Публикации

Анализ на резултатите по програма 'Всеки ученик ще бъде отличник' за 2016/2017 г.

Настоящият анализ предоставя информация за постигнатите резултати по Програмата на Център Амалипе "Всеки ученик ще бъде отличник" за учебната 2015/2016 г, реализирана 196 училища в цялата страна. Анализът може да бъде изтеглен оттук.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Годишен доклад за дейността на Център "Амалипе" за 2015 г

 

 Годишният доклад на Център "Амалипе" представя информация за основните програми, реализираните проекти и дейности, както и за постигнатите резултати. Отразени са мнения на участници в реализираните дейности: политици, учители, ученици, представители на местните общности, колеги от други ромски организации. 

 

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Бисери от Струма

Реализацията на настоящия сборник стана възможна благодарение на осъществения през лятото на 2002 г. проект „Ромски фолклор от поречието на река Струма” на дружество „Еделвайс”, гр. Ракитово. В него с много желание и с възрожденски ентусиазъм се включиха: маестро Анжело Маликов – известен композитор, музикален педагог и изкусен цимбалист; инж. Демир Янев – общественик и ръководител на неправителствена организация в Петрич;  Валентина Стефанова – учител по английски език от Брагоевград; Малин Йосифов – начален учител от Сандански; Вергил Илиев – активист от Кюстендил; Диана Нунева – училищен психолог и д-р Йосиф Нунев – педагог, ръководител на проекта.

След кратък курс по етнография, в продължение на цели пет месеца, събирачите на устни послания на ромската култура, посетиха редица населени места по течението на р. Струма, издириха цяла плеяда от живи носители на устно ромско творчество, записаха ги на съответния диалект на ромския език и по този начин ни направиха съпричастни към редица народни умотворения, съхранени чрез устните разкази на роми от различни възрасти – приказки, песни, пословици и поговорки, интересни спомени от миналото, анекдоти и някои уникални празници и обреди от календара и личния живот на ромите от региона.

В настоящия билингвален сборник (на български и на ромски език) предлагаме малка част от образци на текстове, които са преработени от съставителите и адаптирани за учебни цели в часове за опознаване на ромския фолклор и култура. Всички те са много близки до оригиналните си послания, но са специално пригодени за учебни цели с деца в задължителна училищна възраст. Едно от безспорните достойнства на сборника, с които не без основание се гордеем е, че публикуваните в него песни приживе бяха нотирани от незабравимия музикант маестро Анжело Маликов, с когото имахме щастието да се познаваме и да работим заедно.

Текстовете на ромски език са написани на вариант на латиница, утвърдена от просветното министерство през 1993 г. за целите на часовете по майчин ромски език. Представените чрез тях регионални диалекти са два – ерлийски и влахички, като преобладават текстовете от диалекта на ерлиите – уседналите по тези места от незапомнени времена роми, които са и значително по-голямата част от това неселение в региона.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

НАЦИОНАЛНА НАУЧНО - ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

Сборник доклади от Национална научно - практическа конференция "Интеркултурното образование като средство за намаляване на отпадането на ромските деца от училище" юни 2014 година град Велико Търново.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Оценка за изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите през 2015 г.

Настоящият анализ съдържа оценка на изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите през 2015 г.  Документът е изготвен от Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе"  като принос към годишния доклад за оценка на НСИР, изготвен от Генерална дирекция "Правосъдие" към Европейската комисия

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Гражданска оценка на изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите 2012 -2014 г

Настоящият доклад е изготвен от Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" в рамките на проект "Участие на гражданското общество  ромската общност в изпълнението на Националната ромска стратегия - гаранция за ефективност", финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Той оценява изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите през 2011-2013 г., в светлината на общите и специфични за страната препоръки, съдържащи се в документите на Европейската комисия.

Докладът е принос към формирането на Национална система за мониторинг и оценка на Националната стратегия за интегриране на ромите, тъй като последната следва да включва не само административен мониторинг, но и разнообразни форми на принос на гражданското общество и общностен мониторинг.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Учебно помагало и тетрадка 'Разказани пътища' за 5 - 7 клас

Учебното помагало покрива трите модула от СИП “Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор” – приказки, песни и празнични обичаи, представя фолклора на ромите от всички големи ромски общности в България като търси допирни точки с българския и турския фолклор, както и с творчеството на известни автори, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Братя Грим и др.

Към помагалото е публикувана и учебна тетрадка за 5-7 клас.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Учебно помагало и тетрадка 'Истории край огнището' - 2-4 клас

Учебното помагало покрива трите модула от СИП “Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор” – приказки, песни и празнични обичаи, представя фолклора на ромите от всички големи ромски общности в България като търси допирни точки с българския и турския фолклор, както и с творчеството на известни автори, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Братя Грим и др.

Към помагалото е публикувана и учебна тетрадка за 2-4 клас.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Примерни дейности в проекти за образователна интеграция

 

На 23 септември Управляващият орган на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”  публикува поканите по две операции, имащи за цел да подпомогнат по-доброто образование на децата и учениците от етническите малцинства: „Образователна интеграция на учениците от етническите малцинства и търсещи или получили международна закрила“ и „Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на  деца в неравностойно положение“.

Предложения за примерни дейности, почерпани от опита на Център Амалипе, вижте тук

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

До Чикаго и назад (образователен пътепис)

Планирахме нашето пътуване до САЩ през 2010 г. в рамките на Програмата за намаляване на отпадането на ромските ученици от училище, за да проучим моделите за образователна интеграция на различни уязвими, малцинствени, и коренни (native) групи; да видим както са постигнали там и какво още не са постигнали; какво можем да използваме и да модифицираме в България и последно, но не по важност, с какво и ние можем да допринесем в техните усилия. Започнахме пътешествието си от Чикаго, където имахме възможността да видим как различните етнически общества се борят едновременно да се интегрират, но и да запазят идентичността си. Някои от тях много си приличат с ромите. От всички тях успяхме да заемем идеи, които ще адаптираме, за да подобрим нашата работа в България.

Целият текст можете да изтеглите оттук

Използването на майчиния език за постигане на по-високи образователни резултати (презентация)

Споделен опит от българските и американски училища

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Филм 'Белите лястовици' - III

Филмът "Белите лястовици" - III представя Стипендиантска програма и обучението по застъпничество за студенти от ромски произход в медицинските университети и колежи, която вече няколко години предоставя възможност на млади, образовани и силно мотивирани младежи от ромски произход да развиват своите знания и професионален опит в сферата на здравеопазването. Програмата, която е първата по рода си в региона програма за подкрепа на медицинското обучение и образование на млади и амбициозни роми, е изградена от няколко взаимно подсилващи се компонента:

  • стипендии за студенти във висши медицински училища, професионални училища и колежи, както и за лекари-специализанти, които покриват таксите за обучение и разходите за издръжка;
  • наставничество на стипендиантите от страна на наставници/ментори;
  • обучение в застъпничество както на стипендиантите, така и на наставниците;
  • публично представяне и популяризиране на програмата.


До момента тя е подпомогнала над 130 студенти от различни медицински специалности. С изпълнението на програмата инициаторите, Проект „Ромско здравеопазване“ на Институт „Отворено общество“ – Будапеща, и Стипендиантската програма на Ромски образователен фонд – Будапеща, в тясно сътрудничество с Институт „Отворено общество“ - София, Център "Амалипе" и Интелдей целят да се подобри качеството на предоставяните здравни грижи и да се преодолеят проявите на дискриминация в системата на здравеопазването чрез предоставяне на примери за подражание, които да мотивират младите роми да се насочат към кариера в здравеопазването.

