран подход чрез комбинация на обществени услуги на най-уязвимите групи. Интегрираният подход се стреми да има възможно най-голямо влияние върху поддържаните общности, а институционалната структура следва да гарантира устойчивостта на резултатите от проекта.

Встъпителнитеслова бяха последвани от интензивна дискусия. Сред основните обсъждани въпроси бяха каква подкрепа е необходима за реално изпълнение на Националната стратегия за интеграция на ромите, как да се гарантира увеличаване на мащаба и устойчивост на добрите модели и практики, какви механизми са необходими за ефективно партньорство между държавните институции, общинските власти, гражданското общество и частния сектор. Много въпроси бяха повдигнати относно административната инфраструктура за интеграция на ромите, за политическото участие на ромите, условията на живот в ромските квартали, миграцията. Отговаряйки им Мария Методиева подчерта, че само 11% от ромите може да бъдат определени като "маргинализирани семейства", а обичайната грешка на много институции е даразглевдат всички роми по този начин. Даниела Михайлова обясни, че изселването на ромските квартали нарушава набор от международни споразумения, подписани от България и в момента липсва национална политика за подобряване на условията на живот в ромските квартали.
Участниците се обединиха около някои общи идеи. Интеграцията на ромите е възможна и ние имаме видими примери за това. Европейските страни подкрепят финансово много от тези практики след разбирането, че интеграцията на ромите е споделена отговорност и тя съдържа огромен потенциал за икономически растеж на България и цяла Европа. Независимо от това, на национално и местно равнище са необходими много усилия, за да се укрепи рамката за участие и сътрудничество на заинтересованите страни, както и за подобряване на административния капацитет.
Участниците се обединиха около идеята да свикват периодични срещи за ромска интеграция. Като следващата ще бъде организирана от швейцарското посолство.