News

На 24 август МОН публикува за публично обсъждане проекта на Стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Съществуването на този стандарт бе предвидено в чл.  22, ал. 2, т. 8 от Закона за предучилищното и училищното образование. Самият проект за наредба бе почти готов в края на 2012 г., но през 2016 г. бе на практика пренаписан. Самият текст не вдъхновява и едва ли ще предизвика еуфория от одобрение. В същото време той съдържа и елементи, които могат да бъдат определени като иновативни и които вероятно ще доведат до развитие на четирите типа образование, включени  в стандарта със сложно съставно име. Кои са тези елементи спрямо интеркултурното образование? Какво предлага стандартът и какво пропуска да предложи относно развитието на интеркултурната перспектива и образователната интеграция?

Малко предистория

Първоначалната идея за стандарта бе формулирана през далечната 2010 г. като едно от основните искания на организациите, работещи за образователна интеграция на ромската общност (http://amalipe.com/index.php?nav=news&id=583 ) Тогава стандартът бе формулиран като „Гражданско и интеркултурно образование” и визията за него бе като за документ, определящ  стратегически политики за развитието на образователната интеграция и създаването на мултикултурна училищна среда. Надеждата на ромските и про-ромските органзации бе чрез стандарта да се детайлизират десеграционните текстове, включени в новия образователен закон и да се предаде устойчивост на политиките за образователна интеграция, формулирани в Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. През 2011 и 2012 г. той бе почти изцяло разписан (като стандарт за „Гражданско, интеркултурно и здравно образование”) от работна група, включваща широк спектър експерти от МОН, РИО, университети, детски градини, училища и НПО. Вариант на стандарта, обсъждан към януари 2013 г. вижте тук

Последва три-годишна пауза, след като Законът за предучилищното и училищното образование не бе приет през 2013 г., а дебатите по него започнаха отново и свършиха чак на 30 септември 2015 г. Нова работна група по списването на ДОС за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование бе формирана през 2016 г. под председателството на Евгения Костадинова (директор на дирекция „Образователни програми и образовтелно съдържание”), като тя включваше значително по-тесен кръг от експерти. Стандартът бе разработен по-скоро като технически документ, който систематизира статуквото в четирите типа образование, а частите от него, които бяха насочени към по-цялостна промяна и формулирането на политики отпаднаха от последния работен вариант. Представеният за публично обсъждне вариант изненада и членовете на работната група, която го изработваше, тъй като не бе обсъден преди това с тях.

Интеркултурното образование: какво предлага стандартът?

Наредбата за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование е може би най-кратката от публикуваните до този момент наредби по стандартите: 9 страници плюс приложения. Съгласно чл. 1, ал. 2 тя определя:

1. същността и целите на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;

2. начините и формите за осъществяване на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;

3. рамковите изисквания за резултатите от обучението по гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование;

4. институционалните политики за подкрепа на гражданското, здравното, екологичното

и интеркултурното образование.

В съответствие с това, чл. 3, ал. 4 определя същността на интеркултурното образование като „усвояване на знания за различни измерения на културните идентичности и за основни характеристики на интеркултурните отношения, формиращо позитивно отношение към разнообразието във всички области на човешкия живот, както и умения и нагласи за конструктивни взаимодействия в мултикултурна среда.”.

Чл. 4 определя две основни цели на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование (ГЗЕИО), като и двете иматотношение към интеркултурността:

- изграждане на автономна и активна личност, която ... зачита значимостта на всяка човешка личност в многообразието от нейните идентичности, признава правото и ценността на различието, приема равнопоставеността на всички в общото социално пространство; осъзнава и цени своята културна идентичност;

- функциониране на всяка образователна институция като автономна, активна и саморазвиваща се общност, която:.. създава позитивна образователна среда за диалог между представителите на различните културни общности в зависимост от тяхната възраст и компетентности, включително и чрез формите на ученическото участие и самоуправление.