 

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Годишен доклад за дейността на ЦМЕДТ "Амалипе" през 2014г.

Представя информация за основните програми, реализираните проекти и дейности, както и за постигнатите резултати. Отразени са мнения на участници в реализираните дейности: политици, учители, ученици, представители на местните общности, колеги от други ромски организации. 

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Външна оценка на изпълнението на проект "Всеки ученик може да бъде отличник"

През февруари – март 2015 г.  агенциите „Проксима консулт” ЕООД и „Глобал Метрикс” ООД осъществиха оценка на въздействието от изпълнението на проекта „Всеки ученик може да бъде отличник”, изпълняван от Център „Амалипе“ като грантополучател на Фондация „Америка за България”, а в последствие и на Фондация „Тръст за социална алтернатива“. Оценката имаше  за цел да даде отговор на два основни въпроса:

-  Допринася ли прилаганият от Център „Амалипе“ модел за намаляване на отпадането от училищата, намаляване на отсъствията и повишаване на резултатите на учениците в училищата, където се прилага; има ли съществена разлика между подкрепяните от проекта училища и училищата, които не участват (за еднакъв период от време)?

- Може ли този модел, така както се прилага в момента да бъде мултиплициран в повече училища, като се запази качеството на изпълнение и при какви условия?

Оценката бе осъществена в извадка от включените в проекта училища и контролна извадка (училища с аналогичен профил, които не са включени в проекта).

„Въз основа на събраната и анализирана информация от основната и контролна извадка в трите целеви групи – учители, ученици и родители, можем да направим извод, че резултатите и постиженията на проекта „Всеки ученик може да бъде отличник“ съответстват на поставените цели и създават работещ модел, който променя цялостната училищна среда, допринася за намаляване на отпадащите от училище и променя нагласите на основните заинтересовани страни, които имат пряко влияние и отношение към процеса на образование и обучение на децата, а именно – учителите и родителите.” е един от основните изводи в оценката.

Резюме на оценката вижте тук. Пълният доклад може да бъде получен чрез е-майл до amalipe.edu@gmail.com

 

 

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Подписка в подкрепа на предложенията към приетия на първо четене ЗПУО

Да дадем шанс на основните училища и образованието в селските райони: подкрепете исканията до Комисията по образованието и науката

Уважаеми колеги и приятели,

На среща с директори на 71 училища от Северна България, участващи в програмата „Всеки ученик може да бъде отличник“ на Център „Амалипе“ и Тръста за социална алтернатива,  обсъдихме идеи относно приетия на първо четене проект на Закон за предучилищното и училищното образование. Общо бе притеснението ни, че изтеглянето на 8-ми клас от основните в средните училища ще доведе до по-рано отпаднали ученици, до закриване на много основни училища в селските райони, както и до влошаване на качеството на образование в основните училища. Също така общо бе становището срещу ранния прием на ученици в т.нар. „елитни гимназии“ и т.н.

Водени от разбирането, че образователната система трябва да допринася за намаляване на образователните неравенства, а не да ги задълбочава,както и че едно от големите образователни неравенства понастоящем е между живеещите в малките населени места / селските райони  и жителите на големите градове, участниците в среещата се обединихме около ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ ПРИЕТИЯ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ ЗПУО, които можете да намерите тук.

 

Възнамеряваме да внесем тези искания в Комисията по образованието и науката и да отстояваме включването им на второ четене в закона: за да дадем шанс на основните училища (в частност – на тези, които се намират в малки населени места и в селските райони) да съществуват и да предоставят качествено образование на стотици хиляди деца. Присъединете се към нас като разпространите подписката в подкрепа на предложенията и ни я изпратите сканирана на amalipe.edu@gmail.com

Също може да покрепите и от името на цялото училище като изпратите подкрепящ мейл от името на училище на amalipe.edu@gmail.com

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Филм за общностния мониторинг на здравните услуги

Филмът представя процеса на общностен мониторинг на здравните услуги, реализиран от Център Амалипе в България с подкрепата на Програмата за обществено здраве на Фондация Отворено общество.
Програмата е инициатива, чиято обща цел е да се въведе общностният мониторинг на здравните услуги в малцинствени етнически общности в България, за да се засили застъпничеството „отдолу - нагоре”, което ще даде възможност на местните  общности да участват в политиката и процесите на управление на местно ниво, подобряването на здравните услуги и подобряване на здравния статус на ромите и другите етнически групи в дългосрочен план.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Оперативна програма Развитие на човешките ресурси и ромската интеграция: анализ

На 28 ноември 2014 г., Европейската комисия одобри Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, което я превърна в първата за България одобрена оперативна програма за периода 2014 – 2020 г. Тя очертава помощта на Европейския социален фонд за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в няколко ключови области: пазар на труда (вкл. младежка заетост, обучение и квалификация, борба с безработицата), социално включване (вкл. интеграция на ромите, де-институционализация, развитие на модерни социални услуги и социална икономика) и модернизация на публичните политики.

Детайлен анализ на това как одобрената ОПРЧР включва темата за ромската интеграция, кои са силните и слабите страни и какви конкретни решения са възможни, вижте тук

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

„Когато мечтите се сбъдват…” – Личните истории на ромски студенти в медицински университети

Какво е една мечта? Визия за бъдещето, която запленява цялото ти сърце и в най-дълбока степен – твоите енергия и душа. Отвори съзнанието си за невероятната сила на креативното си въображение.

Това издание разказва за личните истории на студенти от ромски произход, обучаващи се в медицински университети в България. Те споделят трудностите, които са срещали в процеса на образование, но също така и успехите, които са постигнали. Някои от тези са радостни истории, но други са по-скоро тъжни или поне трогателни… Въпреки всичко, те показват посвещението на образованието и успеха на група млади хора, които са избрали да посветят бъдещето си на здравеопазването. Кои са били техните мотиви и добри примери за следване, ще разберете от самите разкази на студентите, както и за желанието им те да бъдат добрия пример за тези, които ще ги последват.

Това издание също така дава информация за стипендиантската програма за студенти по медицина и лекари-специализанти от ромски произход. Ще прочетете и за обучението по застъпничество, което ежегодно се организира от Център Амалипе. В продължилите седмица дейности на обучението, младежите работиха върху изграждане на жизнено важни умения за бъдещата им работа на хора, които ще носят промяна в своята общност. Затова ги нарекохме Белите лястовици! Техните истории можете да прочетете тук.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Учебник по доброта

 

Скъпи читателю,

В ръцете си държиш един учебник. Това обаче не е обикновен учебник с обикновени разкази – не само защото е Учебник по доброта … Това е учебник, който ще ти покаже как да постигнеш мечтите си, независимо кой си, къде си роден, къде живееш и как се казваш … Обаче … има едно условие. Първо трябва да се научиш да мечтаеш! Но този учебник разказва и за това. Между редовете, снимките и рисунките, четейки върху лицата на всички негови автори, ще се научиш не само да мечтаеш, но и да помогнеш на останалите да го направят. Това е най-големият Урок по доброта. Защото човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. А на едно дете му трябва толкова малко … Много от нашите деца не знаят да мечтаят, а и какъв ли е смисълът, ако от теб не се очаква да постигнеш нещо … Как да мечтаеш за нещо, което дори не познаваш … Как можеш да мечтаеш да си учител, лекар, инженер, ако никога никой не е очаквал от теб да станеш такъв. А на едно дете му трябва толкова малко … Трябва му просто да повярваш в него, да му го покажеш и да му помогнеш и то да повярва в себе си. След това то само ще създаде мечтите си … и никой вече не може да му попречи да ги постигне!

Децата, които са написали тези редове, израснаха пред очите ни. Ние видяхме как се раждат мечтите им, започват да порастват и стават все по-големи и по-големи. Скоро границите на селото им отесняха … И те започнаха да мечтаят много извън тях … Зад всичко това обаче стоят едни учители с огромни сърца. И тъй като в живота случайни неща няма, и името на селото, от където идват децата и техните учители, не е случайно – Голямо Ново. Там наистина живеят големи хора с големи сърца… Малко доброта можете да изтеглите оттук :)

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Интеркултурно образование и образователна интеграция

 

Образованието е област, в която Център „Амалипе” работи от самото си създаване и приносът и не може да бъде оспорван. Основната кауза на ЦМЕДТ „Амалипе” е да превърне училището в място, където всяко дете може да намери себе си, място, където всяко дете да повярва, че може да бъде отличник, място, където да получи шанс да мечтае и да бъде човек!

Всяко дете може да бъде отличник! Ако накараш едно дете да повярва, че може да успее и искрено да се стреми към това, то ти си успял да намериш ключа към успеха в неговото развитие – оттам нататък никой и нищо не може да му попречи да го постигне. Това е основният подход, който Център Амалипе прилага в рамките на тригодишната програма за Намаляване на отпадането на ромските деца от училище, реализирана с подкрепата на Фондация „Америка за България”. Основен елемент от този подход е въвеждането на интеркултурно образование (с фокус върху въвеждането на часове по „Фолклор на етносите – ромски фолклор“), като средство за запазване и обновяване на културната идентичност на ромската общност,  както и за взаимно опознаване и формиране на толерантност между децата от различни етноси.

Настоящата публикация представя резултатите от опита на Център Амалипе и училищата, включени в програмата през последните три години - както като цифри, така и като конкретно разрешени случаи.

 

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Годишен доклад за дейността на Център Амалипе за 2013 г.

Годишният доклад за дейността на ЦМЕДТ "Амалипе" представя развитието на организацията през 2013 г. Съдържа информация за основните програми, реализираните проекти и дейности, постигнатите резултати. Приложени са мнения на широк спектър от участници в реализираните дейности: политици, учители, ученици, представители на мместните общности, колеги от други ромски организации. Докладът съдържа също така информация за бюджета и годишния финансов отчет.

 

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Доклади от Националната научно-практическа конференция 'Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище'

Настоящият сборник е реализацията на една идея, която екипът на Център „Амалипе“ обмисляме отдавна. Тази идея най-накрая е реалност, благодарение на подкрепата на
Фондация „Америка за България“. На 25 и 26 юни 2013, в партньорство с ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ Център „Амалипе“ организира Националната научно-практическа конференция „Интеркултурното образование като средство за намаляване на отпадането на ромските деца от училище“. От една страна, целта на конференцията беше да събере на едно място теоретици и практици. Много често практикуващите учители и директори споделят, че университетското образование у нас не дава необходимата подготовка на младите педагози, особено когато те трябва да започнат работа в мултикултурна среда. В същото време университетските преподавали смятат, че голяма част от учителите са забравили
принципите на педагогическата теория и не се квалифицират постоянно в съзвучие с новите тенденции, методи и практики. Така че определено имаше нужда да седнем всички заедно
около кръглата маса и да дискутираме как теорията би могла да помогне на практиката и практиката да обогати теорията.
От друга страна, целта на конференцията беше да даде трибуна на усилията на стотиците учители, работещи за превенцията на отпадането на ромските деца, да представят опита, който са натрупали, трудностите, с които са се сблъскали, и най-вече успехите, които са постигнали.
Въобще, целта ни беше на тази конференция да има за всекиго по нещо. Надяваме се, че и в сборника от конференцията, всеки ще открие по нещо за себе си ...

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Споразумението за партньорство 2014 – 2020 г. и ромската интеграция

 

На 7 август Европейската комисия одобри предложеното от българското правителство Спарозумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.

Настоящата статия прави кратък преглед и детайлен анализ на текстовете в Споразумението за партньорство, които описват помощта на ЕСИФ за политиките за ромска интеграция. Статията завършва с препоръки и предложения за ключовите за ромската интеграция оперативни програми / Програма за развитие на селските райони, както и за националната институционална и нормативна рамка

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Примерен вариант на Общински план за интегриране на ромите 2014 - 2020 г.

 

Работният вариант е подготвен от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ на базата на идеи, възникнали в процеса на подготовка на общински планове за интегриране на ромите в 18 общини, осъществен съвместно със СНЦ „Свят без граници“ – Стара Загора, Сдружение „Нов път“ – Хайредин и Ромската академия за култура и образование – Сливен. Той съдържа минимален примерен пакет от дейности, който формира необходимите предпоставки за изпълнение на Националната стратегия на Република България интеграция на ромите на местно ниво. Тези дейности следва да бъдат адаптирани и допълнени в зависимост от специфичните особености на всяка община

Документът е изработен за подкрепа на общините при подготовката на Общински планове за интегриране на ромите 2014 - 2020 г.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Сърцето на общността

 

cover_sarce_en

ПРЕДИСЛОВИЕ: РАЗВИТИЕТО НА ОБЩНОСТТА КАТО ОБЕЩАВАЩА ТЕНДЕНЦИЯ В РОМСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ

Настоящият доклад представя основните резултати и изводи от изпълнението на проект „Насърчаване на теренната работа в традиционни и маргинализирани групи на ромската общност“, реализиран от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ (България) в партньорство с Лига про Европа (Румъния) и АРСИС (Гърция) и финансиран от Европейската комисия в рамките на програма Дафне.

 

Идеята за този проект възникна през 2010 г. По време на цикъл от обучения със социални работници и учители от България, Румъния и Гърция обучаемите многократно споделяха своето мнение, че институциите не работят успешно на терен, когато става въпрос за роми. Социалните работници често не са приети добре, когато отидат на място в ромския квартал / махала, сблъскват се с невидима, но много силна бариера на недоверие и не успяват да разрешат много от случаите на терен. Когато става дума за случаи на домашно насилие или на традиционни практики (като ранните бракове, аранжираните бракове и други) сред ромите, неуспехът на социалните работници е почти на сто процента, което ги кара да не реагират на такива сигнали. А и много рядко някой им подава сигнал. Не извършват превантивна дейност, защото я смятат за обречена на неуспех. Не можеш да правиш превенция при минимални или дори по-ниски нива на доверие. Абсолютно същите констатации и оценки бяха регистрирани и чрез национална анкета до всички Отдели за закрила на детето в България, организирана от Център Амалипе и Държавната агенция за закрила на детето.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Отвъд антиромските стереотипи: Светът не е само черно-бял

ДА ДОКОСНЕМ НЕДОСЕГАЕМИТЕ: МОГАТ ЛИ АНТИ - РОМСКИТЕ СТЕРЕОТИПИ ДА БЪДАТ ПРЕОДОЛЯНИ?


 cover_stereotipi_bgДлъжностните лица и теренните работници в сферата на обществените услуги (особено в областта на образованието, здравеопазването и социалните грижи), от страни със значително ромско население, често споделят дълбоки предразсъдъци спрямо ромите. За някои страни като България и Румъния, тези предразсъдъци се коренят в традиционните стереотипи още от Средновековието, когато ромите са били наричани "недосегаеми", т.е. хората, които никой не трябва дори да докосва. В други страни, особено тези в Западна Европа, където ромите имигранти увеличават броя си в последно време, тези стереотипи са нови. Въпреки това, те имат един и същ резултат: дискриминацията, с която ромите се сблъскват в сферата на публичните услуги (особено в областта на здравеопазването, образованието и социалните дейности). Насочвайки се към тези проблеми, Център Амалипе (България), Юстиция ет Пакс (Холандия) и Састипен (Румъния) в рамките на две години реализираха проекта „Да докоснем недосегаемите: борба с традиционните и нови анти-ромски стереотипи”, финансиран от Генерална дирекция „Правосъдие” на Европейската комисия по програма „Основни права и гражданство”.