Глава 3 на Наредбата определя начините за осъществяване на ГЗЕИО: в различните степени и етапи (от предучилищен до първи гимназиален) и всички видове училищна подготовка (общообразователна, разширена, профилирана, допълнителна, както и в рамките на целодневната организация на учебния ден и на часа на класа). До сега интеркултурно образование се осъществяваше преди всичко в начален и прогимназиален етап и частично – в предучилищното образование най-вече чрез СИП, включване на интеркултурни теми в предметите от ЗП и спорадично – в рамките на  целодневната организация. Новото, което предоставя Наредбата е възможността за разширена подготовка (известна до преди месец като ЗИП) по предмет „Интеркултурно образование”, включваното на интеркултурно образование в първи гимназиален етап, в часа на класа, както и разширяванет на възможностите му в рамките на целодневната организация. и предучилищното образование.

Рамковите изсквания за резултатите от ГЗЕИО са включени в глава 4 на Наредбата и в четири приложения към нея. Едно от тях е за резултатите от интеркултурното образование: знания, умения и отношения, които детето / ученикът трябва да придобие, групирани в 4 области на комптентност и раздлни по етапи на образование – от предучилищен до първи  гимназиален. По същество, това са първите стандартизираани изисквания за резултатите от интеркултурното  образование, които българската образователна система поставя.

Глава 5 на Наредбата има амбицията да формулира институционални политики за подкрепа на ГЗЕИО. Текстът  определено не среща амбицията, тъй като се отнася до много ограничен кръг от институции: училища и детски градини. Останалите участници в правенето на институционалните политики – общини, РУО, МОН,  НПО и други са пропуснати, което намалява до минимум шанса за реални и устойчиви институционални политики за подкрепа на ГЗЕИО. От всички училища и детски градини се изисква да включат ГЗЕИО в своите стратегии, както и да разработят свои институционални политики за прилагането му, вкл. чрез програми за ГЗЕИО: Чл. 15. Няма заложени специфични изисквания за политиките за прилагане на интеркултурно образование.

Интеркултурното образование: какво пропуска стандартът?

Две ключови конкретни липси се набиват дори с „невъоръжено око” при пръв прочит на проекто-стандарта. Едната е свързана с Глава 3 и отсъствието на какъвто и да е ангажимент относно задължителните параметри за осъществяване на  ГЗЕИО. Стандартът е твъде пожелателен в това отношение: той задава възможните форми за осъществяване на четирите вида образование, но не поставя минимални изисквания за брой часове по видове подготовка и степени на образование, които трябва да бъдат отделени за ГЗЕИО и всеки от неговите компоненти. Така би могло ГЗЕИО или някой от неговите видове (напр. интеркултурното образование) да бъде въведено съвсем формално: чрез незначителен брой часове и форми в някой от видовете подготовка. По този начин резултати няма да бъдат постигнати. Минимални изисквания бяха заложени в предходните варианти на стандарта, но по неясни причини са отпаднали от публикувания за публично обсъждане текст.

Друга очевидна липса е пълното отсъствие в глава 5 на изисквания за институционални политики за създаване на благоприятна мултикултурна среда за прилагане на интеркултурното образование. Проблемът е добре познат: около три четвърти от ромските деца се обучават в класна стая само с ромски ученици. Обикновено това води до много ниско качество на образованието и затруднена социализация. В резултат: много от тези ученици отпадат, а процентът на ромските младежи и девойки, които продължават в средни училища и университети е твърде нисък. Става дума за поне четири вида ситуации: селски училища с преобладаващ процент ромски ученици поради обективни демографски причини (в повечето села българското население е възрастно и няма деца), училища в ромските квартали в големите градове (т.на. „първично сегрегирани училища”), училища в градовете, които са били етнически смесени, но днес са „ромски”, тъй като българските родители са преместили децата си в друго училище и етнически смесени училища, в които има паралелки само с ромски ученици („сегрегирани паралелки”). Новият образователен закон експлицитно забрани четвъртия случай чрез чл. 99, ал. 4 и чл. 62, ал. 4 и зададе насоки за намиране на решения по останалите три ситуации. Ясно е, че тези решения ще бъдат различни. Напр. при училищата, които са единствени в населено място не може да се говори за сегрегация и там трябва да се търсят възможности ромски и български ученици да контактуват чрез системни междуучилищни дейности.  Спирането на процесите на вторична сегрегация е постижимо чрез комбинация от подходящи общински и училищни политики. В случая на първично сегрегирани училища в ромските квартали е възможно да се мисли за намаляване на етапите на образование, които учениците придобиват в тях, както и за системни междуучилищни дейности  с т.нар. „приемни” училища. Т.е. налице са серия от институционални политики на ниво училище / детска градина, междуучилищни и общински политики, които могат и трябва да бъдат предприети. За съжаление, стандартът не включва никакви изискваниия в тази посока.