Идеята на проекта бе да се бори с расизма и анти-ромските нагласи, основаващи се на традиционни и нови стереотипи сред предоставящите обществени услуги в областта на образованието, здравеопазването и социалните грижи. Проектът имаше за цел също да подпомага взаимното разбирателство и толерантност към насърчаване на културен, религиозен, езиков и етнически плурализъм. Освен това, проектът имаше за цел превръщането на отношенията между ромите и служителите, от тези на базата на снизходителност, в отношения, основани на правата на човека. Целта на проекта беше създаването на модел за ефективно използване на публичните услуги от страна на ромската общност, което да гарантира, че всички членове на уязвимите общности се ползват от основните си права.

Проектът имаше три основни цели:

- Промяна в нагласите и стереотипите (традиционни и нови) на държавните служители и теренните работници към ромите посредством система за обучения, срещи и съвместни мероприятия заповишаване на информираността на държавните служители и теренните работници за спецификата на ромската общност, за това как те биха могли да работят по-ефективно с нея и как да се преодолеят културните бариери;

- Промяна в начина на мислене и негативните стереотипи от страна на ромската общност към държавните служители и теренните работници.

 

- Създаване на модел на сътрудничество с ромската общност, следвайки принцип 10 от Заключенията на Европейския съвет от 8-ми Юни 2009 година "Активно участие на ромите".

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Годишен доклад за дейността на ЦМЕДТ "Амалипе" - 2012 година

 

  През 2012 г. Център „Амалипе” разшири допълнително обхвата на своята дейност. Организацията покри географски всички региони и понастоящем реализира дейности в 26 области. Това доведе до разширяване на регионалните и местните структури на Амалипе. За да работим по-ефективно в регионите и за да разширим дейността си в страната, увеличихме броя на регионалните координатори от 4 на 6 и от септември 2012 имаме свой координатор във всеки от регионите за планиране. За да достигнем по-ефективно до местните общности от цялата страна, през 2012 продължихме дейността на съществуващите 6 Центрове за развитие на общността и създадохме още 5 други. Така организацията има свои местни представителства в 11 общини, намиращи се във всички  региони на страната. Към част от Центровете бяха създадени и Местни клубове за развитие на общността, които функционират на ниво населено място / махала. Така понастоящем Амалипе е единствената ромска организация, която има свои местни и регионални структури в цяла България.  Изграждаме тези структури с три цели:

1. За да подпомогнем по-ефективно нашите партньори (училища, общини, местни организации, активисти), както и местните общности, с които работим;

2. За да реализираме ефективно дейности в цялата страна;

3. За да създадем мрежа, която да обединява усилията на хиляди роми и приятели на ромите – енергия, която може да завърти колелото на ромската интеграция.

Увеличаването на обхвата на работа доведе до увеличаване на служителите в организацията – от 28 през 2011 до 42 през 2012. Гордост за Амалипе е, че нашите служители работят на трудови договори, спазвайки изскванията на трудовото законодателство. Работейки като екип, в който всеки изпълнява определена задача и подпомага останалите, лицата на Амалипе допринесоха за успеха на започнатите инициативи.

Организацията разчита също така на над 90 доброволци, които системно се включваха в дейности и кампании. Организирани в доброволчески клубове (Клуб „К-7” – В. Търново, младежки клубове към повечето от Центровете за развитие на общността) те станаха движеща сила и лице на повечето от проведените кампании. Младежи с тениски на Амалипе се превърнаха в символ на пробуждащ се обностен живот в десетки села и градчета.

Сто и тридесет експерти и теренни работници от различни области бяха привлечени и също участваха в дейности на организацията. Колеги от местни ромски организации дадоха своя принос за добрата работа на Центровете за равитие на общността. Експерти от Ригоналните инспекторати по образование, Регионалните здравни инспекции и Регионалните дирекции „Социално подпомагане“ в 6 области се включиха в Междусекторни екипи за въздействие, които обучават учители, здравни и социални работници на ефективна работа в ромска общност и разрешават конкретни случаи, изискващи взаимодействие между различни институции. Десетки други експерти се включиха в дейности, организирани от Амалипе в цялата страна. Така обединихме усилията на роми и не-роми за да постигнем мисията на междукултурния диалог, толерантност и приятелство.

 

Интеркултурно образование и образователна интеграция през 2012

 

Образованието е област, в която Център „Амалипе” работи от самото си създаване и приносът ни не може да бъде оспорван. Основната ни кауза тук е въвеждането на интеркултурно образование, като средство  за запазване и обновяване на културната идентичност на ромите, както и за взаимно опознаване и формиране на толерантност между децата от различни етноси.


Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Общностен мониторинг на здравните услуги в общините Павликени и Велико Търново

 

 

Състоянието и тенденциите на здравното състояние на нацията, включително и на лицата, принадлежащи към малцинствените етнически общности, се оценяват в зависимост от демографските процеси, заболяемостта, рисковите фактори, физическото развитие и дееспособност и самооценката на здравето.  Основните причини за влошаване здравето на българските граждани, особено ромите, са бедността, нездравословният начин на живот, свързан с непълноценното хранене, постоянният дистрес, съчетани и с други рискови фактори, като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотични вещества, ниска двигателна активност и др.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Годишен доклад на ЦМЕДТ Амалипе - 2011 година

 

 Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" е водеща ромска организация, която работи за равноправно интегриране на ромите в българското общество.  Организацията реализира дейности за подобряване на образователния, здравния и социално- икономическия статус на ромската общност на местно и национално ниво, играе централна роля в организирането на ромското гражданско движение и в осъществяването на застъпнически дейности пред държавните институции. Център "Амалипе" е член на Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси, както и на Управителния съвет на Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (ЦОИДУЕМ) - структура ва Министерство на образованието, която реализира дейностите по интеграцията на ромите в областта на образованието.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Гватемала: дни преди края на 13 Бактун

В края на ноември и началото на декември, когато хиляди туристи правеха резервации за Южно Мексико и Гватемала с надеждата да видят края на света „предсказан“ от маите в страната на маите, представители на Център Амалипе, както и на 6 организации от Македония посетихме Гватемала. Визитата бе организирана от Центъра за изследване на равенството и здравната система (Centro de Estudios para la Equidad y Governanza en los Sistemas de Salud - CEGSS) в Гватемала и Институт „Отворено общество“ – Ню Йорк. Тя не бе част от процъфтяващата туристическа индустрия, свързана с очаквания (най-вече от европейците) край на света („определен“ за 21 декември 2012): посетихме Гватемала с поглед не към миналото на древните маи, а към настоящото на техните потомци; очаквахме не края на света, а да видим на терен как се прави и как ще се прави общностен мониторинг на здравните услуги в индианските общности.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Между Сцила и Харидба

 

Изследването разглежда историята, културата и идентичността на турскоезичните роми – миллет. То няма за цел да налага идентичностти, а по-скоро да проследи причините и пътищата, по които минава един човек, търсейки своята идентичност. На базата на интервюта, богат архивен материал и множество други документи авторите се опитват да открият отговора на въпроса "Какво представлява миллетът? Къде са неговите исторически корени?" ...

Пътищата пред бъдещата идентификация на хората, самоназоваващи се миллет са многообразни, като пластовете на днешната им идентичност. Както на ниво народопсихология, така и в официалната политика спрямо малцинствените общности, за миллет в България не се говори. Това, както и обективните процеси на модернизация и глобализация подтикват хората, самоназоваващи се “миллет” да търсят своето вписване в по-голяма етническа общност или да се превърнат от етногрупа в самостоятелна общност...

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Работилницата

                                            Предговор:

    Скъпи приятели,

    В ръцете си държите малък опит да се представи голямото богатство на бургуджийската ромска група в Северна България.
    Това е първото в страната издание, посветено изцяло на ромите бургуджии – на техния занаят, бит и култура.
    За бургуджиите можем да кажем със сигурност само, че това са хора, които ревностно пазят и почитат и до днес не само своите традиции и обичаи, но и голяма част от старите, забравени вече български традиции и обичаи. И до днес всички техни празници се празнуват по стар стил, а на сватбите им се свирят и пеят предимно български народни хора и песни. Те познават много добре българската култура, но ние не знаем почти нищо за тяхната. Трудно е да се определи откъде идват, но не и накъде отиват – към нашето общо единно бъдеще.
    Работата по тази книжка бе нелека, тъй като се опитахме да я направим универсална.
    На следващите страници колекционерите на ножове и ценителите на подобни метални изделия могат да видят различни по вид и модел артикули. Производителите от бранша могат да срещнат ценни партньори в своя бизнес. Домакините могат да видят необходимия им кухненски нож , а стопаните - брадва.
    От друга страна интересуващите се от ромското и изобщо от различното в тази малка книжка могат да намерят необходимото, тъй като тя е попита с културата на бургуджиите и техния начин на живот.
    Благодарим за съдействието на Ресурсен център за култура “фабриКата”, гр. Габрово, без чието съдействие този материал нямаше да бъде възможен!
   

Приятно четене!


Атанас Стоянов - автор,
Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

СБОРНИК МАТЕРИАЛИ “ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТРАДИЦИОННИТЕ И НОВИ АНТИРОМСКИ СТЕРЕОТИПИ”

Целта на този наръчник е да подпомогне работа на учители, социални и здравни работници, работещи в ромска общност или с представители на ромската общност, предоставяйки основна информация за спецификата на ромската общност, групови особености, образователен, здравен и социален статус и т.н. Наръчникът представлява сборник от ресурси и материали, изготвен за нуждите на участниците в обученията, организирани в рамките на проект “Да докоснем недосегаемите: борейки се с традиционните и нови анти-ромски стереотипи, финансиран от Европейската комисия. Обученията се организират от междусекторни екипи за въздействие, включващи представител на Регионален инспекторат по образование, Регионална здравна инспекция и Регионална дирекция “Социално подпомагане”. . Те включват седем модула на обучение с теренни работници в трите сфери: здравеопазване, образование, социална сфера. Обученията се провеждат в шест области в страната: Враца, Велико Търново, Шумен, Бургас, Пазарджик и София област.

 

Файла може да изтеглите от: ТУК

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Превенция на ранните бракове

 

Ранните бракове (по същество става дума за съвместни съжителства, създаване на семейство, а не за „брак„, тъй като липсва, и в много от случаите е невъзможен, юридическият акт за встъпване в брак) в ромска общност са тема, която понастоящем все по-често предизвиква вниманието на т.нар. „широка общественост" и „обществено мнение". От една страна, ранните бракове често вървят ръка за ръка с „аранжирани бракове" и дори „насилствени бракове": обикновено именно родителите са тези, които инициират тази форма на съжителство. Още по-често водят до „отпадане", т.е. до ранно напускане на училище, което от своя страна е свързано с ограничаване на последващата подходяща социална реализация. Ранните бракове обикновено са последвани от „ранни раждания", доколкото — поне при традиционните ромски семейства, както и при маргинализираните — от омъ­жената жена се очаква да докаже, че може да роди: тя е високо ценена като продължител на рода и ако не може да изпълни тази си роля, трябва да понесе една от най-тежките стигми. Нерядко ранните бракове са съпътствани и от различни форми на домашно насилие, от разводи, заболявания сред младите майки и т.н., т.е. „на куп" можем да видим цяла серия от негативни явления, към които всяко едно европейско общество е (или поне трябва да бъде) болезнено чувстви­телно. От друга страна, ранните ромски бракове изглеждат любопитни, екзотични и неразбираеми: остатък от „неевропейския брачен модел" (характерен за народите на изток от линията Триест — Санкт Петербург, според класификацията на Джон Xайнал). Този екзотизъм често е свързан с категоричното заклеймяване на цялата ромска общност като изостанал и неспособен за развитие генератор на деца, съпроводено с още по-категоричното забравяне, че ранните бракове до неот­давна са били характерни и за народите-мнозинства в страните на изток от Триест — Петербург, (а малко преди това — и за останалите европейски народи), както и с пренебрегването на факта, че далеч не всички ромски групи, семейства и социални страти практикуват ранните бракове.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Традиции и памет - Том 1 Ромската сватба във Великотърновско

 

Ромите във Великотърносвско и техните традиции.

Настоящият сборник е резултат от реализацията на про­ект „Създаване на ромски самодейни ансамбли и групи\" на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе\", финанси­ран от Програма „Рома\" на Фондация „Отворено общество\" - София. В него е включен етнографски материал, събран по време на теренни обхождания на различни селища от Великотърновска област през периода юни-август 2002 г. Поместени са и статии, обобщаващи и анализиращи събрания материал. Р

Авторите на сборника са хора на различна възраст, с различна професия и различен етнически произход. Това, което ги обедини, беше интересът към историята, традициите и обичаите на раз­личните ромски общности и групи във Великотърновска област. Както и увереността, че опазването и популяризирането на ром­ската култура е задача не само на ромската общност, но и на ця­лото българско общество.

Едва ли ще кажем нещо ново и неизвестно с твърдението, че като цяло традициите и обичаите на ромите в България са непоз­нати както за широкия кръг от „четящи\" българи, така и за изку­шените академично етнолози, фолклористи и историци. В пос­ледно време на ромска тема се издават множество заглавия, но огромният процент от тях са „джипси-индустрия\" (по сполучли­вия израз на Е. Марушиакова и В. Попов). Качеството им е съмни­телно, новата информация - оскъдна / липсваща. Слава Богу, през последните 10 години се появиха и сериозни издания, които пос­тавиха истинското начало на българската ромология (циганология). Имам предвид книгите на Е. Марушиакова и В. Попов, Й. Ну- нев, Хр. Кючюков и др. Имам предвид също така и 6-те тома „Studii Romani\" (под редакцията на Е. Марушиакова и В. Попов), в коитопубликуваха множество изследователи, отпили от ромската фол­клорна магия.