Предходните варианти на стандарта съдържаха силни и смислени текстове за формирането и изпълнението на институционални политики за преодоляване на съществуващата сегрегация и създаване на мултикултурна среда. Стандартът в публикувания за обсъждане вариант е „изпуснал” тези текстове, които бяха консенсусно предложени от широк спектър НПО и експерти. Като цяло стандартът пропуска съществането на чл. 99, ал. 4 и чл. 62, ал. 4 от закона, както и съществуването на проблема със сегрегацията в образованието. 

В текста на наредбата са видими и други пропуски. Така например, Приложение 5 „Рамкови изисквания при организиране на часа на класа” силно подценява темата „Толерантност и интеркултурен диалог”: в начален и гимназиален етап на единствената тема, свързана с интеркултурността е отделен един час годишно! Този факт не става по-малко стряскащ от това, че в прогимназиален етап са предвидени 2 часа годишно. Всичко това: при положение, че понастоящем една трета от учениците са от етнически малцинства (по експертни оценки; МОН не събира такава информация), а България е член на европейското семейство, в което всички народи са малцинства и интеркултурността е водещ принцип. Всеки български ученик неминуемо ще среща, общува, работи и живее с представители на различни етноси и култури: в България и извън нея. Интеркултурната комуникация е едно от базовите умения, необходими за успешната реализация на всеки. Тази необходимост Приложение 5 посреща с един час годишно. Вярно, че приложението не заема всички възможни часове на класа и предвижда възможност за повече  внимание към определени теми съобразно местната специфика, но дори и така предвиденият един час годишно изглежда меко казано недостатъчно.

Наредбата за ГЗЕИО: как да се подобри?

 На пръв прочит, представеният за публично обсъждане работен вариант на Наредбата е значително по-тесен и технически от първоначалната идея за него, като най-ключовите / стратегическите и иновативните елементи в него са пропуснати. Разбира се, представеният вариант е работен и може да бъде променен и подобрен. В какви насоки може да стане това?

Поне две допълнения и една промяна са необходими:

1. Включване в глава 5 на изисквания за развитие на институционални политики за преодоляване на съществуващата сегрегация в образованието и създаване на мултикултурна среда: предходните работни варианти на наредбата предлагаха добри текстове в тази насока. Така например:

- изискване за организиране на системни извънучилищни дейности с ученици от различни етноси и култури в случаите на училища, в които се обучават ученици от един етнос;

- изискване за формулиране и изпълнение на между-училищни и общински политики за превенция на вторичната сегрегация;

- изискване за намаляване на етапите на образование, които учениците придобиват в сегрегирани училища до един;

2. Включване на отделен член в Глава 3 или на специално приложение, което да определи задължителен минимум от часове и форми за осъществяване на ГЗЕИО и четирите му компонента: по видове подготовка и степени на образование;

3. Увеличаване на броя часове, предвидени за толерантност и интеркултурен диалог в Приложение 5 „Рамкови изисквания при организиране на часа на класа”

Коментари и предложения по публикувания за публично обсъждане текст се приемат в дирекция „Образователни програми и образователно съдържание” на e-mail: kosta.kostov@mon.bg и a.zgurov@mon.bg  до 7 септември 2016 г. (включително).

Работният вариант вижте тук