За съжаление, сериозните изследвания все още не са слезли в отделните региони. А там - в конкретния регион, село и махала, все още мъждукат въглените на живото ромско фолклорно богат­ство, неоткрити и пазещи своите тайни. Всеки атом е една цяла Вселена...

Настоящият сборник има претенцията да въведе читателя в сложната и противоречива вселена на ромите от Великотър­новски регион. За да не бъде той механична съвкупност от разно­родни статии, авторите решиха да обединят усилията си около една тема - сватбата и сватбените обичаи при различните ром­ски групи в региона. Разбира се, в сборника са включени и статии, свързани със заселването на ромите на Балканите и конкретно - във Великотърновско, както и с промяната на самосъзнанието и идентичността на отделните ромски групи. Това е неминуемо, защото нито един културен феномен (дори той да съдържа тако­ва смислово и символно богатство като сватбените обичаи) не може да бъде разбран без цялостния контекст на конкретното битие на съответната общност. От друга страна в сборника са включени и статии за традиционните българска и турска сватба. Без тях изследването би било непълно и едностранчиво, доколко­то в ромските обичаи и традиции са вплетени множество бъл­гарски и турски елементи: закономерен факт от вековното бал­канско съжителство на етноси и религии.

Сборникът е в съзвучие с другите книги, издадени през 2001 и 2002 г. от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе\"1. Общата идея на всички тези издания е да се опише и популяризира ромското фолклорно богатство, да се изведат при­ликите между традициите и обичаите на всички етноси, живее­щи по българските земи, да се обосноват иначе абстрактните морални категории търпимост, толерантност, уважение и брат­ство.

Един сборник в никакъв случай не може да изчерпи тема като сватбените обичаи на ромите във Великотърновска област. Но може да бъде едно добро начало за сериозен научен и научноизсле­дователски анализ. Дай, Боже, нашата книга да подтикне и други да тръгнат по нашия път!

Накрая искаме персонално да благодарим на всички, които ни приеха с доверие и разказаха своите спомени, за да може книгата да стане факт!

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

ЖЕНСКИ СЪДБИ

Проект „ПРЕВЕНЦИЯ НА РАННИТЕ/ НАСИЛСТВЕНИ БРАКОВЕ" се реализира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе" (водеща организация), Лига Про Европа - Румъния и Асоциация за социална подкрепа на младежта ARSIS - Гърция (партньори). Проектът е подкрепен от програма ДАФНЕ Ш 2007-2013 на Европейската комисия.

 Целта на проекта е превенция и намаляване на ранните и насилствени бракове сред някои традиционни ромски групи в България, Румъния и Гърция чрез проучване на проблема, изграждане на много секторна мрежа и партньорство между държавните институции, НПО и неформалните ромски лидери, кампании за повишаване на обществената чувствителност и работа с ромските семейства. Дейностите по проекта включват:

 Изследване на проблема с ранните и насилствени бракове: Тъй като до този момент не е провеждано целенасочено научно изследване на ранните бракове в ромска общност, а проектът се нуждае от достоверна информация по този въпрос, през първите месеци от реализацията на проекта беше извършено проучване на феномена „ранни бракове" в България, Румъния и Гърция. В изследването е включено социологическо проучване на брачните нагласи на ромите в България, преглед на законовата и институционална рамка свързани с проблема на територията и на трите държави, както и изследване на нагласите на теренните работници, което да предостави достоверна картина на състоянието на проблема, отношението на различните страни, имащи връзка с него и възможните пътища за решаването му;

Изграждане и тестване на пилотен модел за превенция на ранните/ насилствени бракове: На базата на резултатите от проучването се тестват различни типове дейности за превенция на ранните/ насилствени бракове. Моделът за превенция се базира на идеята, че общностната работа сред консервативните ромски групи и семейства трябва да бъде водеща при разрешаването на проблема, а не утежняването на административните наказания (което е доминираща тенденция понастоящем). Моделът се базира още на координираните съвместни действия на отговорните институции, НПО и неформалните ромски лидери за превенция на ранните бракове;

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ ФОНДОВЕ И РОМСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ 2007 - 2009

Настоящият доклад включва основните изводи от проучване на ефекта от изпълнението на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, Оперативна програма „Регионално развитие” и Програмата за развитие на селските райони върху ромската общност и процеса на ромска интеграция и препоръки за подобряване – на трите Програми, изпълнението им и аналогичните програми за следващия програмен период. Докладът може да бъде евристична основа за оптимизиране на изпълнението на програмите да края на настоящия програмен период, както и за промени в текстовете по тези програми. Докладът предлага също така основни идеи за изработване на аналогичните програми през следващия програмен период и за необходимото им обвързване с процеса на ромската интеграция. Авторите считат, че процесът на изработване на новите оперативни програми ще има ключово значение за ускоряване на ромската интеграция и се надяват, че гражданските организации и ромската общност ще участват активно в този процес.

Докладът е изработен от Център “Амалипе” с финансовата подкрепа на Институт „Отворено общество” - София

Съставна част от доклада е: ОПЕРАТИВЕН ПЛАН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА РОМИТЕ ЧРЕЗ СТРУКТУРНИТЕ ФОНДОВЕ В БЪЛГАРИЯ, който може да бъде изтеглен от: ТУК

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Годишен доклад Ромската интеграция в България 2007 - 2008

Докладът обхваща 2007 и 2008 г., както и първите месеци от 2009 г. Докладът прави анализ и оценка на направеното и постигнатото в четири ключови области на ромската интеграция: образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост / социални услуги. Разгледана е и цялостната нормативна, административна и финансова рамка на процеса на интеграция. Докладът е резултат от целогодишно наблюдение на случващото се в посочените сфери, както и на дейността на Министерство на образованието и науката, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на регионалното развитие, Министерство на здравеопазването, Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, Дирекция “Етнически и демографски въпроси” към МСи други институции на национално, регионално и местно ниво.

Докладът е резултат от изследване, реализирано на национално ниво и местно ниво (в 12 общини от 6-ти планови региона на България). Изследването бе организирано от Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”, като в него взеха участие 16 представители на ромски неправителствени организации и експерти от цялата страна. Направените констатации и изводи бяха обсъдени с широк кръг ромски организации, както и с основните заинтересовани институции.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Брачни нагласи сред ромите в България

Проучване „Брачни нагласи сред ромите в България”

Реализирано е от екип на Център „Амалипе” с ръководител д-р Алексей Пампоров (научен сътрудник в Института по социология към БАН) през периода 14 април – 5 май. Проучването е национално представително. Обхваща 595 домакинства, живеещи в обособени жилищни зони с преобрадаващо ромско население и включва 2746 лица: от всички региони и ромски групи в България.

Партньорства и бракове: Постоянен партньор, с когото живеят заедно имат 74,1% от ромите.  53.4% имат граждански брак с него, а 20,7 % живеят на семейни начала без брак.

Средната възраст за начало на съжителство с партньор като цяло за ромската общност е 18 г. и 4 месеца - 18 г. и 8 месеца.

Средната възраст за слючване на брак е 21 г. и 8 месеца, т.е. 3 г. и 4 месеца след началото на съжителството. След една година съжителство 20% от ромите са сключили граждански брак, след 2 години съжителство 40%, а след 5 години 80%.

Фактори: Като най-значим и ясно изразен фактор за ранното начало на неформалните съжителства и брачния живот се откроява образованието на изследваните лица. Колкото е по-високо нивото на образование, толкова по-късно започват брачните и безбрачните партньорства. Напр. на 16 г. близо 50% от ромите с начално и по-ниско образование имат партньор, докато при ромите-висшисти този процент се достига едва на 25 г.

Като важен фактор, макар и с по-малка значимост се откроява икономическото положение на домакинството. Възрастта на първо съжителство и първи брак е в правопропорционална зависимост със средномесечния доход и средната жилищна площ на човек от домакинството.

Изследването изведе и съществени различия между различните групи в ромската общност. Напр. най-късно влизат в брачни съжителства рударите (румъноезични роми), а най-рано – групата на миллета (турскоезични роми), както и някои подгрупи на сомоопределящите се като „рома”.

Нагласи: патриархалните нагласи спрямо семейството и брака сред ромите все още са много силни. В същото време е налице и сериозна тенденция за преодоляването им

- решение за избор на партньор: все по-неприемлива става идеята родителите да решават за кого ще се омъжат/оженят децата им: 52,2% от анкетираните не одобряват тази идея. В същото време 34,5% я приемат, което говори за патриархалност сред немалък дял от ромската общност. Практиката момичето да избяга с момчето ако родителите не дадат съгласие за брак вече е по-приемлива: одобряват я 50,7% срещу 35,2% отхвърляне

- заплащане на зестра (бабаак): тази партриархална практика днес среща широко неодобрение сред ромите дори в случай, че момичето е девствено: одобряват я 17,9% от анкетираните срещу 69,1%, които я отхвърлят. В това отношение има съществена разлика между ромските групи, като в някои от тях (калдараши, тракийски калайджии, бургуджии) тази практика продължава да е широко разпространена;

- възраст: ромите, които отхвърлят създаването на ранно партньорство (преди 16 г.) понастоящем са повече от тези, които го допускат. 47,3% от анкетираните са посочили, че дори да са влюбени младежите трябва да почакат ако нямат 16 г.; 30,1% допускат те да създадат семейство ако имат съгласието на родителите. Малък е процентът на ромите, които допускат създаване на партньорство преди 14 г. възраст: 13%, като и те не смятат тази възраст за подходяща

Ромските домакинства: изследването ясно показва, че нуклеарното семейство (родители и техните невстъпвали в брак деца) е основната форма на ромско домакинство, а не т.нар. „разширено семейство” (родителите и един, двама или трима от женените синове с децата им) както смятат мнозина. Посоченото е ясен индикатор за напредване на модернизацията в ромската общност

Едночленни домакинства

Несемейни домакинства

Прости семейни дом-ва

Разширени домакинства

Съставни домакинства

3,9 %

1,7 %

50,9%

18 %

25,5 %

Условия на живот: Най-значимият фактор за условията на живот е обстоятелството, че едва 25,8% от живеещите в домакинствата в ромските квартали имат постоянна или сезонна работа. Делът на безработните в домакинствата е 21,9%. Средният чист месечен доход в ромските домакинствата е 422,9 лв. (при среден за страната – 805), т.е. ромските домакинства имат два пъти по-нисък доход от този на останалите, а доходите на човек от ромско домакинство са четири пъти по-ниски от тези на член на домакинство от мнозинството.

Работи постоянна работа

12.8%

Работи сезонна, случайна работа

13.0%

Учи

15.4%

Учи и работи

.03%

В отпуск по майчинство

1.5%

Домакиня

6.8%

Безработен

21.9%

Работещ пенсионер

0.3%

Неработещ пенсионер

8.3%

Дете под 16, което не е записано в училище

1.4%

Дете под 10 г.

18.2%

Основният тип жилище, характерен за ромските домакинства в обособените квартали е самостоятелната къща. В общия случай това жилище е собственост на домакинството. Проучването не отчита дали жилището е в регулация и има ли нотариален акт

96,3% от ромските домакинства имат електричество в дома си, 85% имат водопровод, а 80,4% са с обществената канализация или канализация на септична яма. Като проблем се откроява обстоятелството, че 47,9% от домакинствата нямат баня в дома си и трябва да разчитат на наличните обществени бани. Увеличава се (макар все още да е нисък) процентът на ромски домакинства, имащи интернет – 14,5 %

Телевизор

99,0%

мобилен телефон

82,0%

Хладилник

75,9%

Пералня

67,2%

Електрическа или газова готварска печка

64,9%

Сателитна антена

59,1%

Готварска печка на дърва

57,7%

Видео, DVD

44,5%

МПС

30,9%

Фризер

23,6%

Компютър

20,4%

Стационарен телефон

10,7%

Относно движимото имущество, разко се откроява притежанието на телевизори и мобилни телефони от домакинствата. Все още е ниско наличието на собствено МПС, компютри и фризери.

Презентацията можете да изтеглите оттук

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Отпадащите ученици в България

Този документ представлява кратък обзор на проблема с отпадането от училище в България с акцент върху отпадането на деца и ученици от ромския етнос. Авторите не възприемат отпадането от училище като специфично ромски проблем или като проблем отнасящ се само до ромската общност. Световната практика сочи, че от училищната система отпадат деца от множество различни етнически и / или социални групи и нито една страна не е застрахована от този проблем: висок е процента на отпадащи испано-американци в САЩ, потомци на арабски мигранти в Западна Европа и т.н. Българската практика сочи, че от училище отпадат не само ромски деца: отпадането в селските региони е твърде високо (независимо кой етнос е доминиращ), от средните училища отпадат преди всичко не-ромски ученици и т.н. Въпреки това сред ромите в България проблемът с отпадането от училище е особено остър, което рефлектира и върху цялостното образователно ниво на общността: ромите са етноса с най-ниско образователно ниво в България.

 

Настоящият документ прави преглед на текущото състояние на отпадането  от училище и предлага някои възможни мерки за намаляване на риска от отпадане и за реитеграция на отпадналите ученици в образованието. Специален фокус е поставен върху анализа на основните причини за отпадането в ромска общност и идеи за преодоляването на този проблем. Надяваме се материалът да послужи за концептуална основа за нови анализи, каквито несъмнено са необходими предвид необичайно рязкото намаляване на коефициантите на записване в основното училище през последната учебна година. Надявам се да е полезен и за създаването на една нова политика за равен достъп до училищно оразование в България, от каквато има нарастваща и все по-спешна нужда.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Изграждане на алтернатива: успешни модели за повишаване на качеството на образование в малките населени места

Основната цел на настоящия доклад е да направи преглед на различните извънучилищни и извънкласни практики, реализирани в малките населени места за повишаване на образователната интеграция на ромските деца и качеството на образование в тези училища като цяло. Нещо повече, този доклад се стреми да представи различните аспекти, които водят до формирането на един цялостен модел, реализиран в мултикултурна среда, който може да доведе до повишаване на мотивацията, преодоляване на отпадането от училище (особено на децата от етническите малцинства) и формиране на една толерантна и стимулираща учебна среда.

 

Докладът изследва практиките за повишаване на качеството на образование и образователна интеграция в 30 училища на територията на цялата страна. По-голямата част от тях са училища, в които се реализира програмата на Център Амалипе “Фолклор на етносите – ромски фолклор”. При подбора на училища за изследването бяха следвани няколко критерия: в училищата се обучават деца от етническите малцинствата (в частност - ромски деца); училищата са в малки населени места. Под “малки населени места” авторите на доклада имат предвид населени места, в които има само едно функциониращо училище, т.е. липсва конкуренцията и алтернативата за учениците между две училища; Училищата реализират проекти по различни програми: Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, програмите на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, програмата на МОН “Училището – територия на ученика”, компонент „Образование” от многогодишен ФАР проект „Подобряване на състоянието и интеграция на малцинствени групи в неравностойно положение със специален фокус към ромите” и др.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

The Health Status of Romani Women in Bulgaria

Идеята на настоящия доклад е да допълни картината за положението на ромските жено в България, а именно - относно здравния статус на ромските жени. Изследването, на което се базира доклада обхваща както качествена, така и количествена информация. За разлика от подобни изследвания до момента докладът и самото проучване се базират на подход, който ясно отграничава и взима под внимание вътрешногруповите специфики в ромската общност.

 

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Между Сцила и Харибда: За идентичността на миллета - документален филм

Документалният филм разглежда въпроса с идентичността на миллета. Към миллета принадлежат 250 000 души, които често пред външни хора определят себе си като турци, но заобикалащите ги ги наричат роми.

Парадоксално е, че макар миллетът да наброява между 200 000 и 300 000 души, за тези хора не се говори като за реално съществуваща общност: нито като за етногрупа (в рамките на ромския или турския етнос), нито като за отделен етнос. Обичайно ги включват имплицитно в общността на ромите йерлии (като "роми с преферирано турско самосъзнание") без да се отчита факта, че говорят друг език и имат немалко различия в обичаите от ромите-йерлии, т.е. миллетът не се разглежда дори като специфична етногрупа в рамките на голямата ромска общност на България - нещо, което поне номинално е признато на румъноезичните роми - рудари. Другата крайност в тази насока се прави обикновено по политически причини: хората, самоназовавщи се миллет имплицитно се разглеждат като турци, без да се отчита факта, че имат ромски произход, че етническите турци рядко са склонни да ги признаят за свои сънародници, и че в множество аспекти на традициите, обичаите и фолклора, както и по своите основни социални характеристики миллет и турци се различават в степен, която не може да се пренебрегва. Така съществуването на тази многобройна общност не се отчленява номинално под никаква форма в научния, обществения и политическия дискурс на България. Филма можете да гледате ТУК

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Врастири: Каталог на ромския бургуджийски занаят

Каталогът съдържа кратко представяне на групата на ромите-бургуджии в Северна България, техните обичаи и традиции (с акцент върху календарните празници и сватбения цикъл), диалект и история. Каталогът представя също така бургуджийския занаят – производството на железни предмети, като съдържа детайлно описание на производствения процес и продуктите на 7 от най-известните живи майстори-бургуджии. Множество цветни снимки онагледяват всичко описано.

Каталогът е съпроводен от двадесетминутен филм, носещ същото наименование. Филмът представя производствения процес на изящни железни предмети чрез разказите на двама майстори – бургуджии, разкриващи тайните на занаята си на ромски и български език.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Ромският фолклор в началното училище: призвание и признание

Настоящата книга има за цел да предложи на вниманието на читателя част от опита на Дияна Димитрова като преподавател по ромски приказен и песенен фолклор в началното училище. Началото на това обучение  бе постави през учебната 2000/2001 година като пилотен проект, който стартира в ОУ”Христо Смирненски”, с.Водолей, община Велико Търново.

Като всяко ново начинание, и това  бе съпроводено с определени трудности. По онова време все още не бяха разработени учебни помагала по Ромски фолклор и Книга за учителя. Всичко опираше до находчивостта, умението и творческия подход на учителя. В продължение на вече шест години Дияна Димитрова не спира да експериментирам в тази област. В тази книга ще откриете опита й, натрупан през тези шест години: ще откриете теоретични разработки за обучението на деца билингви, за използването на ромския фолклор в цялостния учебен процес и в работата с родителите; примерно тематично разпределение на учебния материал по програмата за СИП „Фолклор на етносите -ромски фолклор” за 2-4 клас, съобразно помагалото „Историй край огнището”; разработки на уроци по ромски приказен и песенен фолклор, прилагащи интеркултурния подход; различни сценарии за училищни тържества, посветени на ромската и българската приказка и песен, на традиционни празници и обичаи при ромите от с.Водолей; доклади от  участие в различни конференции, на които бе споделена тази първа по рода си училищна практика и др.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Книга за учителя по СИП

      Настоящата книга за учителя има свой конкретен адресат – тези колеги, които са приели предизвикателството да преподават СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор”. Книгата представлява логическия завършек на цял комплект от учебни материали по този СИП: двете учебни помагала “Истории край огнището” и “Разказани пътища”, предназначени съответно за ученици от 2-4 и 5-8 клас, учебните тетрадки към тези помагала, както и комплектът дискове с аудио и видеоматериали.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Вестник Дряново нюз публикува специална страница, подготвена от ромски и български деца

В брой 11/11.06.2008 г. в. “Дряново нюз” публикува две страници, подготвени от ученици, участващи в клубовете по интереси “Фолклор на етносите – ромски фолклор”, функциониращи в Дряново.

От септември 2008 г. в град ще бъде осъществена десегрегация, като двете съществуващи понастоящем училища – ОУ “Кирил и Методий” (с предимно ромски ученици) и СОУ “Максим Райкович” (с български ученици) ще бъдат слети в едно училище и децата ще се обучават в етнически смесени паралелки.

За да подпомогне процес, Център “Амалипе” работи с децата от двете училища, техните родители, както и с учителските колективи. Част от тази работа бе сформирането на групи по интереси, в които се включиха деца и от двете училища. Страниците, публикувани във в. “Дряново нюз” са подготвени от участниците в групите и представят тяхната дейност.

Страниците са публикувани с финансовата подкрепа на Институт “Отворено общество” - София.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

Годишен доклад “Ромската интеграция в България – 2006”

Излезе от печат Годишен доклад “Ромската интеграция в България – 2006”, подготвен и отпечатан от Център “Амалипе”. Докладът разглежда основните тенденции в процеса на интеграция на ромите за периода януари – декември 2006 г. като поставя акцент върху образованието, социалната политика, жилищните условия, обвързването на присъединяването към Европейския съюз с интеграцията на ромите и проблема за еманципацията на ромската жена. Специално са разгледани институционалната и нормативната рамки за процеса на интеграция на национално, регионално и местно нива.

Автори на доклада са Деян Колев, Георги Богданов, Теодора Крумова, Мария Методиева и Боян Захариев. Докладът комбинира резултатите от целогодишно наблюдение на дейностите на няколко национални институции с резултатите от теренно проучване за случващото се в сферата на ромската интеграция в 17 общини от всички региони на България, организирано от Център “Амалипе” и 8 други ромски организации.

Автори на доклада са Деян Колев, Георги Богданов, д-р Стефан Панайотов, Мария Методиева и Теодора Крумова.

Пълния текст на публикацията можете да прочетете тук:

КАЛЕНДАР
<< април 2017 >>
Нед. Пон. Вто. Сря. Чет. Пет. Съб.
      01
02030405060708
09101112131415
16171819202122
23242526272829
30
folklore obrazovanie inovativni-formi zdrave centrove
Tyxo.bg counter